Когато се докоснат милиардните печалби на шепа монополисти и картели, веднага се задейства мантрата за „удар срещу бизнеса“. Точно така се представя предложението на МФ за въвеждане на данък върху свръхпечалбите за 2027 г. в няколко сектора (банки, застрахователи, големи хранителни вериги, телекоми и бързи кредити).
Първо, внушава се, че правим нещо невиждано. Пълна лъжа. Механизмът стъпва върху европейския регламент от 2022 г., който за първи път въведе солидарни вноски от свръхпечалби в енергийния сектор. В България този регламент отдавна работи в енергетиката. Нещо повече, изземването на свръхпечалби от банките беше приложено през последните две години.
Второ, какво всъщност означава „свръхпечалба“? Формулата е ясна и обективна. Взема се средната печалба на дадена компания за период от 6 години (2020-2025 г.) и се увеличава с 20%. Това е т. нар. „обичайна печалба“. Всичко, което дадена компания спечели над тази граница през 2027 г., се облага с 33%. Говорим за облагане на извънреден финансов ресурс, генериран не заради иновации или повишена производителност, а заради пазарна конюнктура, спекулативно вдигане на такси, лихвени маржове и цени, платени от джоба на хората.
Трето, светът го прави. Защо не и ние? Испания, Италия, Литва, Чехия, Унгария - много европейски държави вече въведоха специфични данъци върху извънредните печалби на банките и хазартните гиганти, за да балансират бюджетите си и да защитят обществата си. България не открива топлата вода, а просто проявява признаци на суверенна икономическа политика.
Четвърто, това е антиинфлационна мярка. Една от най-големите лъжи е, че този данък ще вдигне цените. Точно обратното. Когато икономическите оператори знаят, че извънредният им марж ще бъде обложен с 33%, те губят икономически интерес да помпат изкуствено цените и банковите такси. Самата заплаха от данъка има охлаждащ ефект върху инфлацията.
Пето, връщане на статичните пари в икономическия оборот. В момента стотици милиони евро стоят блокирани като статичен капитал, изтичат от страната под формата на чуждестранни дивиденти или просто не се реинвестират в икономиката. Чрез този данък държавата изземва част от този мъртъв ресурс и го връща обратно на пазара под формата на правителствени разходи - за повишени данъчни облекчения за работещите родители, за доходи, за здравеопазване и образование. Тези пари веднага се превръщат в реално потребление и стимулират икономическия растеж.
И последно, секторите, които ще бъдат обложени, формират близо 60% от цялата свръхпечалба в държавата. Те не инвестират в нови производствени мощности. Те просто прибират рента от монополното си положение. Мисля че е време за икономическа справедливост. Пазарът трябва да служи на хората, а не хората да бъдат заложници на пазара.
Труд
