Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, пред „Труд“: Писателите са мост между традицията и бъдещето

Навършиха се 105 години от основаването на Съюза на българските писатели. На 20 ноември в зала 6 на НДК ще се състои юбилейно тържество под егидата на президента Румен Радев. Събитието ще уважи и министърът на културата Боил Банов. Поканени са повече от 350 настоящи членове на СБП, както и ръководители на писателски съюзи от чужбина. Какви са акцентите в програмата на двата юбилейни дни, от какво се нуждае писателската гилдия, има ли държавна стратегия в културата? Разговаряме с поета Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели.

- Г-н Ангелов, Вие сте начело на най-старата и авторитетна писателска организация у нас. Трудно ли се управлява група от толкова самобитни индивидуалности?

- Не съм си поставял никога за цел да управлявам своите колеги, защото Съюзът на българските писатели в своята историческа същност е доброволно сдружение на съмишленици. Ала нашият Съюз има свой устав, който нямам нито право, нито пък желание да нарушавам. Благодарен съм на тези мои колеги, които гласуваха за мен и се старая да оправдая доверието им. Логично е да съществуват и опоненти, и недоволни. Стремя се да търся причините за възникналите несъгласия. Благодарен съм и на колегите от УС и РК за единодействието. Старая се да заличавам разногласията, но всеки писател живее във своя вселена и негово право е да реагира според своите емоции и претенции. Ала съществуват принципи, които не бих пренебрегнал. Един от тях е да съхраняваме достойнството на българската литература от чужди посегателства. Това, с което България може да се гордее, е неопровержимият факт, че в границите на нашето Отечество е възникнала кирилицата, превърната още през 893 година в наша писменост, основа за книжовност. На българската кирилица пишат и четат повече от 300 000 000 човешки същества и е призната от ЕС като една от трите азбуки на Общността, наред с гръцката и латинската.

- Пред 105-годишнината на СБП каква е атмосферата в българската култура? Имаме ли нужда от такъв юбилей и защо?

- Имало е и по-страшни периоди в историята ни. Но аз не съм лекокрил оптимист и не бих казал, че днес е най-доброто време за култура. Виждаме, че отново в годишния бюджет за 2019 г. не се намериха средства за процентно увеличение на бюджета за култура. Но дори това да беше станало, едва ли писателите щяха да получат финансово признание. Литературата продължава да бъде „напъденото дете“ на културата ни. Защото българските писатели са хора самовглъбени, с достойнство, което сякаш не в тон с настоящето. Те живеят със стари лаври и гордост, която аз уважавам, но трябва да се работи и в друга посока. Литературата ни е отглас на народните страдания, на трагични исторически събития. Тя безспорно е съхранила българския дух в неговата словесна изява, затова 105-годишнината трябва да бъде отбелязана.

- Разкажете за създаването на Съюза.

- В един от най-трагичните периоди на новата ни история възниква писателската организация. Това става след подписването на Букурещкия мирен договор при приключването на Междусъюзническата война, когато румънската армия е вече в квартал „Враждебна“, а с неистови усилия нашите войски успяват да спрат гръцките и сръбски нашественици. България е принудена да подпише мирен договор със своите „съюзници-изедници“ и да се прости с мечтата за обединение на Мизия, Тракия и Македония. Именно тогава върналите се от фронта офицери и войници (25-30-годишни) решават да създадат Дружество на българските писатели. Нашият Съюз има и своя предистория: още през 1893 г., когато се чества 50-годишнината на сп. „Любословие“, се обединяват литераратори, но те създават Съюза на българските журналисти. Затова за начало на Писателския съюз се счита датата 8 септември 1913 г. Сред основателите са: Стилиян Чилингиров, Стоян Дринов, Иван Андрейчин, Кирил Христов, Димитър Подвързачов. Сред тях е и Минко Неволин – летописецът на Преображенското въстание. Оповестяването на раждането на Съюза става в сп. „Листопад“, издание на българския модернизъм, редактирано от Д. Бадев. Тези млади хора, по чудо останали живи след войните, се обръщат с писмо към утвърдени писатели с призив да станат почетни членове и те се съгласяват: Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, проф. Александър Теодоров-Балан, Тодор Страшимиров, Тодор Влайков, д-р Кръстьо Кръстев. Така през 1913 г. Съюзът обединява интелектуалния елит на България – хора, влюбени в отечеството. Присъединяват се Пейо Яворов и Йордан Йовков. Пръв председател е Иван Андрейчин, вторият е Кирил Христов, следват Божан Ангелов, Елин Пелин, Михаил Арнаудов, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров – плеяда от знакови личности, които милеят за България.

- Какво попречи сега за нормалното развитие на културата?

- Изкуството беше принудено да се справя на пазарен принцип. За многомилионните нации може би е приложимо, въпреки че там е въведено като стандарт меценатството. У нас още от средата на 90-те години спря финансирането на творческите съюзи. Те бяха задължени да се пререгистрират в частна полза по Закона за лицата и семейството. Но тук не става дума за „частна полза“ на пет човека, а на цялата членска маса. Някои от съюзите имат стотици и хиляди членове: Съюзът на българските художници е 4000 души, на журналистите – 5000 души, в СБП сме 800 членове. Чрез тази пререгистрация ние сме лишени от държавна субсидия, оставени сме на произвола на съдбата. Някои от съюзите притежават полуразрушени бази или пък апартаменти, оставени като завещание от техни членове. Това дава основание на зложелателите да казват, че творческите съюзи са ООД-та, търговски дружества, които живеят на гърба на държавата. Това съвсем не е вярно! СБП има знаменита история и днес продължава да подкрепя хората на перото морално, но няма възможност да даде материална подкрепа – хонорари, пътувания, пенсии, преводи в чужбина. СБП формира своя бюджет от наеми, членски внос и дарения. Когато има наш член в нужда, Управителният съвет се събира и гласува финансова помощ за него. В държавата ни никой не обръща внимание на хората на изкуството като цяло. Това важи за всички правителства в толкова разноликия цветови спектър. Не се вниква в същността на творческия процес, на принадената стойност, която в тази сфера се създава бавно. Забравя се, че какъвто и напредък да реализира страната ни в икономическо или външнополитическо отношение, все пак съхраняването на българската нация – чрез културното наследство, литературата, музиката, визуалното изкуство – е единствено по силите на живите днес творци, с участието на учените културолози, изкуствоведите, литературните критици, журналистите.

- Но все пак има проекти, които Министерството на културата и общините обявяват, има финансиране и по европейски проекти...

- Това е крайно недостатъчно и често тези проекти са еднодневки. Нужна е централизирана грижа за писателите, защото те са пазителите на националния суверинитет. Музикантите са музиканти в целия свят, художниците са свободни артисти и продават произведенията си от Япония до Бразилия. Но писателите дълбаят родното слово – един малък език и култура, които имат нужда от защита. Всяка година се обещава, че нещо ще се направи. Страшното е, че има центробежни сили – фондации от чужбина, за които е много удобно да не съществуват творчески съюзи, нито национална специфика на културата. Те изповядват една неолиберална идеология, според която българската нация трябва да се претопи в някакви неясни, уж общоевропейски, дори планетарни ценности и на преден план да излезе индивидът. Да не се пише за историята, да не се пише на български език – това за тях би било най-добре! Но в наше лице те имат сериозен опонент. Намираме подкрепа по места в общините, където много кметове ни помагат – така съхраняваме наградите на имената на класиците ни, което е важно за самочувствието на днешните творци. Нека споменем и убийствения ДДС за книгите. Той трябва да бъде намален значително, за да е достъпно естетическото образование на подрастващите, а не те да са оставени в лапите на чалгизацията.

- Какво предстои за 105-годишнината?

- Разбира се, ние искаме да покажем, че СБП съществува и той е необходим за българското общество. Писателите са мост между традицията и бъдещето. Нашето тържествено честване в НДК е под егидата на президента Радев. Министерство на културата ни отпусна финансова помощ и издадохме два луксозни тома: „Пеещо дърво“ (поезия) и „Иде ли?“ (проза), които включват общо 700 български автори – от Иван Вазов до наши дни (за информация общо членувалите в СБП за тези 105 години са 1600 души). Получи се сериозен обзор на българската литература – томът поезия започва с Христо Ботев, а томът проза с Иван Вазов. Ще покажем двата тома на юбилея и ще ги подарим на президента. Събитието ще бъде придружено от мултимедия, изработена от Националния литературен музей. А на 29 ноември в Националната библиотека ще се състои официалната премиера на тези два тома. Благодаря на редакционния екип на двутомника в състав Благовеста Касабова, Атанас Звездинов, Петър Андасаров, Анжела Димчева. Благодаря и на редакционния съвет, излъчен от нашия УС и включващ утвърдени писатели от цялата страна. На втория юбилеен ден – 21 ноември, в галерия-книжарница „София-прес“ ще се състои Международна среща с писатели от Турция (Хилми Хашал, Гюней Йозкълънч), Русия (Владимир Бояринов), Сърбия (Радомир Андрич, Йеремия Лазаревич, Деян Мастилович), Македония (Бранко Цветкоски, Санде Стойчевски, Весна Ацевска), Словакия (Мирослав Биелик), а също и гости от Украйна, Гърция и Швеция, Румъния, Чехия. Ще представим двутомника „Съвременна българска поезия“ (билингва), преведен от Ахмет Емин Атасой и издаден в Турция. Ще излезе и юбилеен вестник „Словото днес“.

- За какво още ще се бори Съюзът на писателите?

- Усилено работим по създаване на Център на българската литература, който ще се стреми да подпомогне въвеждането на директивата PLR (Авторски права в библиотеките), за да защити труда на писателите. В 24 държави от ЕС тази директива е въведена и правителствата са длъжни всяка година да отделят обща сума за заплащане на авторството на писателите, които творят на роден език и чиито книги се заемат в библиотеките. Така се защитават малките нации от асимилация, от агресията на английския език. Имаме пълната подкрепа на Международната организация PLR. СБП получи и официална покана да се включи в международното жури на EWC в Брюксел (Европейския писателски съвет), който връчва Европейската награда за литература. Бих призовал партийните ръководства да включват в листите си при бъдещите избори писатели и хора да изкуството, за да има представители на нашите гилдии в парламента. В процес на подписване сме на меморандум с Академията на буквите в Пакистан, работим по договор със Съюза на казахстанските писатели. Имаме предложение от Асоциацията на китайските писатели да проведем в София Международната среща 16+1. Но за всичко това трябва да бъдем подкрепени от държавните институции. Надявам се, че сме направили още една крачка към единението на така жестоко разделената от чужди и от свои българска литература.

Нашият гост

Боян Ангелов е завършил философия и българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски” и Академия по валдорфска педагогика с признат докторат в Швейцария. От 2002 г. е председател на Българо-швейцарската академия за художествени науки. Автор на 26 стихосбирки на български език, на литературно-критически сборници и научни монографии, съставител на енциклопедии и антологии. От края на 2012 г. е директор на издателство “Български писател”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта