Приятелският мач Германия – Бразилия във вторник ще бъде първа среща за двата отбора след полуфинала на световното първенство през 2014 г. в Белу Оризонте, където пред своя публика „селесао“ потъна с катастрофална загуба с 1:7 срещу бундестима. Четири години по-късно в навечерието на предстоящия мондиал в Русия двата съперника ще изиграят двубой за престиж на Олимпийския стадион в Берлин. За състоянието на бразилците и за живота си извън футбола пред сп. „Шпортбилд“ говори 41-годишният голмайстор от най-близкото минало Роналдо.

- Роналдо, като бразилец преглътнахте ли срама от загубата с 1:7 в предишния мач срещу Германия на световното през 2014 година?

- Това беше един от най-ужасните кошмари за всички бразилци. Не става въпрос само за резултата, а за начина, по който се стигна до него. Да получим четири гола за шест минути! Единственото обяснение може да бъде липсата на опит.

- В този мач Мирослав Клозе вкара своя 16-и гол на световни първенства и ви „открадна“ рекорда за най-много отбелязани попадения на мондиали. Сигурно ви е заболяло още повече.

- Не, това изобщо не ме засегна. Моето постижение е великолепно, неговото постижение - също. Двамата с Клозе имаме своето място в историята на футбола, неговото е с един гол повече от мен. Рекордите нали се създават, за да бъдат подобрени. А кошмарът в Белу Оризонте за нас беше един горчив урок – в големи мащаби и в много аспекти.

- Какво имате предвид?

- Немският отбор си свърши по перфектен начин работата на стадиона и изобщо на цялото първенство. Германците се настаниха в едно градче – Санта Крус Кабралия, където се интегрираха много добре. Там стартираха проекти, които продължават до днес и помагат на местното население. За нас, бразилците, това е от голямо значение. Никой не може да се сърди, че ни победиха, защото оставиха след себе си добри неща за обикновените хора.

- Загубата с 1:7 промени ли с нещо бразилския футбол?

- Оказа голямо влияние. Днес Бразилия отново е силна. Откакто Тите стана национален треньор през 2016 г., националният отбор има схема, към която се придържа във всеки мач. Като телевизионен коментатор съм гледал почти всички срещи и виждам позитивно развитие. В момента разполагаме с подреден и балансиран отбор, който проявява воля и има мотивация. Играта ни е бърза. Напоследък успяхме да си върнем уважението и показваме красив футбол. Като световен шампион и водач в ранглистата на ФИФА германският отбор е най-големият фаворит за предстоящото световно първенство. След това са Испания и Бразилия.

- Защото притежавате суперзвезда в лицето на Неймар?

- Той е страхотен футболист, нашата най-голяма надежда.

- Неймар беше такъв и на предишното световно, но не оправда очакванията. Вероятно е поставен под много голямо напрежение.

- Няма футболист, който да не осъзнава, че рано или късно ще бъде подложен на голямо напрежение. Не вярвам, че големите очаквания създават проблеми на Неймар и заради тях той страда. За такива ситуации играчи на неговото ниво вече са добре подготвени. От време на време разбираме за някое недисциплинирано „изпълнение“ на Неймар извън терена или за някой излишен картон. Все още е млад, не е натрупал много голям опит. По този начин нанася вреда сам на себе си. Има още да работи, не е стигнал нивото на Кристиано и Меси.

- Беше ли умен ход от страна на Неймар да напусне „Барселона“ през лятото и да отиде в „Пари Сен Жермен“?

- Не знам каква е истинската причина да осъществи този трансфер. Може би е имал проблем с ръководството на „Барселона“, както се случи с мен преди години. Раздялата на Неймар с „Барселона“ предизвика много сравнения с моята раздяла през 1997 г. Аз преминах в „Интер“, а по това време италианското „калчо“ беше много по-силно, отколкото е френската лига днес. За мен беше предизвикателство и бях силно мотивиран.

- В класацията за най-добър футболист в света за 2017 г. Неймар завърши трети след Роналдо и Меси. Не става ли вече скучно?

- По мое време конкуренцията беше много по-голяма, отколкото е сега, без да омаловажавам качествата на Роналдо и Меси. Те двамата ще бъдат най-добрите в света и през следващите години. Когато аз играех, имах за съперници Ривалдо, Фиго, Зидан, после и Роналдиньо. В моето поколение беше много по-трудно да станеш номер едно в света.

- Кой е най-големият момент във вашата кариера?

- Спечелването на световното първенство през 2002. Като игра може би не направих най-силния си турнир, но като цяло мондиалът беще най-хубавото време в моя живот.

- Избирали са ви три пъти за футболист номер едно в света – за 1996 1997 и 2002 г.

- Може да звучи нескромно, но ще ви кажа, че аз бях много техничен и много бърз във време, в което не всички бяха много бързи. Днес вече всички тичат бързо. Няма „десетки“, които са по-бавни. В началото на кариерата ми често ме сравняваха с Пеле. Това, разбира се, беше страхотен комплимент за мен. Аз не съм гледал наживо как играе Пеле, но благодарение на него, на мен, на Кристиано футболът е това, което хората очакват – емоция, радост, желание. Благодарение на звезди като нас футболът е толкова могъща сила по целия свят.

- Но хората не харесват всичко във футбола – че трансферът на Неймар в „Пари Сен Жермен“ струва 222 милиона евро, че Кристиано получава 30 млн. евро годишна заплата...

- Масово царува мнението, че футболистите печелят много пари. Защо не обърнете внимание колко пари печелят телевизиите, които ги излъчват? Защо не обърнете внимание, че ФИФА ще спечели пет милиарда долара от световното, а Неймар може да не вземе нито цент премия?...

- Вие ще работите на мондиала като тв коментатор, но не смятате ли да се върнете във футбола като треньор?

- Дал съм си обещание да не го правя никога. Не мога да си представя, че по цял ден ще се занимавам с 25 футболисти, които ще ми се качат на главата и ще мислят как да ме финтират.

- Вие как финтирахте треньорите си?

- Тичах по-малко в тренировките.

- Имало ли е ден през последните 20 години, в който да не сте давал автографи?

- Само когато си стоя вкъщи. Никога не отказвам автографи и го правя заради моя идол Зико. Когато бях на 8 години, баща ми ме заведе на дерби между „Вашку“ и „Фламенго“. След мача стоях пред събликалнята да се моля за автографи. Много играчи ме подминаха. Но Зико спря, отдели време, поговори с мен и се подписа на един лист, който още пазя.