Лишен от познание за бедите си

Телевизиите имат основната вина за това - те прибягват до най-плоския си номер: да се чуят различни мнения и зрителят да си се оправя с Истината, ако изобщо стигне до нея

Ще бъде ли лустрирана най-сетне от политиката показната глупост, неукостта и презрителната надменност?

 Междувременно, постепенно бе лустрирана немалка част от Народа, като бе обеднена
до чудовищни размери

От клетвата на правителството на Радев минаха почти два месеца - и сякаш всичко за пореден път ще се овъртоли по старата рецепта, доказано ефикасна. Ще се замерят с пустословия, докато омръзнат и на себе си - и накрая ще се прегърнат тайно.
 По-важното е, че отново Народът няма да успее да се добере до Истината - ако все още иска това. И ще я кара някак - лишен от истинско познание за бедите си.
 Той сякаш вече не е в състояние да съчини и да изпрати на властниците дори един въпрос, важен за оцеляването му. Стефан Гечев беше писал преди години за този негов недостатък, който е причина да се задоволява с вземането „на заем“ на готови/чужди отговори. Според Гечев, единствено с богомилството Народът е успял да зададе един важен въпрос...
 Днес вече всички виждаме, че тази негова неспособност го прави лесен опонент, прекалено лесен за всяка глупост или мерзост на властниците му.
 Да не си на мястото на обикновения българин: слуша той по телевизията Витанов от „Прогресивна България“ - и му се струва, че е научил истината. Сетне обаче се появява Асен Василев - и пак му се струва, че му доставят нещо от Истината. Накрая обаче все пак схваща, че сякаш са му говорили за две Българии, които нямат нищо общо една с друга. И тъй си потъва в неистините и лъжите - препълнен с фалшиво познание...
 Телевизиите имат основната вина за това - те прибягват до най-плоския си номер: да се чуят различни мнения и зрителят да си се оправя с Истината, ако изобщо стигне до нея. Тази хитрост е не само елементарна, но е и доста подла - така телевизиите се измъкват от ролята си на обективен посредник в един важен, а понякога дори съдбоносен за Народа дебат, а и тя очевидно не е по силиците им.
Най-близо до ума е да прибягнат към очната ставка на основните претенденти за Властта - този подход изглежда лесен, но съвсем не е: трябва да измъкваш фрагменти от „истината“ на съперниците и да ги съпоставяш деликатно, без да вземаш страна, а това е по възможностите само на един-двама от водещите, които в момента се вихрят в телевизионния ефир. Но дори и те не си дават сметка, че често просто са пръдливата вода, която на няколко пъти се изхвърля, докато се готви бобената чорба.
Освен това, „очната ставка“ дава предимство на по-изпечения лъжец и не са редки случаите, в които банални типове биват приемани като Тръбачи на Истината, въпреки че са си само едни пробити флигорни, чието предназначение е единствено да издават фалшиви звуци. Тези звуци обаче понякога се превръщат в химна на народеца, те го подтикват да извърши една или друга глупост, да даде превес в дневния си ред на несъщественото, на незначителното. А и този дневен ред най-често се съставя от други - гласът на Народа никога не се чува и накрая той се превръща в едно жалко скимтене. Тази констатация изглежда обидна - но още по-обидно и грозно ще е, ако продължаваме да я пренебрегваме.
 Залъгван от властниците, Народът безропотно прие идеята им за лустрацията на Миналото, специално на неговите достижения - така те/властниците трябваше да получат едно незаслужено предимство. До голяма степен това се случи и три десетилетия от все по-скъсяващото се Българско Време минаха под диктата на тази гнилоч - лустрацията, понеже за нищо друго, свястно или истински важно за Народа, не се сещаха. И той си остана единствено с очакването, че някой ден ще дочака и Лустрация на Глупостта властническа. Междувременно, постепенно бе лустрирана немалка част от Народа, като бе обеднена до чудовищни размери. Лустрирана - изтръгната бе като отровен плевел - и връзката между поколенията, днес тя практически не съществува, децата безогледно унижават родителите си, като пренебрегват или осмиват усилията им да се трудят и живеят съвестно и почтено в Миналото. Пробити флигорни се упражняваха с общия ни Живот, докато накрая го лустрираха и него - а тъй наречените „Млади“ изобщо не схванаха и не схващат фаталните последици от това. Изобщо, налага се вече немалка част от българите да живеят с лустрирана/офалшивена Памет.
 В същото време, потулен бе въпросът, кога и как ще бъдат лустрирани идеолозите и извършителите на Криминалната Приватизация? И най-вече: ще бъде ли лустрирана най-сетне от политиката показната глупост, неукостта и презрителната надменност? Днес това вече изглежда като една нелепа фантазия - и най-одиозните разрушители се изживяват като почтени „строители“, най-натрапчивите лъжци са убедени, че окончателно са приватизирали и ролята на говорители на Историята, дори, че те самите са нейният Глас. Тази налудност е направо плашеща и се опасявам, че няма лесно да се освободим от нея. Освен това е и силно заразна и немалка част от Народа изглежда трайно обсебена от нея. Безцеремонното настаняване на кирчовци в българската политика е най-категоричното свидетелство за това. „Почетените“ непознати, водени от безгрижния Кирчо, извън всичко друго, доказаха, че нещо се е случило в колективния разум на Народа - и той вече ще бъде лесна плячка за всеки, който посегне към него - стига да е достатъчно изобретателен в лъжите си и, в същото време, и достатъчно убедителен в представата, която отглежда за себе си.
 Остава да се запитаме след всичко това: каква представа отглежда пък Народа за себе си?