Мир чрез сила или мир чрез война

На 5 януари 2020 г. близо шест милиона души излязоха на улиците на иранските градове, за да отдадат последни почести на живата легенда на специалните операции и тайната война, най-почитания и най-прославения ирански военен от много векове. Човекът, който можеше да спечели президентските избори в Иран срещу всеки кандидат, ако поиска. Личност от исторически мащаб, толкова популярни вкъщи, че той просто бе наречен „Командира“, без фамилия. Героят от войната с Ирак, който на 27 години стана командир на бригада, а на 30 командир на дивизия, участник в ожесточената война с наркомафията през 90-те години, организатор на специалните операции срещу талибаните, създател на цялата иранска система на асиметричните войни.

В деня на погребението му над иранските джамии бяха издигнати знамена на отмъщението. Официалните лица не се сдържаха и обещаха отмъщение за американците. И то военно. Това отмъщение може да има глобални геополитически последици. И тук е важно да разберем - защо Тръмп даде заповед да се убие генерал Сулеймани.

Доналд Тръмп дойде на власт, изповядвайки два лозунга. Първият, който всички още помнят, е „Нека отново направим Америка велика!“ Вторият, за съжаление, е забравен от масите и е „Мир чрез сила“. Последният е дългогодишен политически лозунг на САЩ, заимстван от римския император Адриан: „Мир чрез сила, а ако не се получи, тогава мир чрез война“.

Този девиз за своето време бе приет и от Роналд Рейгън. Смисълът на този лозунг в американската политическа култура е следния: Америка трябва да търси благоприятно за себе си състояние на света, основаващо се на демонстрация или използване на сила. В действителност, ако наречем нещата с истинските им думи, Америка трябва или да подчини всички със сила, или да ги смаже със сила. Това е основата на политиката на Тръмп. Той никога не е бил миротворец и неговите "добри отношения", които той уж иска да представи на определена държава, отначало предполагат нейната капитулация по всички въпроси като необходимо условие. Тръмп е привърженик на Рейгън и сега, очевидно, смята себе си за приемник на неговата кауза. А пред Рейгън капитулира СССР.

В същото време обаче Тръмп разбира цялата пагубност на американското военно присъствие в Сирия, Ирак и Афганистан. Войната трябва да има положителен резултат и по някакъв начин да бъде ограничена във времето. В противен случай тя изгаря безрезултатно ресурсите на страната и подкопава морала на населението. Ето защо Тръмп обеща да изтегли войските от тези горещи точки, където се намират. Това беше неговото обещание и той дори се опита да го изпълни.

Но на неговия път като непреодолима стена застана волята на "дълбоката държава" - военните, чийто кариера (включително бъдещата кариера във ВПК след пенсионирането) зависеше от продължаващите войни, бизнеса, който печели пари от войната и военните доставки, лобистите на Израел, заинтересовани от трайното отслабване на арабския свят, идеолозите на теорията за американското превъзходство и други бенефициенти на безкрайната война. Срещу бяха „неоконите“ - политическите групи в двете партии, които подкрепят горепосочените сили и теорията за американската изключителност. И те не успяха, а войските останаха.

Тази година в САЩ ще се проведат президентските избори. Тръмп обеща много на своите избиратели и много изпълни. Той им обеща икономически растеж и те го получиха. Но не получиха обещаното изтегляне на войските от "проблемните" региони.

При тези обстоятелства в администрацията на Тръмп възникна идеята за многопосочност.

Ако направите нещо подобно, след това технически ще бъде невъзможно да оставите войските в Ирак и Сирия. Тогава никакви неокони, нито една „партия на войната“ не могат да направят нищо. Така че, просто трябваше да се направи нещо, след което ще бъде наистина невъзможно да се остане там.

И това „нещо“ беше направено. Веднага след убийството на Сулеймани много анализатори изразиха увереност, че иракският парламент след подобно събитие ще изисква САЩ да извадят своите войски от страната. Така в крайна сметка се оказа с пълната подкрепа на премиера Махди в неделя вечерта, на 5 януари 2020-а, иракският парламент гласува резолюция, изискваща изтеглянето на американските войски.

Сега пред САЩ стои прост избор - или трябва отново да завладее Ирак, или трябва да си тръгне. Освен това изтеглянето от Ирак автоматично означава изтегляне и от Сирия, защото снабдяването на американските части в Сирия е възможна само през Ирак. Така всъщност няма никакъв избор и всички противници на Тръмп ще трябва да се примирят с това, че войските ще напуснат региона. Точно по време на изборите.

И за това беше необходимо само да се заблуди стария враг за всичко. А това лоша сделка ли е?

В този случай „мишената“ се избира много точно. Една от силите, които ще са крайно недоволни от изтеглянето на САЩ, определено ще бъде Израел, много от чиито жители буквално празнуват убийството на летището в Багдад. В крайна сметка именно Сулеймани направи „Хизбула“ тази сила, каквато е днес. И Тръмп отрано се „гресира“ предварително - първо, признавайки Йерусалим за столица на Израел, и второ, като избра за своя мишена човек, който наистина е мразен в Израел. Как да го критикувате сега?

И когато Тръмп изтегли своите войски, той ще има много повече ресурси, за да се противопостави на страната, която той, както и много американци, смятат за свой основен враг - Китай.

Фотокопие от писмото на бригадния генерал от морската пехота Уилям Сили до генерал-лейтенант Абдул Амир от Обединеното командване на иракските въоръжени сили в Багдад, в което се посочва, че американските войски ще бъдат изтеглени от Ирак, вече циркулира в медиите. Малко по-късно обаче министърът на отбраната на САЩ, Еспер отмени това писмо, заявявайки, че става въпрос за проект. На пресконференцията с него беше шефът на Обединеното командване на началник-щабовете генерал Марк Мили, който имаше толкова шокирано изражение на лицето си, че вероятно това ще влезе в историята само по себе си.

Сега във Вашингтон се води битката на булдозите под килима за изтеглянето на войските, а Тръмп междувременно продължава да отправя толкова обидни искания към Ирак (например да плати за военната инфраструктура, която остава в страната или ще попадне под „ужасни“ санкции), че оставянето на американските войски в страната изглежда все по-малко реално. Тръмп вероятно прави ситуацията необратима.

Всъщност, на пътя на тази многопосочност остава само едно препятствие - иранците прекаляват с отговора.

И тук ще настане празник за Израел и за неоконите, защото Тръмп на пръв поглед няма да има шанс да обърне гръб на новата война. Ако американците утре устроят повторение на взрива в бейрутските казарми през 1983 г., със стотици убити американски войници, тогава Конгресът няма да има избор и тази месомелачка няма да се върне назад. Иран е настроен за жесток отговор.

Но в този случай Тръмп ще бъде принуден да изтегли войските от Сирия и Ирак. Обещанието му ще бъде изпълнено. И в отговор на иранския удар е напълно възможно да отговори с много силен, дистанционен удар, без да се използват сухопътни войски. Това ще засили подкрепата за Тръмп в Израел и подкрепата от израелското лоби в Америка, въпреки вредното за Израел изтегляне на американските войски. Няма как Иран да достигне територията на САЩ и подобен сценарий не носи опасност за самата Америка.

На Иран му остава само да атакува американските съюзници. И ако ракетният удар върху Израел не повлияе на ситуацията в света, ударът по Саудитска Арабия ще има най-драматично въздействие върху световния петролен пазар. Ако иранските ракети паднат върху саудитските рафинерии за петрол, е трудно дори да си представим последиците от подобен ход. И това също може да се окаже изключително полезен вариант за САЩ.

Саудитска Арабия е не само основният съюзник на САЩ в региона. Той е и най-важният партньор на Китай. Китай например доставя там своите балистични ракети. Отношенията между кралството и Китай са много по-плътни, отколкото мнозина подозират, а причината е проста - петрола. Китай някога би могъл да съществува без петрол, но тези дни останаха много назад. И дори ако петролът в света просто поскъпне, китайската икономика ще усети този растеж много силно. А ако този петрол и физически го няма...

Всъщност, голямата война в Персийския залив, която би довела до прекъсвания в доставките на петрол на световните пазари, е феноменално полезен за САЩ. Рязкото увеличение на цените на петрола ще направи печеливш американския шиистов петрол, а недостигът на петрол ще преодолее много от вътрешните американски ограничения за сондиране, например в Арктика.

Ако Иран не отговори, тогава Тръмп вече е спечелил. А ако Иран отговори с увеличаване на атаките срещу американците в Ирак и Сирия, това няма да промени нищо и Тръмп така или иначе ще изтегли войските си от Близкия изток. Ако Иран удари твърде силно, то САЩ така или иначе ще изтегли своите войски, но в същото време ще организира в региона такава война, която ще причини голяма вреда както на Китай, така и на Иран, а САЩ ще се позлатят. Победата на Америка и Тръмп е гарантирана във всеки случай.

За ЕС, като един от икономическите конкуренти на САЩ, подобна война също няма да донесе абсолютно нищо добро. Уви, ръстът в цените на петрола по този начин ще нанесе голяма вреда и на Русия.

Вариантите пред Русия

Русия почти няма добри варианти за излизане от кризата с убийството на Сулеймани. Ако Тръмп изтегли войските си, Америка ще може да се концентрира повече върху борбата с Китай. И един от аспектите на тази борба е да избие из под Китай „руската подпора“.

Русия може да е много бедна, но именно тя изгражда за Китай система за предупреждение за ракетни атаки, доставя компоненти за самолети и продължава да споделя своята военна технология. И най-важното е, че докато Русия има приятелски отношения с Китай, през нейната територия Китай може да общува с всяка държава по света, да получава нефт, макар и в недостатъчни количества, храна и газ. В някои групи на американския елит не могат да не бъдат изкушени да избият тази „подпора“ из под китайците. А това означава рязко усилване на създаването на проблеми за руската страна. Продължаването на вечната война за САЩ отчасти отвлича американците от натиска върху руснаците, а нейният край е неизгоден за тях.

Голямата война с нарушаване на доставките на петрол също е неизгодна за Русия.

В този случай, напротив, в двойката Русия-Китай, рязко ще отслабне Китай и Русия ще трябва да се изправи сама срещу САЩ. И то не с днешните САЩ, а със САЩ като глобална енергийна суперсила, глобален износител на петрол с процъфтяваща икономика в петролната индустрия. В същото време търговията с Европа рязко ще „потъне“ поради нарастващите цени на петрола. Това ще е просто катастрофа.

Има и друга страна на медала - бързата хипотетична победа на Иран над американците също няма да донесе нищо добро за Русия. Иран е на път да се превърне в нова версия на Персийската империя. Това е индустриализирана държава с образовано население. Иранците имат свой собствен проект за експанзия в Сирия, Задкавказието и Централна Азия. Ако Иран се засили рязко, тогава сблъсъкът с него в тези зони е неизбежен.

Безпристрастен анализ на дългосрочните последици показва, че идеалният вариант за Русия е да поддържа „статуквото“ - американците трябва да продължат да седят в близкоизточните и афганистанските „блата“, да губят време, пари и човешки живот в тези безполезни за тях войни, а Иран трябва да бъде скован от конфронтацията със САЩ и Израел на територията на трети страни. Цялата руска дипломация и всички усилия на нейните специални служби трябва да бъдат насочени към тази възможност.

Ако това се окаже нереализируемо, тогава най-малкото ще е необходимо да се предотврати голямата война.

Превод за „Труд“ от „Взгляд“ - Павел Павлов