Каквото и да говори, българинът уважава органите на реда

В България се харчат повече пари за полиция и правоприлагане, отколкото за социални нужди и отбрана - този факт е феноменален в сравнение с традицията и практиката в развитите европейски държави. Бюджетът на МВР всяка година расте, стигна 1,4 млрд. лв., а министърът обеща да порасне догодина пак... Обаче въпреки това органите по сигурността и съдебната система в България стоят на едно място и вървят полека-лека назад, констатира бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов, който сега е адвокат. На Йорданов определено може да му се вярва. Той е виждал МВР отвътре, а сега наблюдава отблизо процесите в съдебните зали.

- Г-н Йорданов, българското МВР навлезе завчера в 141-та си годишнина. Навръх празника по тоя повод един полицейски началник ми довери под секрет, че в днешно време институцията бележи рекорд по незачитане и недоверие. Той преувеличава малко... или не?

- Не мисля, че можем да говорим реално за подобни рекорди. Има една стара традиция, според която българинът, каквото и да приказва, до голяма степен вярва в органите на реда.

- Някога бяхме рекордьори по полицаи на глава на населението. Вече не сме. За 10 г. служителите в МВР намаляха от 68 000 на 40 000. Само 14 000 са местата за патрулни полицаи, а 20 на сто са празни.

- Това е проблем не само за МВР, а за всички сфери у нас напоследък. Вие виждате, че не могат да се намерят сервитьори за морето, та какво остава за по-отговорни професии, като полицейската.

- Полицейската професия върви често редом с полицейските протести. Полицаи протестираха и на празника си.

- Последните години минаха в конфликти между началниците на МВР и служителите. Имаше всякакви протести - пушене на цигари, пиене на вода, седене в палатки, ковчег на МВР в демонстрация... Вместо нещо да направи, ръководството по едно време реши да не им обръща внимание.

- В навечерието на европредседателството обаче Борисов им даде 100 млн. лв. да се приберат и да си вдигнат заплатите. Само дето нощният им труд остана 25 ст. на час и те го считат за подигравка. Кое не е наред в тая работа?

- Очевидно много неща в системата не са наред. Като се почне от начина на съставяне на бюджета и начина на изразходването му, като се мине през тягостната организация на работата и се стигне до най-атрактивната простотия, сътворявана по адрес на органите на реда - „Във всяко село полицай“.

- Простотия? По селата не мислят така. Стрък да боднат, идват апашите да го оберат, баби спят с брадви зад портите и са петимни да видят униформен.

- Със сигурност не бива да бъде така. Но решението не е в увеличаване на числеността на полицаите - то е безсмислено, според мен - а в подобряването на организацията на работа. За да стане подобряване, трябва да се извърши прецизен анализ на цялата организация... Другото е несериозно. Евтина пропаганда.

- Защо в МВР постоянно не стигат или пари, или кадри? В него 40 000 служители разполагат с 1,4 млрд. лв., да не би да е малко?

- За да даде човек точен отговор на този въпрос, трябва да е вътре в МВР. Аз го видях преди години, когато отидох да работя като министър. Нещата отвън и отвътре изглеждат съвсем различно. Няма как да коментираме отвън вътрешните работи. Но мога категорично да кажа, че е нужен анализ - перо по перо - колко са парите за заплати, колко за техника, за ремонти, за обществени поръчки и т.н.

- Но кой да направи обективен анализ? Ако някой в МВР нагласи обществените поръчки така, че преточва бюджета в частни каси, ще анализира ли това?

- Анализът трябва да мине през министъра, той отговаря. Ако някой от ресорните началници не е направил своята част от анализа мотивирано, ако е замазал истината, министърът би трябвало да го върне, да го възложи на друг. Аз, като министър имах късмета да работя с много сериозни хора в министерството. Например Митко Тодоров, който беше директор по финансово-ресурсното осигуряване, Йордан Ковачев, директорът на МТОСО (тиловата служба - б.а.) и др. Великолепни служители!

- Но кадрите в МВР оттогава се промениха. Над 5000 служители напуснаха само в мандата на министър Бъчварова... Администрацията гъмжи от щерки и гаджета на „наши хора“, които не знаят какво правят.

- Мддаа. За съжаление всеки, който се е занимавал с политика знае, че в България така се разбират нещата - всеки отговорен пост е свързан на първо място с възможността за служебно устройване на „наши хора“.

- Затова ли всеки нов министър заявява, че ще съкращава администрацията, а прави обратното?

- Да. Така става дори, когато някой се опита да обясни, че така не може повече и че трябва хората, които работят в МВР, да имат необходимото образование, ценз, професионална биография и т.н. Нещата си вървят по начина, който устройва нашите.

- Нали има конкурси за назначение? С тестове за интелигентност? Впрочем, на тия тестове доста хора отпадат...

- И проблемът с нивото на интелигентност не е частен за МВР. Много работодатели се оплакват от него, той опира и до образованието и до възпитанието в училище и у дома.

- А елитните служби, като БОП-а например? Помня времето, когато „той е от БОП-а“, означаваше определено ниво.

- Да, но всички, които се интересуват, си спомнят как тази служба (за борба с организираната престъпност - б.а.) беше местена от едно място на друго и обратно, без да има ясна аргументация или явна необходимост от това. В крайна сметка БОП-ът се върна в МВР, където му е мястото, но вече доста оредял. И това, което виждам в последните години е, че там много трудно се работи, меко казано.

- Признавам, че не съм наясно какво работят там сега. Някога наричаха МВР Министерство на всичките работи, то за всичко отговаряше - от хулиганствата до корупцията и неплатените данъци. Сега и жалби в него рядко подават, жалят се в прокуратурата и съда.

- Прави впечатление, че МВР излезе извън центъра на политическото противопоставяне - там, където се намираше в продължение на дълги години. Дейността на министерството не представлява вече чак толкова голям интерес. Политическите престрелки минават край него. Това не е съвсем лошо. Защото хората в МВР трябва да работят в по-спокойна обстановка, да са по-далеч от политиката, иначе на добри резултати не можем да разчитаме.

- А защо, отдалечавайки се от политиката, МВР става все по-мълчаливо. Говори само министърът, закриха МВР-пикчърс. Прокуратурата отчита акциите. От МВР като че ли се боят, че някаква глупост ще кажат...

- Всеки човек, който има публично представяне, е поставен пред подобна опасност. Всеки и винаги може да каже нещо, което не е на място или да допусне грешка някаква. Работата с медиите изисква и опит, и добро познаване на материята...Но това, което споменахте - за прокуратурата и МВР - пикчърс, е доста тревожно.

- Вие по едно време се опасявахте, че следващият вътрешен министър ще е дизайнер. Но ето, че е полицай.

- За 10 г. през МВР минаха хора, чиято професионална биография по никакъв начин не би могла да се свърже с дейността му. Имаше математик (Р. Петков - б.а.), завършил спортна академия (Цв. Цветанов), социолог ( Р. Бъчварова), военен (В. Радев). В почти всички нормални държави вътрешните министри са юристи. За този пост добрата правна подготовка е безусловно необходима. Все пак, ако сравняваме днес със „социологическите“ времена в МВР, положителната разлика е налице. Начело на министерството има човек с ясна представа какво се работи в него. При Бъчварова бяха драстични нещата. Аз още не мога да разбера какъв беше този експеримент, който Борисов направи с нея. Дали не искаше да каже, че МВР няма нужда от министър поне, докато той е премиер.

- Откакто е премиер г-н Борисов, Законът за МВР е изменян 34 пъти - 34 реформи за 10 г.! -, а министерството е нереформирано. Дали защото се състои от 40 000 гласоподаватели, които са 200 000 с жените и децата?

- Едва ли. Реформи в МВР се правят периодично, всички ги виждаме. Правят се най-различни неща - и излишни, и лишени от смисъл. Проблемът е, че в общия случай всеки, който тръгва да работи в МВР с поредния министър, отива за малко, с много къс хоризонт. Времето му не стига за нищо. Ако прибавим към това подробностите от онези времена, в които основната политическа битка се изнасяше в МВР, нещата стават още по-ясни. Самите министри няма как за година-две да осъществят идеите си за нова организация, ако са по-мащабни. Само проф. Петканов, Бог да го прости, изкара пълен мандат.

- Петканов беше царският министър, при който изгря звездата на главния секретар Бойко Борисов. Какво друго помните от мандата му?

- Закона „Петканов“, който, не знам защо, беше обсъждан с художници и артисти. В царското движение имаше юристи от много висока класа, които, влизайки в парламента, някак си загубиха своята индивидуалност.

- О, да. Вярно, че проф. Петканов е бащата на закона за отнемането на незаконното богатство. Той е дядото на КПКОНПИ, така да се каже...

- Ако разсъждаваме в тази насока така интересно, може би трябва да напишем и терасите на негова сметка. Впрочем, въпросната комисия е излишна, за да не кажа вредна, в този x вид.

- Но Тимерманс каза друго: „Адмирирам ви, г-н Борисов, за успехите в борбата с корупцията“.

- Не знам защо каза това. Ако бях журналист, щях да го попитам г-н Тимерманс кой е тоя конкретен успех срещу корупцията, на който се радва толкова енергично. Защото аз примерно, не ги знам тия успехи, за които той е узнал. Може би съм се разсеял и не съм ги забелязал.

- Вие се усмихвате, но правосъдният министър Кирилов заплаши, че ще подаде оставка, ако хер Юнкер не махне мониторинга на нашето правосъдие и вътрешни работи, както обеща.

- Предполагам, че ако го разбере това нещо, г-н Юнкер ще бъде много притеснен. Той е опитен политик обаче и аз се надявам, че ще се оправи някак си, все пак...

- И вие ли смятате, като повечето юристи в България, че изборът на нов главен прокурор е най-важен от всички, които ни предстоят?

- Изборът на нов главен прокурор е много важен.

- Уважаваният проф. Огнян Герджиков, каза, че г-н Цацаров е един много добър главен прокурор, въпреки атаките, които получава. А не чух някой юрист от неговия калибър да не е съгласен с това.

- Много уважавам проф. Герджиков. Аз съм негов студент. Но е хубаво да не забравяме, че той е професор по търговско право и никога в живота си не се е занимавал с наказателно.

- Но е на „ти“ със съдебната система, като цяло.

- Съдебната система у нас от 10 г. стои на едно място и се движи лека-полека назад. Защото ни управляват хора, които нямат никакво отношение към законите. Може би за тях законът е подробност от пейзажа или врата в полето, през която само будалите минават. Обърнете внимание какви хора стават министри на правосъдието и как, влизайки в министерството, ни обясняват че в правосъдната система е свършено всичко необходимо и няма нужда нищо да се пипа. Същевременно се приемат безумни закони, в парламента не може да се чуе разумна дискусия по който и да е законопроект.

- Нека да сме оптимисти. „Законът“ е най-често употребяваната дума по телевизията. Живеем в правова държава, нали?

- Живеем в правова държава с некачествено законодателство. Говорих веднъж с Цветан Цветанов, докато беше вторият човек във властта и първият в най-голямата парламентарна група. Опитах се да му обясня, че нямат юристи и че това е проблемно, що се отнася до най-висшия законодателен орган в България. Той се направи, че чува, след което не последва нищо.

- Самият г-н Цветанов има следдипломна квалификация по право. И беше цели 10 г. номер едно в сектора „ Сигурност“- ресорен вицепремиер, министър на МВР, шеф на вътрешната комисия. Може да сте го обидил, без да искате?

- Съжалявам, ако така е станало. Всеки, които се занимава с политика, е чувал по свой адрес думи, които не би искал да чуе. Аз например тия дни, както си пътувам, чувам зад гърба си някой да казва: „Виж го тоя идиот, беше министър, а се вози в трамвай.“

Нашият гост

Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 г. в София. Завършва право в СУ “Кл. Охридски” (1985). Започва работа като адвокат (1987- 1997) Народен представител от СДС в 38-то Народно събрание (1997- 1999). Министър на вътрешните работи в кабинета “Костов” (1999-2001). Сега отново е адвокат.