Призракът на графоманията

Всеки пише, никой не чете

Най-отговорно заявяваме, че страстта към пустословно съчинителство изиграва положителна роля през Възраждането

Един призрак броди в общественото пространство - призракът на графоманията. Целокупният български народ яростно пише в социалните мрежи. Няма тема, по която да не е компетентен. Тази страст е генетически обяснима с извечния стремеж на човека към величие.

Архитип на явлението “графомания” са праисторическите отпечатъци от ръце в пещерата Шове, Южна Франция. Длани, които още не са хванали писалото, но свидетелстват за усилието на пещерните хора да оставят следа за бъдните поколения. Знак, че са съществували и не са били кой да е.

Първите азбуки обръщат света с главата надолу. “Страшни времена настанаха, всеки пише, никой не чете!”, оплаква се любител на литературата от Шумер. И в древен Рим графоманията е истинска напаст. Вечният град е завладян от пустословци, които рецитирали своите творения на всеки ъгъл. “В котилото на порока” Ювенал се оплаква от прегракналия Кодър, който го тормозел с произведението си “Тезеида”.

В този лирически сборник има ода за Кирил Петков.

Традиционно, свитъците били изписвани само от едната страна, но графоманите използвали и обратната. “Глупава доброта е да щадиш хартията, обречена и без това на загниване, когато на всяка стъпка срещаш толкова поети!”, възкликва Ювенал.

През Средновековието книжовниците са предимно анонимни, но също агресивни. Те изтривали от пергамента написаното преди тях, за да положат собствените си умотворения. Тези двоични текстове са наречените “палимпсести”.

“Във Византия - обяснява проф. Куйо Куев - този процес взема твърде големи размери. Затова Трулският събор от 691 г. с правило 68 забранява изтриването на текст от Св. писание и от творенията на светите отци и на черковните учители.”

Ренесансът ражда школи на пустословието

В “Макаронената поезия” авторите смесват майчиния език с чужди думи, насилвайки родната лексика към правилата на чуждата граматика. Пионер на тази форма е някой си Тифи Одаси, който стихоплетства в края на ХV век. Следващото столетие похватът е доразвит и популяризиран от Теофило Фоленго. Той меша италиански с латински и нарича бъркотията “литературен еквивалент на макароните”.

“Маринизмът” пък обединява автори на бомбастично, помпозно и кухо римотворчество. Школата носи името на неаполитанеца Джамбатиста Марино. Неговата поема “Адоне” е изплетена от 45 000 стиха - исторически документ за брилянтна версификация и празнословие.

Най-впечатляваща е “Спазматичната” поетическа школа. Тя процъфтява в Англия през 50-те години на ХIХ век с кръстник белетристът Чарлз Кингзли. Ярък представител на спазматиците е Сидни Доубел, в чиято творба “Балдер” има такива стихове:
Ах! Ах! Ах!
Ах! Ах! Ах! Ах! Ах! Ах! Ах! Ах! Ах! Ах!

Мъгливият Албион дава на световната литература още двама бележити графомани. Едуард Булър-Литън е автор на най-баналната фраза в белетристиката. Неговият роман “Пол Клифърд” начева с “Беше тъмна и бурна нощ...” Уилям Макгонагъл обаче е сочен за рекордьор на бездарниците. Рециталите му били масово посещавани.

Публиката го освирквала и замеряла с яйца

Русия е родното място на граф Дмитрий Хвостов. Той затъва финансово, защото първо печата съчиненията си, а след това ги изкупува. Според Хвостов приемник на творческото му дело е Александър Сергеевич Пушкин.

И франкофоните имат своите знаменитости. Шарл Дюмулен се представя в книгите си със уникалната визитка: “Аз, който на никого в нищо не отстъпвам и който от никого и от нищо не се уча.” Капел Анж издава творба, в което внушава на читателите, че е ангел. Андре-Пиер Премонвал пуска том, на чиято титула е изографисана долина и планина. Пейзажът визуализира неговата фамилия Pre-mont-val - Предпланинска долина. Отгоре грее слънце с надпис: “Освещавам и оплодявам!”

В немскоезичната литература любител на картинките е професор Ханс Зегер. През 1582 г. за някаква ловка версификация той получава императорски лавров венец. Зегер заръчва гравюра с лика на Исус Христос и собственото си изображение.

На нея пита: “Господи Исусе, ти обичаш ли ме?” На което Христос отвръща: “О, да, Зегер, най-знаменитият измежду най-знаменитите учени, увенчан с лаври кайзерски поет, най-достойният от всички ректори на Витенбергския университет, аз те обичам!”

На езика на Гьоте пише и Фридерике Кемпнер. Тя тиражира в осем издания поетически сборник. За да избегнат подигравките, роднините си продават имотите, събират средства и изкупуват тиража.

Така е по света, как е у нас?

Най-отговорно заявяваме, че страстта към пустословно съчинителство изиграва положителна роля през Възраждането. Тика книжовниците да редят думи, без да се съобразяват с категорията “талант”. Тези усилия наторяват младата българска литература. Името на Кръстю Пишурка иде тъкмо от вдъхновението да пише, да “пишурка” съчинения като “Куткудачка или разни морални стихове и приказки”.

Понеже повечето ентусиасти на словото са даскали, творенията им са наречени “Даскалска поезия”. Ето как един от първите ни поети възпява лютата зима на 1847 година:

Осемстотин четиридесят и седма
от първаго декемврия сняг заседна,
и не са виде небесното светило,
петдесят дни кат са беше размътило;
едвам на Атанасовден е изгряло
и на хората сърцето е разсмяло.

Така не бива, мръщи се по-образованата част от възрожденската интелигенция и се запретва да коригира нещата. Появяват се ръководства по словесност, които учат авторите как се твори мерена реч. Добри Войников например обяснява на дарованията какво е ода, елегия, епос и дори такива витиевати форми като сонет, триолет, мадригал.

“Одата - сочи Войников - се отличава по своя съвсем свободен вървеж, особено когато поетът є се намери във възхищение. Той, оставен по своята фантазия (въображение), хвърка от понятие на понятие, без да гледа на връзката, що мислите тряба да имат, за да дадът пълен разум, а остава да се подразумее онова що прескача.”
По тази инструкция онлайн поетесата Събинка Джулгарева сътвори ода за Кирил Петков. Брилянтен стих и внезапни обрати на мисълта изградиха неръкотворен образ:

Хлапак красив
със поглед дяволит.
Политик е талантлив
и оратор даровит.

Цялото произведение е в лирическия сборник на Събинка “Оди и балади за човешки наслади”.