Новият рамков договор не е по-различен от служебния

- Д-р Болтаджиев, Българският лекарски съюз (БЛС) и НЗОК подписаха Националния рамков договор (НРД) за 2017 г. във вторник в сградата на здравното ведомство. Действително ли е възстановен диалогът между трите институции?

- Да. Има диалог. Проблемът е, че освен разбиране трябва да има и възможност за действия, а такава в момента няма. Този кабинет е временен, няма парламент, не могат да се сменят законите, които са в основата на злополучните лупинги, направени в здравеопазването ни, и видяхме до какво тежко положение доведоха те. Няма и достатъчно време служебният кабинет. Така че остават диалогът и ограничени възможности за разрешаване на проблемите.

- Има ли съществени промени в рамковия договор, който регламентира медицинските дейности през 2017 г.?

- Аз все още не съм чел подписания Национален рамков договор, защото не е публикуван, а и на събора си лекарският съюз подписа нещо, което не е четено. От един от последните варианти на НРД обаче става ясно, че няма съществена промяна спрямо т.нар. служебен рамков договор. Текстовете са същите; в крайния вариант би трябвало да е отпаднала една от наредбите, тъй като има и съдебно решение за това (наредбата за удовлетвореност на пациентите от болничното обслужване - б. р.). БЛС гласува за този НРД заради доверието, което има служебният министър д-р Илко Семерджиев, нищо повече. Това е плод на диалогичност. Иначе, както казах, този рамков договор не е по-добър от предишния. С други думи: нищо по-добро не очаква лекарите през настоящата година, нито пък пациентите, нито дори администрацията. Има малка финансова разлика, вероятно ще облекчи болничните бюджети, както обеща Илко Семерджиев. Т.е. ще може да се прехвърлят пари на три месеца. Нормативната база обаче, на която почива този рамка, не е променена. Това е нормативната база на Петър Москов. Повечето нормативни актове от нея са атакувани в съда (миналата година 27 от тях бяха атакувани само от сдружението на частните болници). Те отпадат един по един в съда, но все още са заложени в НРД за 2017 г., така че нормативният хаос не е преодолян.

- При това положение и предвид факта, че тепърва ще отпадат и други нормативни актове, какво е бъдещето на новия рамков договор?

- Чакаме съдът да продължи да отменя текстове, които ще отпадат съответно и от рамковия договор за 2017 г. Надяваме се, че благодарение на магистратите хаосът, завещан от Москов, постепенно да намалява.

- Каква промяна се очаква по отношение на лимитите на болниците?

- Те ще бъдат на тримесечие. Т.е. неизразходените средства - средствата от икономисана дейност, ще могат да се прехвърлят за следващия месец. Това е нещо, което миналата година не можеше да се случи, а през 2015 г. все още беше възможно. Това ще даде възможност на лечебните заведения да имат малко по-голяма гъвкавост при управлението на средствата, с които разполагат - все пак бюджетите са отразени в закон, а той не е променен. Да не забравяме обаче, че преди Москов бюджетите на болниците не бяха фиксирани.

- Предвижда се буфер от 3%, що се отнася до парите за болнична помощ. Доколко това ще улесни лечебниците финансово?

- Това ще даде малка възможност за надскачане на определените бюджети в рамките на предвиденото като буфер.

- Служебният екип на здравното ведомство предвижда отпадане на листата с чакащи пациенти, която към момента включва над 4200 души.

- Дори листата да бъде премахната административно, чакащите пациенти няма да намалеят, напротив, очаквам тази година да се увеличат още повече. Причината за това е, че листата не е продукт само на финансовите ограничения на болниците при заложените им твърди бюджети. Тя е продукт и на свръхадминистрация на системата, както и на останалите ограничения - здравната карта например. Миналата година беше въведен задължителен болничен престой. Това е един много тежък лимит, който не е променен и ще доведе до удвояване, може би дори утрояване на листата с чакащи пациенти. Както казах и преди малко, този рамков договор няма да облекчи с почти нищо пациентите и лекарите.

- С какво болничният престой ощетява пациентите и удължава чакането за лечение?

- Първо, когато на малко на брой легла трябва дълго време на лежат болните, каквото е изискването, се стига до листа на чакащите заради невъзможност за нови хоспитализации. Второ, при изтекъл болничен престой и нужда от продължаващо лечение нуждаещ се пациент ще бъде изписан, а тези, които са се подобрили и могат да се приберат, ще продължават да лежат заради лимита на болничния престой. Има неща, които зависят от нормативните уредби, но има и такива като дългия болничен престой, които в процеса на преговорите могат да бъдат коригирани. Този престой противоречи на законодателството, на правата на пациента и въобще на човешките права, които са по регламент, защото на практика механизмът ограничава достъпа до лечение.

- Каква ще е съдбата на Националната здравна карта, въведена от екипа на министър Москов?

- Здравната карта е също атакувана по съдебен ред и за нея се очаква решение. Тя е незаконно изработена. Защото по закон тя се състои от областните здравни карти. Когато я прави министър Москов, той не се съобрази с областните в страната, а както се казва - на око. Тук има какво да направи министър Семерджиев - той заяви, че е против картата: просто трябва да спази закона. Необходимо е само да се свика комисията по здравната карта и тя да бъде въведена като сбор от областните здравни карти. Няма нужда даже да се публикува в “Държавен вестник”.

- Преди дни стана ясно, че служебният екип на д-р Семерджиев има амбицията да въведе до края на 2018 г. електронно досие и електронна рецепта, беше представен дори проект. Реалистични ли са тези срокове?

- В електронното здравно досие се включва електронната рецепта, включва се всичко. През него може да става отчетът към НЗОК, контролът на пациента в реално време и т.н. За това говорим от години. В министерството дори вече има подготвена заявка за обществена поръчка за Дания за електронно досие. Служебният екип на Семерджиев може да ускори този процес и това е правилната посока.

- Има ли светлина в тунела по отношение на спешната помощ и ще се усети ли подобрение в обслужването през 2017 г.? Непрекъснато се търсят решения, но като че ли работещи засега няма.

- Няма работещи решения. В спешната помощ има огромен проблем. Досега нямаше даже ясна визия за нея. При администрирането й видяхме, че нищо не се получи. Има издаден стандарт, който важи от миналата година, но както виждаме, той с нищо не подобри работата. Той също е в съда в частта му за болничната помощ, но все още не е отменен, действа от една година насам и е валиден. Този тип административни регулации обаче не дават резултати и оскъпяват услугата. Проблемите в спешната помощ са най-вече от организационен тип. Нужно е преустройство в самата организация на дейността й. Голям проблем е, разбира се, и кадровият. Трябва да се действа комплексно.

- Вече стана въпрос за ограниченото време, което има служебният кабинет до предсрочните парламентарни избори. Какво реално е в състояние да свърши дотогава здравното ведомство?

- Кабинетът може да промени някои наредби. Например медицинските стандарти - поне докато чакаме решенията за тях на съда, да се облекчи работата ни, това ще е от полза и за лекари, и за пациенти. Има предложение на сдружението на частните болници, съдържащо препоръки за административни действия, които биха довели до решения в тази насока и които могат да доведат до поевтиняване на медицинските услуги. Предложението е съобразено с финансите, с които разполагаме, те са фиксирани в бюджета на НЗОК. Препоръките са изобщо свързани със свръхрегулацията на здравната ни система в момента. Може също така да бъде коригирана Националната здравна карта, както вече споменах, и тя да бъде вкарана в законовата й рамка. За съжаление много повече от това няма възможност да се направи, тъй като няма време, нямаме и парламент. За да се преправят например някои наредби, трябва да има работни групи и технологично време, с каквото не разполагаме.

Нашият гост

Д-р Николай Болтаджиев е председател на Националното сдружение на частните болници и управител на болница “Света Богородица” в София. Има специализация по хирургия в Медицинска академия-София и редица квалификации, сред които по съдова хирургия при МА-София.

Има 49 научни публикации в специализирани наши и международни списания, конгреси, конференции и симпозиуми.

Членувал е в Българското научно дружество по хирургия, по ортопедия и травматология, Международната асоциация по пластична и реконструктивна хирургия - IРRАS, член на Българския лекарски съюз, зам.- президент и представител за Балканите на Международната медицинска асоциация за подпомагане и развитие - АМIАD.

Награден е с почетния медал на гр. Кармо, Франция. Носител на наградата”Пол Харис” от “Ротари интернешънъл”.