Интервю с Мария Петрова, юридически съветник на Съюза за стопанска инициатива

В условията на разрастващата се епидемия от COVID-19 и нарастването на неблагоприятните икономически последици от това за бизнеса и на заетите лица, потърсихме становището на Съюза за стопанска инициатива - национално представителна организация, защитаваща интересите на микро, малък и среден бизнес. С нас е д-р Мария Петрова, юридически съветник на организацията.

- Г-жо Петрова, напредват ли преговорите с правителството във връзка с компенсаторния механизъм за бизнеса в резултат от кризата с COVID-19?

- Диалогът продължава и понастоящем пряко с Министерството на труда и социалната политика и в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество и той е доста динамичен. От началото на извънредното положение и до сега ние продължаваме да настояваме, че голяма част от микро, малък и среден бизнес, и в частност на занаятчиите, чиито интереси също представляваме, ще остане извън компенсаторните механизми, които възнамерява да приложи държавата.

Не може да не отбележим като напредък в преговорите с правителството предвидената в последния актуализиран проект на въпросното Постановление на Министерския съвет възможност от компенсаторния механизъм да се ползват не само онези предприятия, чиято дейност е преустановена директно със заповедта на Министъра на здравеопазването, но и онези предприятия, които са преустановили работа по свой почин поради недостиг на доставки или невъзможност за пласмент на продукцията, или невъзможност да осигурят спазването на противоепидемичните мерки, включително дезинфекция на работните помещения и осигуряване на предпазни маски, или пък които са проявили солидарност към призивите на държавата за ограничаване на социалните контакти на работното място. Това е решение, за което Съюзът за стопанска инициатива енергично настояваше.

- Социалните партньори постигнаха ли съгласие и по други спорни моменти по въпросния механизъм за компенсиране на бизнеса?

- Да, има известен напредък и по част от другите спорни въпроси, като в актуализирания проект, който ни беше предоставен, вече е разширен кръгът на икономическите дейности, които попадат в обхвата на механизма за компенсиране, вкл. относно товарния автомобилен транспорт, като за загубите на търговците в този сектор от Съюза за стопанска инициатива непрестанно алармираме.

Постигнахме съгласие за включването в този механизъм и на търговците с автомобилни горива. След наложеното от 21.03.2020 г. със заповедта на Министъра на здравеопазването ограничение за свободно придвижване на хора на територията на страната ни, пътуванията между различните населени места са значително ограничени. Всички изложени по-горе мерки, препоръчани от Националния оперативен щаб и изпълнени от Министъра на здравеопазването, доведоха като пряка и непосредствена последица до свиването на потреблението на автомобилни горива, което наложи голяма част от бензиностанциите на страната също да преустановят работа. Тази икономическа дейност е изложена на силен натиск като пряк резултат от прилагането на мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19.

- Как всъщност в момента правителството може да определи кои са най-засегнатите бизнеси?

- Към настоящия момент всички икономически дейности са засегнати в една или в друга степен. Затова ние приканваме правителството да обмисли и възможността за промяна на подхода, възприет в проекта на ПМС, като пристъпи към изяло различна философия – от лимитативно определяне на сектори към отваряне на възможността всички сектори да се възползват от компенсациите при регистриран спад в оборота им в определен в следствие на внимателен икономически анализ от държавата процент.

-Казахте, че защитавате интересите на занаятчиите и на микро, малък и среден бизнес. Как стои въпросът със загубите и възможността за компенсирането им при тях?

- Изцяло извън предлагания компенсаторен механизъм продължават да остават лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, едноличните търговци по т. 2 и както и членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията по чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО.

В момента, в който занаятчиите биват възпрепятствани да реализират продукцията, работата за тях спира, и предвид на това, че те са самонаети лица, остават без каквито и да било текущи доходи. Същевременно голяма част от микро предприятията, които също ще бъдат засегнати в съществена степен от кризата с разпространението на COVID-19, са регистрирани и осъществяват дейност като еднолични търговци, но те не са наети по трудов договор, а се осигуряват като еднолични търговци и единственият личен доход, който получават тези лица, е от дейността им като еднолични търговци. По същия начин стоят нещата с членовете на кооперациите, упражняващи трудова дейност в тях и получаващи трудови възнаграждения, както и със земеделските производители.

Действително съгласно чл. 4, ал. 3 от КСО тези лица не се осигуряват за безработица и обстоятелството, че те ще прекратят дейност не би засегнало осигурителната система и по специално няма да „натежат” на фонд „Безработица”. Но тези лица ще загубят работата си и те ще отидат на пазара на труда като безработни, независимо от това дали ще ползват или не обезщетение за безработица. Увеличаването на безработицата, независимо от това дали ще бъде съпроводено с натоварване на фонд „Безработица” или не, е един изключително неподходящ сценарий, който държавата следва да се стреми да избегне или поне да минимизира. Затова призовахме държавата да не изключва тези лица априори от компенсаторните механизми, а да анализира статистическите данни от НОИ и да установи колко са тези лица и какъв удар за нивата на безработица в страната би бил, ако тези лица загубят поминъка си и отидат на пазара на труда. Трябва да се отговори и на въпроса каква част от тези лица биха придобили качеството „трайно безработни”, а също така и да се обърне внимание на възможността те да натоварят друга една система – тази на социалната помощ.

- Как стои по-подробно въпросът със самоосигуряващите си лица и възможно ли е прилагането на някакви алтернативни мерки?

- Самоосигуряващото се лице е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Съгласно чл. 4, ал. 3 от КСО сред задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители; лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.

Тези лица не работят по трудов договор, ето защо те не се осигуряват за осигурителния риск безработица. Същевременно те са съпричастни към осигурителната система и внасят осигуровки за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, както и по тяхно желания биха могли да се осигуряват и за осигурителния риск общо заболяване и майчинство.

Както стана ясно тези лица остават извън обхвата на каквито и да било компенсаторни механизми. Същевременно в по-голямата част от случаите преустановяването на дейността на тези лица, води до нулев доход за тях. Както продължаваме неотменно да настояваме от началото на обявеното извънредно положение и до сега, тези лица не трябва априори да се изключват от обхватите за механизмите за компенсиране на бизнеса.

Като алтернативна мярка по отношение на тях може да се обяви прекъсване на дейността им, ако не са реализирали приходи от нея през целия или през част от периода на извънредното положение.

- Съгласно осигурителното законодателство тези лица имат право да подават декларации за прекратяване на дейността си?

- Действително самоосигуряващите се лица имат възможност да подават декларация за спиране и за възобновяване на дейността си, но това отново е свързано със създаването на предпоставки за струпване на лица в офисите на НАП или ако се възползват от възможността да подадат декларацията чрез ПИК, ще доведе само до натрупване на документи за обработка от НАП. Ето защо според нас е резонно държавата да признае с нормативен акт прекъсване на осигурителния период за тези лица през цялото или през част от времето на обявеното извънредно положение, ако не са осъществявали дейност, което би имало за последица недължимост на осигурителни вноски за този период. Това може да се постигне обаче чрез допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.

- Има ли някакви специални мерки, които могат да се приложат за занаятчиите и за едноличните търговци?

- Съгласно чл. 61з, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в Приложение № 4 (патентни дейности) към закона, се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условия, че оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лева и не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.

Приложение № 4 към ЗМДТ определя като патентни редица икономически дейности като места за настаняване с не повече от 20 стаи или две звезди или регистрирани по Закона за туризма; заведения за хранене и развлечения с две или три звезди; търговия на дребно до 100 кв.м. нетна търговска площ на обекта; платени паркинги; дърводелски услуги; шивашки, кожарски, кожухарски и плетачни услуги; търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали; обущарски и шапкарски услуги; металообработващи услуги; бръснарски и фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги; машинописни и/или копирни услуги; козметични услуги, поставяне на татуировки; маникюр, педикюр; часовникарски услуги; тапицерски услуги; автомивки; ремонт, регулиране и балансиране на гуми; авторемонтни, автотенекеджийски, автобояджийски и други услуги по техническото обслужване и ремонта на моторни превозни средства; ремонт на електро- и водопроводни инсталации; стъкларски услуги; поддържане и ремонт на битова техника, уреди, аудио-визуални уреди, климатици, ремонт на музикални инструменти; масажистки и масажисти; фотографски услуги; посреднически услуги при покупко-продажба, замяна и отдаване под наем на недвижими имоти; ключарски услуги, ремонт на брави, поправка на чанти, книговезки услуги, ремонт на шевни машини; ремонт на чадъри, ремонт и зареждане на запалки, ремонт на велосипеди, коминочистачни услуги; продажба на вестници, списания, българска и преводна литература; ремонт на компютри, компютърна и друга електронна офис техника (копирни апарати, факс апарати, принтери и други); фитнес центрове и спортни зали; химическо чистене, пране и гладене; мелничарски услуги; услуги с атрактивен характер: корабчета, лодки, влакчета, файтони, водни ски, водни планери и сърфове, водни колела, включително надуваеми, водни увеселения, зимни ски (включително ски-екипировка), зимни кънки, сноубордове, шейни, въртележки, виенски колела, блъскащи се колички, велосипеди и рикши, детски колички и моторчета, стрелбища; обучение на водачи на моторни превозни средства; услуги “Пътна помощ” на пътни превозни средства; услуги със земеделска и горска техника.

- Това е доста широк кръг от дейности и според Вас те остават извън компенсаторните механизми?

- Тези дейности обичайно се осъществяват или от занаятчии, ако дейността попада в обхвата на Закона за занаятите или от еднолични търговци. Оборотите на тези лица са ниски, както самият закон изисква – до 50 000 лева за предходните 12 месеца, а много често те са и по-малки от този праг. В повечето случаи това са дейности, които се осъществяват еднолично – от занаятчията или едноличния търговец, без те да наемат по трудово правоотношение работници или служители. Общият брой обаче на занаятчиите и на едноличните търговци, заети в тези сфери и облагани с патентен данък, е значителен.

На практика голяма част от тези бизнеси са напълно преустановени в резултат от изрична забрана за осъществяване на дейността, наложена със заповед на Министъра на здравеопазването, или в резултат от прилагане на друга мярка за ограничаване на разпространението на COVID-19. В резултат от това тези лица – занаятчиите и едноличните търговци, ще останат без какъвто и да било доход и препитание.

По отношение на тях обаче не намира приложение въпросното ПМС, поради което считаме, че по отношение на тези лица следва да се приложат други мерки за компенсиране на неблагоприятните последици за тяхната търговска дейност като физически лица, представляващи микро предприятия по смисъла на легалната дефиниция. Според нас напълно резонно е да се въздейства по отношение на патентния данък на тези лица. Правната философия на патентния данък е да се обложат с еднаква ставка нискооборотните дейности на физическите лица търговци – занаятчии и еднолични търговци, опериращи на територията на общината, независимо от размера на техния оборот, т.е. данъкът се дължи за осъществявана икономическа дейност. В случаите, когато поради наличието на непредвидени обстоятелства са наложени ограничения върху възможността за осъществяването на тази дейност, е необходимо да си извърши известна редукция на този данък.

- Кой е компетентният орган, който определя размерът на патентния данък?

- Размерът на патентния данък се определя с решение на общинския съвет в границите съгласно Приложение № 4 към закона в зависимост от местоположението на обекта на територията на съответната община. Общинският съвет определя размера на данъка при съобразяване на критериите местоположение на населеното място/зоната, вид на населеното място с оглед на това дали е с местно или с национално значение, брой на населението и големина на населеното място/зоната, стопанско значение на населеното място/зоната, сезонен или постоянен характер на дейността, икономическо състояние на населеното място.

- Кога се дължи този данък?

- Патентният данък се внася на четири равни вноски, разпределени както следва: до 31 януари, до 30 април, до 31 юли и до 31 октомври, както чл. 68н, ал. 2 от същия нормативен акт предвижда 5-процентна отстъпка, ако целият размер на патентния данък е платен до 31 януари.

- Има ли възможност да бъде избегнато внасянето на патентен данък през периода на извънредното положение, ако лицето временно е преустановило дейност?

- Действително съгласно ЗМДТ, когато патентната дейност се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т. 1 и 2 на приложение № 4, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

В настоящия случай обаче става въпрос за временно преустановяване на дейност или за намаляване съществено на обичайния размер на приходите от тази дейност, поради което според нас не следва тези лица да подават декларации за прекратяване на дейност, още повече, че това означава да се предизвика струпване на хора в съответните общински администрации.

- Какви са възможните решения при това положение?

- Възможностите са две или Министерският съвет да предложи Закон за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като се предвиди, че за периода на извънредното положение не се дължи патентен данък по Закона за местните данъци и такси, или Общинските съвети да намалят определения от тях размер на патентния данък до минималните размери по Приложение № 4 към Закона за местните данъци и такси.