Стивън Кинг си хапе устните от завист

Коронавирусът сме ние - стадото

Навлязохме в епохата, когато човешката психология ще се промени напълно. През последните 20 години ние живяхме в образи на „красивата консумация“ или на престижната средна класа. Сега идва епохата, когато бляботенето и възможността да пишете текстове за седмицата на модата в Милано ще струват по-малко от опаковката на дъвка от миналата година. И пътуването до Италия отпада. Блогърите заедно с дизайнерите са в униние - не четат книги, а мозъците им скърцат от скука. А какво ще кажете за този уютен и стилен ресторант? Ще го затворят ли и него? А къде ми е бързото мини купърче и обувките с високи токчета? Вземете тоалетна хартия, увийте се с нея и чакайте да дойде просветлението.

Богатите и снобите са в паника. Коронавирусът коси наред, без да гледа портфейла и не се впечатлява от марката на леката кола. Хомосапиенс трябва да разбере нещо важно. Има промяна на вектора. Спрете да си губите времето и прекратете дискусията за някоя отдавна изминала епоха. Годините от 2010-а насам минаха под безкрайното бърборене за „славното минало“ (или за тъмното?), в битките за преименуване и за паметници. За изкривяването на историята, което се оказа по-важно от настоящето и бъдещето.

И сега бъдещето се самонарисува и създаде много псевдоценности. Усеща се, че Вселената е уморена от хората от рекламата за „плодовите кисели млека“ с нейната наглост и фалшиви щастливци. Уморена е от блогъри, дизайнери, инфлуенсъри и смути барове. Омръзнаха u споровете за СССР и насилието в американското общество. Омръзнаха u Грета Тунберг, толерантността, хомосексуалния контекст, заедно с битката за „правилната“ история. Умори се от заяждане и нежелание да бъде с Бог в душата.

В благородната Европа стадото омете тестените изделия и консервите, заедно с рафтовете. Стивън Кинг вероятно си хапе устните от завист... към реалността. В Интернет, по стар навик, някой обвинява за коронавируса ту Америка, ту Китай, после прилепите, после плъховете. Или нещо друго. А коронавирусът сме всички ние, стадото, което тъпче Земята. И ние живеем в нова система от ценности, в която снимките на фона на Париж и луксозната къща на Рубльовка няма да струват дори и щипка тютюн.

(Превод Павел Павлов)