Астроложка предрекла на младия дизайнер, че ще стане световноизвестен

- Eдис, откъде идва странното ти име, какъв си по народност?

- Аз съм дете на Балканите. Произходът ми е много интересен и най-трудният въпрос за мене винаги е бил: ти какъв си по народност? Българин съм, роден съм в България, но баща ми е от смесен брак – дядо ми е турчин, баба ми – албанка. Майка ми също е от смесен брак – баба ми е българка, дядо ми – сърбин. Четири огнени балкански народа кипят в моята кръв. Майка ми е живяла в центъра на София – на ул. «Дунав». С баща ми се запознават по много интересен начин – в едновремешния ЦУМ. Навън вали дъжд и майка ми се скрива вътре. Там бил и баща ми. И пламва голяма любов, до днес... Много романтично.

- Имаш ли братя, сестри?

- Имам брат, който е с 13 години по-голям от мене, и сестра с 10 години по-голяма от мене, която живее в Косово. Като най-малкото дете те винаги са ме дърпали напред и може би затова смятам, че съм по-зрял от моите връстници.

- Започваш самостоятелен бизнес едва на 20 години. Как се реши на това?

- Да, доста рано. Най-много харесвам у себе си смелостта. Не се притеснявам да скачам, пък ще видим...

- Как реши да се занимаваш с моден дизайн? Може би е семейна традиция?

- Не, като изключим чичо ми, който е имал с леля ми шивашко ателие в Косово, но вече е прекратил работа. Ние имаме семеен бизнес – верига заведения за бързо хранене. Вкъщи е патриархат – бащата е главният, а двамата синове трябва да поемат бизнеса. Аз още от малък осъзнах, че ме влече повече творчеството. Когато се чувствах готов да реализирам марката, нямах никакъв начален капитал. Нашите ми дадоха парите по много интересен, индиректен начин. Като завърших гимназия и им споделих идеите си, те ми казаха: отиваш сега в бизнеса, работиш, получаваш си заплатата, събираш си я. Когато си събереш пари, ти си знаеш най-добре как да ги харчиш. Аз тактически си ги събрах и си организирах много силен дебют.

- Само на 20 години!

- Исках дебют, който не сме виждали от никой български бранд – с много хубаво ревю, в много луксозен хотел. Така и стана – точно както съм си го представял. Събраха се над 300 гости, и то за напълно непознат дизайнер. Имаше много журналисти и известни личности – Джино Бианкалана, Юлия Юревич, изпълнителят Джордан. Този ден ми мина много странно, като магия – един постоянен страх да не изложа себе си и родителите си. До този момент си бил тийнейджър с мечтите си, а изведнъж нагазваш в непознати води, правиш ревю, ще дойдат гости... Дори и хореограф нямах, трябваше всичко да направя сам. Пазихме колекцията в тайна, казваше се «Игра на лудост» и целеше да покаже точно лудостта на едно младо момче.

- Интересно ми е как се насочи към модата?

- От малък съм го искал. Редовният ми проблем беше, че изглеждах най-странно от всичките си съученици. До 3-4 клас обличах дрехите на брат ми, който, казах, е с 13 години по-голям. Те са ми стоели нелепо. След това започнах да си шия, защото дрехите, които исках, не ги намирах в магазините. Винаги съм имал представа как искам да изглеждам. Събирах си платовете и ги носех на кварталната шивачка. Съучениците ми ме гледаха скептично - как мога да облека това, излагам ги, но като започнахме да поотрастваме, да ни вълнуват дискотеки, заведения, виждаха как целият интерес е върху мен, как всички ми обръщаха внимание, защото съм интересен, странен. Моите приятели поискаха също да изглеждат по-различно и ме попитаха защо не го превърна в бизнес. Така го реших.

- Какъв беше резултатът от първото ревю и пускането на първата колекция?

- На следващия ден се появиха заглавия по всички вестници «Българският Филип Плейн...», питаха ме откъде могат да си купят дрехите, а аз тогава продавах само чрез онлайн магазин. В интерес на истината, нещата не потръгнаха веднага – все пак напълно непознат дизайнер, пък и дрехите не бяха това, което са сега. Бях започнал да изпадам леко в депресия, но точно след един месец започнаха да ме търсят изпълнители, които да обличам. Изведнъж стана бум.

- Кои бяха първите ти клиенти?

- Първия изпълнител, когото облякох, беше Джордан. Той ме потърси още преди марката да беше излязла. Тогава направихме един клип, в който беше облечен изцяло с мои дрехи, и хората постоянно се питаха на кой са. След това направих второ самостоятелно ревю – в Софийската градска художествена галерия. Колекцията се казваше «Замръзналата страст». Оттам вече започнаха много изпълнители да се обличат при мен – Константин, Павел и Венци, Кристиян Костов - даже той беше певецът, който най-много «продаваше». В един клип беше облечен с мое яке и то се превърна в такъв хит... Дори сме се забавлявали със стилистката, с която работя, как хората питат във форумите откъде могат да намерят това яке. Нали се сещате как действа това на един млад творец!

Димитър Недков:

Третата световна война е факт

Тя се води в сървърите и е битката за властта над човешкото съзнание, обяснява писателят

- Г-н Недков, за вас се създава впечталение, че знаете големи тайни, прониквате в скрити места, знаете много за политика, икономика, за задкулисието. Така ли е наистина?

- Не се интересувам от впечатлението, което създавам, защото прехвърлих възрастта, за която суетата е всичко. Това, което знам, е в резултат на постоянния вътрешен разговор със себе си в опита да разбера в какъв свят живея и какво е моето място в него. Мъдрите хора, с които ме срещна животът, ме научиха, че най-важен е въпросът, а отговорите са - на който както му отърва. Съдбата ме „наказа“ да преживея несъстоялия се български преход, имайки възможност пряко да наблюдавам и общувам с всички нашенски „месии” които претендираха, че ще ни преведат през пустинята на несбъдналата се българска мечта. Извадих късмет и все още съм на брега на морето, което спасителите ни не успяха да „разтворят”, и още чувам воплите им от дълбините на собствените им илюзии, които ги погълнаха. Колкото до прословутото „задкулисие”, смея да твърдя, че българите не знаем и една стотна от истината за причините в локален и глобален аспект, довели ни до хала, на който се намираме в момента. И това е в сила не само за българите, ако ви успокоява.

- Съществува ли „цедка” на приема в лоното на тайните общества или на родна почва това членство се принизи до плащане?

- Зависи за кои т.нар. „тайни общества” става дума. И няма лоно, защото тайните общества не са религиозни секти. На мен са ми известни над 150 такива сдружения, съществуващи към днешна дата на планетата и претендиращи за това гръмко и смразяващо въображението определение – тайно общество. Ако използвам холивудската терминология: има тайни общества на „добрите” и такива на „лошите”. На родна почва смислените „тайни общества”, тези на търсенето на познанието в полза на обществото, все още не са се състояли. Не крия, че и аз имам съществена вина за това. Може би, защото твърде рано проумях, че в България е рано да се говори за позитивно познание и се отказах организационно да си блъскам главата в стената, защото България е под пълната власт на т.нар. от мен „войнстваща посредственост” и това ще е за дълго. Явно така ни е угодно на нас, българите, и то от време оно.

- И като заговорихме за плащане, смятате ли, че българският бизнес купува родните политици?

- Бизнесът купува всичко – от суровини до хора. Това му е работата – да купува, да произвежда и да продава. Бизнесът обитава материалния свят, докато политиците би следвало да са ретранслаторите в този материален свят на духовните, моралните императиви на битието ни. В този смисъл, проблемът не е в това, че бизнесът купува политици, а в това, че политиците се продават. За да се роди смислена, хуманна идеология за устройството на обществото и човешките взаимоотношения, не е нужна нито стотинка – само тесте бели листи и дузина моливи. Идеите не се раждат от богатството. Идеите са продукт на духа – връзката на човека с трансцеденталното.

- Има ли масони в политиката и могат ли те да обединят политиците около важни национални ценности за България?

- Да, има. Българската политика и псевдоелитът ни преливат от масони. Но какво точно разбират те от масонството – питайте тях. Аз не съм на тяхното извисено интелектуално равнище, за да мога да си го уточня този въпрос. Днес в българската политика няма нито един овластен или опозиционер, който да се интересува от национални ценности. Както е известно, днес е модно преклонението пред „евроатлантическите ценности”. За мен първата асоциация, която поражда Атлантикът, е че на дъното му лежи „Титаник”, а е бил уж непотопяем. И кои са най-многото издавили се? Тези от социалната, народната “трета класа”.

* Синът на Ламбо вдига сватба в САЩ

* Бащата на Криско свири в новото му парче

* Брадърите се събраха на участие на Мария

* Камелия пак разголи гръд

* Том Ханкс пише за България в новата си книга

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 8 НОЕМВРИ!