Реститута Болгаро се появява в Шеста новела от Петия ден

Девойката е потомка на прабългари от VII век, когато дружината на Алцек се заселва в Италия

Модното след Десети ноември име Реститута е вградено в знаменития епос “Декамерон” на италианския класик Джовани Бокачо. Реститута, в превод Възвърната, ни отпраща към XIV век, когато е живяла очарователна девойка от фамилията Болгаро. Героинята с българска жилка се появява в Шеста новела от Петия ден на ренесансовото четиво.

Книгата на Бокачо е населена с исторически личности. По страниците се срещат поети, художници, духовници и владетели, които са документирани в хрониките на тогавашна Италия. Хубавицата е дъщеря на Марино Болгаро, отбелязва авторът в новелата. Той бил най-влиятелният мъж на остров Иския в Тиренско море. Благодарение на него сицилианският крал Федериго II държал под скиптъра си стратегическото парче земя на входа на Неаполитанския залив.

Известни са четирима съвременници на Бокачо с името Марино Болгаро. Единият получил пенсия за заслуги през 1328 г. Другият бил офицер, ближен на краля около 1341 г. Следващият Болгаро се споменава в архивите пак като военен през 1343 г. По същото време имало още един Марино Болгаро, който бил шамбелан (дворцов управител) на крал Роберто д'Анжу.

Роберто владее Сицилия близо столетие след Федериго, който всъщност е германският император Фридрих II. Неговият шамбелан е бащата на българката от “Декамерон”. Това е често срещан похват у Бокачо. Писателят взема “на заем” името на свой съвременник и го вгражда в някоя стара история.

Реститута е потомка на прабългари от VII век, когато дружината на Алцек се заселва в Италия. Около 660 г. Велика България се разпада под ударите на хазарите. Част от племето е покорено, останалите поемат в различни посоки. Ордата на хан Аспарух намира убежище в местността Онгъл между Долен Днепър и делтата на Дунав.

Друга група прабългари се насочва към Централна Европа. Тя се заселва в Панония, а по-късно трайно се настанява в Керамийското поле (сега Битолско-Прилепското). Около 662-663 г. дружината на вожда Алцек пристига в областта Равена, Северна Италия. После се премества на юг в областта Беневенто. Алцек се подчинява на лангобардския крал и е провъзгласен за гасталд (областен управител).

Беневенто е близо до Неапол, чийто залив се пази от остров Иския на Марино Болгаро. В съседство е остров Прочида, където пък живеел младежът Джани, пише Бокачо. Той безумно се влюбил в Реститута, тя също му посветила сърцето си. Веднъж обаче сицилианци отвлекли девойката.

Като се разхождала по брега, на Болгаро налетели неколцина момци от разбойническия остров. Сатирите тръгнали от Неапол и фрегата им ги чакала с опънати платна. “Въпреки че Реститута се дърпала и крещяла, те я грабнали, качили я на кораба и потеглили”, разказва Бокачо.

Похитителите стигнали в Калабрия и седнали да делят плячката. Всеки настоявал той да притежава чаровната Болгаро. За да не се изпокарат, момците решили да я подарят на сицилианския крал. По онова време той бил още млад и “обичал тия работи”, отбелязва мераците му Бокачо.

Федериго харесал подаръка, но в момента не бил добре със здравето и заповядал да настанят Реститута в чертога Ла Куба. Докато се съвземе, за девойката да се полагат специални грижи, наредил кралят.

“Декамерон” е документ за нравите на епохата и вероятно тази новела е нещо повече от обикновена случка. Джовани Бокачо е бил информиран човек. Може би има намигване от двореца в кралство Сицилия към онзи в царство България.

Разказът тече по време на чумата през 1348 г. Тогава у нас се вихри дворцов скандал, достоен за “Декамерон”. Търновска легенда гласи, че веднъж цар Иван Александър зърнал в реката гола еврейката Сара. Бил пронизан от Купидон и лудо се влюбил в нея. Владетелят зарязал жена си Теодора и отишъл под второ венчило с любовницата. За да унизи бившата царица, при кръщението в православната вяра еврейката си избрала името Теодора. Три дни яли, пили и се веселили сватбарите през 1349 г.

Стореното от Иван Александър не се побира в нормите на Средновековието. В онази епоха монархът можел да има харем от метреси, но не посягал заради тях на осветения от църквата брак. При това с жена не от знатно коляно, а от простолюдието. Ликовете на Иван Александър и Сара са изографисани в Лондонското четвероевангелие. Ренесансов акт виждат в дързостта на българския цар някои историци. Те вдъхновено прибавят този епизод към аргументите, че сме били крачка напред пред Флорентинското Възраждане, чийто деец е и Джовани Бокачо.

Когато разбрал, че любимата му е отвлечена, Джани се вмъкнал в покоите на краля, продължава разказа си авторът на “Декамерон”. Една нощ той крадешком се мушнал в постелята й. “Сетне двамата се прегърнали - пише Бокачо - и вкусили с най-голямо удоволствие от оная върховна наслада, която ни предлага любовта; и след като се насладили неведнъж един на друг, заспали неусетно, както се били прегърнали.”

В това време обаче и Федериго се сетил за прелестите на девойката. Влязъл в нейната стая и като видял в ложето друг, едва се сдържал да не ги намушка с кинжала. После се овладял и измислил по-изтънчено наказание - да ги изгори на клада. На другия ден Реститута и Джани били вързани голи в центъра на града.

“Като научили за станалото - разказва Бокачо, - всички жители на Палермо - и мъже, и жени - хукнали към площада, за да видят двамата любовници; мъжете се спирали да огледат девойката и хвалели нейната съвършена красота и снага, докато жените от своя страна се тълпели пред младежа, изказвайки възхищението си от красивото му лице и правилно телосложение.”

Двамата влюбени били спасени от адмирал Руджери дел'Ория. Той отишъл при краля и му разкрил кои всъщност иска да изпепели: “Младежът е син на Ландолфо от Прочида, роден брат на месер Джани от Прочида, благодарение на когото ти стана крал и властелин на тоя остров; девойката пък е дъщеря на Марино Болгаро, благодарение на когото ти си все още господар на Иския.” Тези думи отървали Реститута и Джани от кладата.

“Декамерон” води класацията на скандалните книги в световната литература. Заради пикантните епизоди тя е нелегално четиво няколко столетия. На стари години дори Бокачо се страхува от своето произведение. “Да не се дава “Декамерон” на жени, защото, слушайки тия новели, те ще ме приемат за мръсен сводник!”, заръчва той в писмо до свой приятел.

През XVI век Тридентийският събор поставя новелите в Индекса на забранените книги. След този акт дебелият том е неизбежна жертва на кладите.

През нашето Възраждане из печата се мяркат преправени откъси от “Декамерон”, без да се споменава, че са от опасната книга. След Освобождението цензурата продължава да бди. През 1896-1900 г. в Сливен се появява първото издание на ренесансовия епос. Екземпляр от този двутомник не е запазен. Целият тираж е унищожен от блюстители на морала.