В Хитрино животът се завръща

Първи новодомци ще получат ключове за къщите си

Животът поне на 1000 души у нас се дели на две - преди и след адската експлозия в шуменското село Хитрино. И така е вече цяла година. От 5:37 часа на 10 декември 2016 г., когато влакова композиция дерайлира, последва теч на пропилен, адски взрив и пожар, които сринаха половината село и погубиха 7 души. А покрай тези хиляда жители на Хитрино, оцелели под отломките на къщи и горящи покриви, има поне още толкова - хората, които ги спасяваха в безпрецедента акция у нас и никога няма да забравят страшните дни.

Вече цяла година в Хитрино хората заличават следите от трагедията, ремонтират и строят през сълзи. До седмица, на 17 декември, ключовете на новопростроени къщи ще получат и първите новодомци. Общо 24 бяха сринатите домове, негодни за живеене. Камарата на строителите в България първа подаде ръка на хитринчани и започна да гради 10 жилища, дарение от фирми. От управляващата партия ГЕРБ също са заделили средства за една къща. В последните дни майстори трескаво довършват последни детайли по красивите домове, които се извисяват край жп линията. Строителната камара ще реши кои къщи са готови напълно, за да въведе новодомците, казва кметът на Хитрино Нуридин Исмаил.

С нетърпение очаква новия си дом Шенай Ахмедова, която загуби син и съпруг (виж доплънително каре) в трагичния ден. Жилището на двете сестри Севги (13 г.) и Рейхане (23 г.) Рагуб, които останаха без родители, също е възстановено напълно. До тяхното се издига красив дом, в който ще живее фамилията на фризьорката Невим Хасан. Тя оцеля, но беше на път да загуби зрението си. И за семейството на Георги Марков, който изкара цял месец в кома, има готова къща.

В напреднала фаза са и домовете, които се строят с пари от държавата (общо 13 жилища), отпуснати за социални нужди. Много от тях са изкарани до покрив, имат дограма, а в студа майсторите ще работят вътре по довършителни дейности. Затова догодина ще бъде новодомка Маргарита Жекова (60 г.) - жената, която издържа най-дълго на фургон. Тази зима ще кара при сина в Шумен и при дъщеря си в Силистра. Щастлива е, вече е купила част от обзавеждането. Умува как ще подреди двете спални и дневната, мечтае пак за старото спокойствие. Над 60 покрива на къщи вече са ремонтирани, остават тези с по-малки повреди, казва кметът Нуридин Исмаил. Отдавна са сменени всички дограми и врати в селото. Всички решения за обезщетения на пострадалите са вземани от Обществен съвет, създаден от местни хора.

В Хитрино стягат и голям курбан на 17 декември за здравето на всички и за това никога повече у нас да не се случват такива трагедии. Както е по традиция, ще бъдат отслужени християнски и мюсюлмански ритуал от владика и мюфтия, ще има жертвено теле, коч и риба във времето на пости. Поканени са премиерът Бойко Борисов, който беше с хитринчани още в първите часове на трагедията и после бе провъзгласен за почетен жител на Хитрино, ексминистърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, още бивши и настоящи министри. Хитринчани чакат и главен комисар Николай Николов, не са забравали, че той си тръгна от селото последен на единадесетия ден след взрива, когато изнесоха и последната най-опасна цистерна.

"Беше трудна година, много ми взе, но съм доволен, че няма необхваната щета в селото", гарантира кметът. Хитрино ще става все по-хубаво. Обликът, който ще добие в следващата година, когато започнем да реализираме и проектите по еврофондовете, ще задържи хората", вярва кметът.

 

Шенай, загубила син и съпруг: Нищо не ме радва, отнеха ми най-скъпите хора, а виновните са на свобода

Хитрино"Ние не умряхме, дишаме и ще трябва да продължим...", казва Шенай Ахмедова, която загуби в ада в Хитрино син и съпруг. В живота й остана само един син Юнуз/22г./ и нито парченце от това, което е имала. Който чете думите й, ще си помисли, че е невероятно силна жена. Не! Тя вече няма сили да плаче, очите й са пресъхнали, държи се на крака с успокоителни. А който слуша историята й, трудно ще спре сълзите си.

Влакът дерайлира, излезе от релсите и щастливият семеен живот на Шенай и съпругът й Танер след 22 години заедно. Половината изкарали в къртовски труд в Испания. С едничката цел да си купят къща, да я ремонтират и да оставят нещо на синовете – Юнуз (22 г.) и Дениз (18 г.). През 2007 г. избрали най-прекрасния дом точно до жп линията на централната ул."Възражане". "Започнахме ремонти, с Танер никога не сме деляли работата на мъжка и женска. Обичахме се, имахме щастлив живот, работихме, радвахме се на децата, мислехме за тяхното бъдеще", разказва Шенай и си припомня как всяко евро отивало за дома. Пред 2016 г. вече всичко било идеално, останала да се довърши оградата, купили си два автомобила за тях и за порасналия син. Дениз учил в гимназия в Шумен, Юнуз бил студент в университета. Влакът на 10 декември сложил край на идилията.

"Едно бучене ни събуди онази сутрин. Скочихме да видим какво става. Гледаме бяла, гъста мъгла. Минаваме от стая в стая, виждаме искри под влака, разнесе се и силна миризма", помни всяка подробност Шенай.

Бащата казал всички да отиват в коридора. "Нека да застанем тук, да видим какво ще стане", били последните му думи и само след секунди къщата гръмнала върху тях.

"Ей така, както бяхме на един квадрат четиримата. Станах и крещя - Танер, Юнюз, Дениз, но мъжът ми не отговори...", раказва жената.

Големият син се измъкнал изпод колона, започнали да вдигат брат му и баща му. Били заклещени под голяма греда, наоколо само бетонни късове...

"Останах без сили, цялата съм в кръв, гледам от тротоара идва огън, живи щяхме да изгорим, почнахме да ги теглим, да ги пренесяме на безопасно място до джамията, за да не умрат в огъня. Дениз ми казва, че му е студено. Виждам изгорялото му лице, говоря му, не искам да издъхне златното ми детенце", разказва на един дъх Шенай.

Минутите изглеждали като вечност, не виждала помощ отникъде. Чула линейка, сестрата се втурнала да помага, пипнала за пулс мъжа й и Шенай с ужас чула "свършил е". Всичко се залюляло пред очите й, но се качила в линейката с малкия си син. В болницата се молела на всеки в бяла престилка да помогне.

"Обещаха ми, превързаха го, щяха да го пращат във Варна за изгарянията, но още същия ден един лекар ме погледна в очите и каза "съжалявам, миличка, той издъхна". Не е вярно, той ще се върне. На втория ден пак ги питам как е мойто дете и след час те дойдоха с инжекции и психиатър... Много плаках, не ме пуснаха от болницата за погребенията. Сега те лежат в гробището в село Страхилица, а аз съм на квартира в Шумен. Сънувах ги веднъж, детето ми каза "Майко, аз съм добре". Моля се пак да ги сънувам, само да чуя, че са добре. Много ми липсват, нищо не ме радва, само това, че скоро ще бъда в мой дом, на това място, на което живяхме четиримата щастливи", казва Шенай. Зарича се, че трябва да продължи да живее заради сина си Юнуз.

Майфер, оцеляла след взрива: Идвам си пак в селото

От ада в Хитрино Майфер Халил (60г.) е с 25% изгаряния по тялото. Къщата й рухнала опожарена, майка й на 94 г. загинала вътре. Чудо е, че тя се е спасила.

"Видя ли си дланите, погледна ли си лицето в огледалото, се сещам за този ден. Опърлена съм, ръцете и краката ми са шарени. А винаги ми е било много спокойно край линията, прозорецът ми гледаш на там, през ум не ми е минавало, че влакът може да е опасен", казва жената.

Най-горда била, че най-малкият от тримата й синове станал машинист. Първата й работа, като я изписвали от болница във Варна на 3 януари, била да го помоли да се откаже. Той не се съгласил. Месеци наред жената изкара на квартира в Шумен, сега се завръща в Хитрино. Новата й къща още не е построена, но ще се настани в друга своя, от която е ремонтирала стая.

"Тегли ме да се прибера в Хитрино. Но никой не може да ми върне онова време, дори и най-справедливото наказание за виновниците да дойде някой ден", казва Майфер.

 

Горчивите спомени. Преди 40 г. пак трагедия, но помагали принудително

Преди 40 г. животът в Хитрино пак е бил под угроза - влак разлял тонове мазут на същото място по главната улица. Имали огромен късмет, че нямало искра, която да го подпали.

След инцидента били мобилизирани принудително много работници от съседните села, говорят архивите на Гражданска защита. Първо уж било за ден, после за седмица ги задължили да идват с работно облекло и инструменти. Никак не им се нравело.

А при последната трагедия доброволци от цялата страна напираха да влязат в селото в най-опасните дни, когато обърнати цистерни още заплашваха да гръмнат. Хората с добри сърца едва дочакаха евакуацията да се отмени, за да влязат да помагат, помнят в Хитрино.

 

Двамата машинисти са под гаранция

Окръжната прокуратура в Шумен предаде на съд 10 месеца след страшната трагедия двамата машинисти на влака Димитър Михнев и Радослав Петков, като единствено виновни. Делото срещу тях е насрочено за 15 януари от 9,30 ч. Обвиняеми са, че при управление на товарен влак са нарушили правилата за движение, уредени в Закона за железопътния транспорт, в Наредба №58 за правилата за техническа експлоатация и по непредпазливост са причинили смъртта на 7 лица и телесни повреди на 14.

При наредено влизане в гара Хитрино на 3-ти отклонителен коловоз локомотивният машинист Димитър Михнев не изпълнил указанията на сигнала на предупредителния семафор. При навлизане в гарата управлявал влака със скорост 78 км/ч. и не намалил до 40 км/ч. Вторият машинист Радослав Петков не предприел действия за незабавно спиране на влака, след като Михнев не показал, че управлява безопасно. В резултат последвало дерайлиране и повреждане на вагон-цистерни (пробив в 10-та цистерна), изтекъл пропилен, настъпил взрив и пажар.

Разследването е установило, че произшествието не е предизвикано от повреди в жп инфраструктура, в осигурителната техника, от техническа неизправност на подвижния състав или от претоварване. В разследването са участвали 13 следователи от Националната следствена служба. Главният машинист Димитър Михнев е на свобода под гаранция 10 000 лв., а Радослав Петков е с "подписка". Наложена им е забрана да напускат страната.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи