Коремни хирурзи напускат въпреки скока на заплатите, за да не умрат млади

Най-старата болница във Варна - МБАЛ „Св. Анна“, навърши 140 г. и посрещна юбилея си в преобразен вид. Здравното заведение, което жителите на града наричат морския „Пирогов“, обслужва спешните случаи от цяла Североизточна България. Кога ще бъде приключен проектът за модернизация, има ли дефицит на персонал и защо опитни специалисти напускат въпреки увеличението на заплатите, разговаряме с изпълнителния директор на болницата д-р Красимир Петров.

- От две години в МБАЛ „Св. Анна“ текат мащабни ремонти. Приключихте ли с този инвестиционен проект, д-р Петров?

- Не, още сме по средата. Започнахме този проект заедно с покойния бивш директор на болницата д-р Веселин Николов и главната сестра Нина Георгиева. До момента сме ремонтирали основно 19 от общо 26 отделения. Първи бяха тези, които приемат пациенти, а за финала сме оставили общите площи - фасади, площадки. „Св. Анна“ е най-старото лечебно заведение във Варна и се нуждаеше от това обновяване, за да не прилича на бежански лагер, а на модерна болница. Освен преобразяването на отделенията и оборудването им, изградихме нов паркинг на мястото на бившите грозни бараки в двора, който също вече придоби по-приветлив вид. Съборихме две стари сгради, но запазихме други две. Едната ще бъде за персонала. Хората сами трябва да решат в какво да бъде превърната - във фитнес или кът за отдих. В най-старото здание в целия комплекс - бившата турска болница, където преди се помещаваше патоанатомията, пък планираме на направим музей с фотоси и вещи, проследяващи историята на болницата.

- Кои са най-интересните експонати, които ще бъдат изложени в музея на болницата?

- Имаме запазен анестезиологичен апарат, с който е давана първата упойка в болницата. С него е работил бащата на съвременната реанимация д-р Власаки Власаков. Ще изложим и архивен кувьоз, който наподобява голяма чанта. Смятаме, че паметта трябва да се съхранява. В това отношение сме много назад от нациите, които си пазят традициите. За да имаш самочувствие, че работиш някъде, трябва да се опреш на тези, които са били преди теб. Тук са работили много известни лекари, но за жалост с времето имената им се забравят.

- Каква е следващата промяна, която планирате?

- Предстои ремонт на оперативното отделение. Тъй като съм хирург, то остана последно по подобие на приказката, че обущарят ходи бос. Ще са нужни доста средства, но ще се постараем отделението да бъде на световно ниво. Имаме уверение от здравното министерство и община Варна, че ще помогнат финансово. Другият неотложен ремонт е на междустълбищните площадки в новия болничен блок, защото парапетите им не отговарят на изискванията за безопасност. Там предстои още подмяна на асансьорите. Чакаме и ново оборудване. На 4 ноември болницата ще получи нов скенер, закупен от здравното министерство. След това лека полека със собствени средства ще направим преустройството на старите сгради и ще търсим финансиране за обновяване на фасадата на стария блок. Няма да е лесно, защото ще са нужни близо два милиона лева.

- Колко средства са вложени до момента в реконструкцията на болничния комплекс, в ново оборудване и кой ги осигури?

- За последните две години Министерството на здравеопазването, което е мажоритарен собственик в МБАЛ „Св. Анна“, отпусна целево 1,34 милиона лева за ремонти и оборудване. Вторият голям акционер - община Варна, осигури 1,27 милиона лева., а вложените собствени средства са над 250 хиляди лева.

- „Св. Анна“ е известна като морския „Пирогов“. В болницата се обслужват спешните случаи от цяла Североизточна България. Връзва ли се сметката, предвид факта, че част от тези пациенти нямат осигуровки?

- Около 10% от спешните пациенти са без осигуровки. Държавата обаче плаща за всеки преминал спешен пациент. Преди сумата бе малко над 20 лева, а сега се увеличи до близо 40 лева, но средствата пак са недостатъчни. Когато поех управлението на МБАЛ „Св. Анна“, просрочените задължения бяха около 1,4 млн. лв., а в момента са 2,7 млн. лв. За болница като нашата това не е драматично, но е неприятно. За последните 2 години обаче фондът за работни заплати нарасна с 220 хиляди лева заради увеличаването на минималната заплата и на възнагражденията на медицинските сестри. През последните месеци започнахме да повишаваме и лекарските заплати.

- Медицинските сестри в „Св. Анна“ получават ли стартово 950 лева, за колкото настояват протестиращите от месеци специалисти по здравни грижи?

- При нас сестрите са разделени на категории с основна заплата от 750 до 780 лева. Според тежестта на отделенията, в които работят, те получават гарантирано още между 200 и 300 лева, а най-натоварените - и по 500 лева месечно. Въпреки това дефицитът на сестри, от който страдат всички болници в България, е факт и при нас. А най-големият проблем, който се задава, е липсата на определени лекари.

- Реаниматорите ли са най-дефицитни?

- Факт е, че допреди няколко години най-трудно попълвахме състава от реаниматори и реанимационни сестри, защото трудът им е много тежък, а е ниско заплатен. Сега обаче се появи дефицит на коремни хирурзи. Водачът на екипа е като дежурен по болница. Той разпределя всички тежки случаи и взема най-тежките решения. Школата ни е много добра и хирурзите ни са търсени навсякъде. За съжаление, ентусиазмът от миналото го няма. Колегите се амортизират бързо и вече не се интересуват от заплащането, а търсят по-спокойна работа. В спешната хирургия в развитите страни работят медици до 45 г., докато при нас средната възраст надхвърля 55 г. Напрежението е огромно и изключително квалифицирани колеги напускат, защото не искат да умират млади. А новите попълнения заминават, след като понатрупат опит. За последните 4 месеца напуснаха четирима хирурзи и сега работят 23-ма при необходими 30. Затова повишихме заплатите им с близо 100%. МБАЛ „Св. Анна“ поема цялата спешност не само на града, а и на региона. На всяко нощно дежурство се приемат между 5 и 10 души и се извършват средно 2-3 операции. Натоварването е огромно и за лекарите, и за сестрите. Всяка от тях се грижи средно за 35 тежко болни. В спешната болница трудът на всички е много амортизиращ. Добрата новина е, че засега нямаме дефицит на лекари от други специалности.

- Колко души годишно се лекуват в „Св. Анна“ и колко преминават пред Спешния център?

- В болницата годишно се приемат около 25 хиляди пациенти, а Спешният център обслужва близо 100 хиляди души. Привечер там започва най-голямото натоварване. Има цели групи от населението, които идват вечер в центъра просто за преглед. Така се губи времето на дежурните екипи, често стават и скандали. Най-бурно реагират онези, които нямат нужда от спешна помощ, но негодуват, че някой наистина тежко болен е бил приет преди тях. Солидарност няма. За да ограничим тези прояви, разработваме нова система. На екран в чакалнята хората ще виждат има ли пациенти в спешните кабинети. Така ще са наясно, че екипът е зает и няма да се сърдят, когато се налага да изчакат.

- Преди няколко години казахте, че здравеопазването най-кратко може да се опише с думата „липса“. Има ли промяна в картината, след като догодина цените на клиничните пътеки ще се повишат и по този начин за болниците ще има допълнително над 200 милиона лева?

- Липсата продължава и тя е двустранна. От едната страна има недостиг на средства и професионализъм, а от другата - достатъчно разбиране и благодарност. Съчувствам на министър Ананиев. Той се озова в един заварен модел на здравеопазване, в който трябва да се оправя с недоволни на всички нива. Плащането за дейност, например, бе много лоша практика. Тя стимулираше лечебните заведения да приемат повече пациенти, за да има заплати за персонала. Все едно да обвържеш заплатата на полицая с броя на бандитите, които е заловил. В нашата спешна болница всяка нощ има между 200 и 300 души дежурни по всички специалности. Не е редно на тях да се плаща по същия начин като на колегите им, които в края на работния ден си отиват у дома и остават по 1-2 дежурни. Затова приветствам решението да се увеличат цените на клиничните пътеки. Като говоря за липса на разбиране имам предвид също, че много хора не желаят да признаят, че само с повишаване на общия приход могат да се вдигнат заплатите на медицинските сестри. Иначе става абсурд. Няма го и общественото разбиране. Нашите потребности и претенции като пациенти непрекъснато растат. Всеки иска да се лекува като в Швейцария, например, но никой не отчита, че там при минимална заплата от 3500 франка здравната осигуровка е около 900 франка. В България тя е 20-30 евро. Смятам, че при тези условия нивото на здравеопазването ни никак не е лошо.

- В българските болници обаче продължават да се приемат пациенти за специализирани изследвания, които в чужбина отдавна се правят амбулаторно. Не е ли това разхищаване на ресурс?

- Така е. Но е факт, че директорът на болницата не може да намери пари за заплати освен чрез заработката по здравна каса. Уморих се да настоявам, че начинът на финансиране на спешните болници трябва да се промени. Те не бива да получават само пари за дейност, а и добавки за това, че носят това тежко дежурство. Твърдението, че всяка болница трябва да обслужва спешни случаи, е тежко лицемерие. Как може да се справи лечебно заведение, което има разрешително за една-две специалности - да приема спешен случай за ляво бедро или за десен лакът? Моделът трябва да се промени, тогава и болниците няма да са вече 400. Някои са излишни, но сме свидетели, че всеки опит за закриване води до протести и затова системата си стои нереформирана.

- Опонентите на тази Ваша теза обаче твърдят, че за да се закриват малки болници първо трябва да е налице нужната инфраструктура, така че пациентите да бъдат транспортирани бързо до големите и добре оборудвани здравни заведения.

- Като чуя този аргумент, ми става лошо. Все едно, че живеем в Аляска. У нас само в Родопите има такъв проблем, никъде другаде.

- Считате ли за добър проекта за промени в здравното осигуряване, които ще разбият монопола на здравната каса?

- Честно казано, не мога да си го представя. Пазарът в България е доста малък, за да има ефективна конкуренция. За да печелят, играчите на този пазар трябва да си подбират пациентите. Кой ще вземе огромния брой хора, които се осигуряват на минимална заплата? А пенсионерите и децата? Считам, че една здравна каса ни е напълно достатъчна.

Нашият гост

Д-р Красимир Петров е възпитаник на Медицински университет - Варна. В спешната болница на Североизтока - МБАЛ „Св. Анна”, преминава цялата му професионална кариера на коремен хирург. През 2008-2009 г. е зам.-директор, през 2013 г. става директор на лечебното заведение за 1 година, а от октомври 2017 г. отново го оглавява, като продължава да съчетава административната позиция с работата в операционната зала. Бил е два мандата депутат от ГЕРБ.