Най-сериозният риск за българската икономика би бил забавянето на растежа в Европейския съюз

Определянето на цел за балансиран бюджет в сравнение с фактическото изпълнение за 2016 г. всъщност означава разхлабване на бюджетната позиция през 2017 г.

Министерският съвет внесе законопроекта за бюджет 2018 в Народното събрание. Това е най-значимият финансов план, тъй като представлява най-пълно намеренията и политиката на правителството. Затова настоящата и следващата ми статия са посветени на тази важна за цялата икономика тема.

Какво може и какво не може да се постигне чрез фискалната политика?

Сред учените и политиците липсва консенсус относно размера на въздействието на фискалната политика върху икономиката. То може да варира в големи граници за отделните страни. Това се отнася дори за развитите икономики, за които са налични достатъчно данни, така че оценката и прогнозирането на ефектите от различни мерки са по-надеждни. Повечето изследвания обаче потвърждават, че ефектите са значително по-силни по време на рецесия, отколкото при експанзия.

Освен това при малка и отворена икономика стимулирането на вътрешното търсене чрез бюджета влияе както върху потреблението и инвестициите, така и върху вноса на стоки и услуги. Без съответстващи мерки върху съвкупното предлагане обаче, така правителството допринася за прегряването на икономиката, без да увеличава потенциала є. По тази причина общият ефект върху брутния вътрешен продукт (БВП) е малък. Освен това е важно къде се намира икономиката спрямо потенциала си – ако има неизползван капацитет, тогава публичните разходи изтласкват в по-малка степен частните инвестиции и фискалната политика е по-ефективна. Ако обаче икономиката временно е надхвърлила потенциала си, тогава ефектът може да бъде дори отрицателен. Тогава средната заплата се повишава в номинално изражение, но покупателната є способност не се променя. Същевременно ускоряването на темпа на инфлация допринася за преразпределение на богатство и доходи сред отделните групи в обществото. Натрупват се непродуктивни инвестиции, а създадените работни места са неустойчиви. Икономиката прегрява.

По-развитите финансови пазари подсилват въздействието на фискалната политика чрез понижаване размера на рисковата премия по държавния дълг. Особеност на по-слабо развитите икономики е, че при тях мерките в приходната част влияят по-силно, отколкото тези в разходната, особено в краткосрочен период. Повишаването на текущите разходи не носи полза за икономиката и не може да се компенсира от растежа на капиталовите.

Изследване за България на Международния валутен фонд (МВФ) от 2013 г. показва, че първоначалните ефекти върху БВП са близки по размер, независимо дали става въпрос за повишаване на публичните разходи или намаляване на данъци. В по-дългосрочен период обаче най-силен ефект върху икономиката има понижаването на корпоративния данък, следвано от растежа на инвестиционните разходи на държавата. Ефектите върху БВП обаче са по-малки от самите изменения на приходите или разходите, т.е. мерките не са особено ефективни. Следователно при малка и отворена икономика, която е близо до потенциала си, бързият растеж на разходите не е добра идея, тъй като може да допринесе за прегряването є, вместо да създаде предпоставки за устойчив растеж.

Цели за бюджетното салдо и държавния дълг

Определянето на цел за балансиран бюджет в сравнение с фактическото изпълнение за 2016 г. (излишък от почти 1.5 млрд. лв. по националната методология и минимален дефицит по европейската) всъщност означава разхлабване на бюджетната позиция през 2017 г. Това се случва при очаквано нарастване на данъчните приходи с над 2.3 млрд. лв. Проблемът при неданъчните приходи е свързан с концесиите, при които приходите през 2017 г. се очакват фактически да спаднат спрямо 2016 г. от 184.3 млн. лв. до 149.4 млн. лв., въпреки че по проект са били заложени 711.4 млн. лв. Основната причина за това развитие е, че концесията на летище София все още не е осъществена, което беше прогнозирано в анализа ми за бюджет 2017.

Най-същественото неизпълнение на приходите през 2017 г. е в резултат от значителния спад на помощите от чужбина. През 2016 г. са реализирани 2 875.3 млн. лв., докато през 2017 г. очакваните приходи са едва 1 411.3 млн. лв. при планирани 2 623.4 млн. лв. Причината за това е забавянето при усвояването на европейските средства. Това развитие е за сметка на капиталовите разходи. Въпреки че размерът им се увеличава от 3.8 млрд. лв. през 2016 г. до 4 млрд. лв. през 2017 г., на практика е налице значително изоставане спрямо планираните разходи, които са били приблизително 6.2 млрд. лв. Така всички “спестени” разходи за 2017 г. са заради неизпълнението на капиталовите разходи, докато текущите фактически са по-високи от първоначално заложените с почти 270 млн. лв.

Определената цел за дефицит от 1.1 млрд. лв. на касова основа (1% от очаквания БВП) за 2018 г. ще представлява допълнително разхлабване на бюджетната позиция спрямо текущата година. Това се случва при прогноза на Министерството на финансите, че през посочената година БВП ще надхвърли потенциалния, тоест икономиката ще започне да прегрява. Основният фактор за това ще бъде пазарът на труда, където потенциалът за нарастване на заетите ще се изчерпи. При такава ситуация се препоръчва реализирането поне на балансиран бюджет, а по-подходящо би било да има излишък.

Едната от причините за следване на по-консервативна политика е изглаждането на бизнес-цикъла, а другата е натрупването на резерви, които да бъдат използвани по време на евентуален спад на икономиката. Другият вариант е с превишението на приходите над разходите да се изплаща част от съществуващия държавен дълг. И в двата случая нетният държавен дълг намалява, но предимството на втория вариант е, че изплащането на брутния дълг не дава възможност на правителствата при настъпване на спад в икономиката да похарчат бързо натрупаните резерви за финансиране на текущи разходи.

От друга страна заложеното през 2018 г. увеличение на капиталовите разходи до 6.15 млрд. лв. изглежда трудно осъществимо. Всъщност, за поредна година при подготовката на проекта за бюджет капиталовите разходи се разглеждат до голяма степен като буфер, който би могъл да бъде използван при необходимост, свързана с неизпълнение на данъчните приходи. Въпреки ниската ефективност на тези разходи те все пак допринасят в значително по-голяма степен за повишаване на потенциала на икономиката, отколкото текущите. По тази причина подобна политика в по-дългосрочен период не е препоръчителна, но е по-лесна за реализиране, което допринася най-вече за практикуването й.

Политиката за управление на държавния дълг е насочена към запазване на абсолютния му размер относително постоянен (25.2 – 25.4 млрд. лв.) и понижаването му в относително изражение поради растежа на номиналния БВП. По тази причина не се предвиждат големи емисии на дълг през следващите години.

Макрорамка

За разлика от предходния бюджет, настоящият се основава на актуалните към момента статистически данни за българската икономика. Така брутният вътрешен продукт в номинално изражение за 2017 г. е с над 7 млрд. лв. по-висок, отколкото беше размерът му, използван при подготовката на бюджета за тази година. По този начин той се очаква да достигне 99.6 млрд. лв., а през 2018 г. да нарасне до 105.6 млрд. лв., като се повиши с 3.9% в реално изражение. Това е най-високият темп на растеж на БВП, който е заложен в държавния бюджет след началото на световната финансова криза. Въпреки това се очаква леко забавяне на реалния растеж спрямо 2017 г. Той ще бъде движен от вътрешното търсене, като потреблението се очаква да нарасне с 4.7%, а инвестициите - с 4.3%, докато външният сектор ще има отрицателен принос, тъй като вносът ще нараства по-бързо от износа. Положителното развитие ще намери израз в повишаването на заетостта с 0.6% и в спада в нормата на безработица до 6.2%. Средногодишният темп на инфлация се очаква да се ускори до 1.4% при 1.1% през 2017 г. Съществен фактор за тези развития ще бъде разширяването на вътрешния кредит, като нарастването му за домакинства и фирми ще бъде съответно 5.7% и 5.5% през 2018 г. Освен това се очаква забавяне на нарастването на заетостта и продължаващ растеж на заплатите, който в някои сектори ще превишава този на производителността на труда. Приносът на фискалната политика ще бъде значим поради извършваните увеличения на възнагражденията в системата на образованието, въоръжените сили, армията, както и на минималната работна заплата.

Рискове

Докато в средносрочен период устойчивостта на публичните финанси не е застрашена, то в дългосрочен е налице риск, породен от влошаващите се демографски показатели. Ситуацията не е променена спрямо предходния бюджет, като според Министерството на финансите показва необходимост от намаляване на бюджетните разходи с 0.4 процентни пункта спрямо БВП. Тази корекция изглежда по-скоро оптимистична оценка на проблема.

Най-сериозният риск за българската икономика би бил забавянето на растежа в Европейския съюз. Германската икономика показва способност да расте без фискални стимули в условията на ниска инфлация и вероятно съставянето на нова управляваща коалиция няма да промени цялостната консервативна политика. Френският президент демонстрира желание за реформи на пазара на труда, който е проблемен за страната му. Ситуацията в Гърция бележи подобрение.

Същевременно обаче състоянието на държавните финанси в Италия и Португалия поражда сериозни опасения. Преговорите за напускането на Обединеното кралство предстоят и генерират несигурност. Освен това Европейската централна банка обяви, че ще намали месечния обем на изкупуваните облигации, което може да разкрие нерешените финансови проблеми сред засегнатите емитенти.

Текущото развитие на икономиката дава възможност на българската държава да увеличава приходите и разходите си, което намира израз в бюджет 2018. Необходимо е обаче да се подходи внимателно. При ниската ефективност на разходите и приближаването на икономиката до потенциала й, разхлабването на фискалната политика не е най-доброто решение.