За мен е чест и съм благодарен, че 29-те съюзници от Алианса решиха да удължат мандата ми като Генерален секретар на НАТО до края на септември 2020 година. Очаквам да продължим да работим заедно в посока подсилване на Алианса и гарантиране сигурността на нашите граждани.

С тези няколко думи, публикувани в социалната мрежа “Туитър” във вторник, генералният секретар на НАТО от 2014 г. насам, бившият норвежки премиер Йенс Столтенберг, лаконично благодари за удължаването на мандата му начело на Северноатлантическия военен алианс. Като си помисли човек, че в началото на годината се появиха слухове в западни медии, че гореспоменатият господин може да бъде заменен на поста от също бившия британски министър-председател Дейвид Камерън, направо да ти стане драго от новината. Последното несъмнено щеше да е силна позиция за Лондон по време на преговорите и след Брекзит. Ако Камерън не беше заблуденият фактор, който го предизвика. Оттам и малко трудно би му се получило. И поради липса на други квалифицирани видни западни службогонци, а и с оглед на факта, че в процес на практически открит конфликт с Русия, не е много практично да се сменя главният администратор, 29-те от Алианса удариха едно доверие на Йенс Столтенберг за още 2 и половина години напред.

Предвид че не съществува формална процедура за селектирането на генералния секретар на НАТО (нито срок на мандата му) и приемникът на действащия се договаря с консенсус по дипломатически канали, всичко става ясно. Явно, за разлика от казуса от 2009 г., когато въпреки опозицията на Турция срещу назначаването на Андерс Фог Расмусен на поста, датчанинът все пак оглави организацията за пет години, този път не е имало вопли и стонове. А и някой трябва да подготви големия ведомствен банкет по повод 70-ата годишнина от създаването на НАТО, която ще се отбележи през 2019 г. с голяма среща на върха в САЩ. Последното, макар и вярно, си е и в рамките на шегата. Задълженията на генерален секретар на най-големия военен съюз на планетата, обединяващ три световни ядрени сили, постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, съвсем не се свеждат до това, разбира се.

С което се връщаме към 13-ия титуляр на поста в историята на организацията. Йенс Столтенберг е роден на 16 март 1959 г. в норвежката столица Осло. Баща му Торвалд е виден политик от работническата партия на Норвегия, посланик, заемал постовете на външен министър и на отбраната. Ранните години на Йенс, до 1963 г., преминават в Югославия, където по това време е на мандат баща му. Началното и средното си образование, бъдещият трикратен министър-председател на Норвегия, получава в Осло. В тийнейджърските си години прави и първите си стъпки в политиката, повлиян от по-голямата си сестра Камила, по това време член на новооснованата марксистко-ленинистка групировка “Червена младеж”. По време на масови протести срещу американската военна кампания във Виетнам през 1970-те, в които демонстрантите щурмуват с камъни посолството на САЩ в Осло, Йенс едва отървава белезниците, с които полицаите прибират част от приятелите му.

С идването на следващото десетилетие Йенс Столтенберг започва кариера на журналист, като същевременно се издига и в йерархията на работническата партия. През 1990 година е избран за председател на структурите й в Осло. Любопитен факт е, че същата година с него се свързват от Норвежките служби за сигурност, за да го предупредят, че неназован в историята руски дипломат, с който бъдещият генерален секретар на НАТО поддържал редовни контакти дотогава, всъщност е агент на КГБ. Самият Столтенберг се ползвал в докладите му с кодовото име “Стеклов”. Защо не?!

Йенс Столтенберг влиза за първи път в парламента на Норвегия през 1993 г., а с началото на новия век оглавява и правителство на работническата партия. Макар и само за година, между 2000 и 2001 г. Вторият път обаче, през 2005 г., Столтенберг е в много по-силна позиция и с повече опит, и задържа властта до 2013 г. На следващата е назначен с консенсус от лидерите на 29-те държави членки на НАТО за генерален секретар на Алианса.

Атеист с вяра в Бога

“Дори да не принадлежа към никоя религия, дълбоко вярвам че съществува нещо по-велико от човека. Някои го наричат Бог, други му дават различно име. За мен лично, става въпрос да осъзнаваш, че хората сме дребни в сравнение с природата, в сравнение със силите, които са по-могъщи от всичко, които човекът може да си представи. Това откривам, когато вляза в църква”. Йенс Столтенберг в интервю за норвежко списание през 2011 г.

За него

Върши отлична работа за модернизирането на пакта

Той (б.р. - Столтенберг) свърши отлична работа в модернизирането на НАТО и адаптирането на структурите му към постоянно променящите се предизвикателства пред сигурността. Успешно води Алианса през много трудна фаза, с ясен компас.

Урсула фон дер Лейден, министър на отбраната на Германия, по повод напреженията НАТО-Русия

Човек на консенсуса, който търси компромиси

Не смятам, че той си прави каквито и да е илюзии по отношение на Русия, но вярвам, че ще се опита да намери решения там, където Расмусен (б.р. - предшественикът на Столтенберг начело на НАТО) не ги виждаше. Той е определено човек на консенсуса, който търси компромиси, но също така има усет за детайлите. Той е опитен политик, който умее да работи много и да търси решения.

Харалд Стангеле, норвежки журналист, при назначаването на Столтенберг през 2014 г.

Той е нещо като любимия социалдемократ на Меркел

Въпреки различните политически гледни точки между норвежки социалдемократ и германски консерватор, двамата (б.р. - Столтенберг и Меркел) винаги са работели добре заедно. Тя винаги го е харесвала много. Той е нещо като любимия й социалдемократ. А и позицията начело на НАТО е част от много по-голяма игра на баланс на интереси между европейските страни.

Щефан Корнелуис, германски журналист, по повод предлагането на Столтенберг през 2014 година.