Той налага единни правила, надзорен механизъм и система за преструктуриране на банките

Едно от най-важните условия, които се поставят от Европейската централна банка (ЕЦБ) към България преди участието във Валутно-курсовия механизъм II, е присъединяването към банковия съюз. В тази статия ще се опитам да обясня какво означава това за икономиката на страната.

Какво представлява банковият съюз?

Основната задача на банковия съюз е да обезпечи сигурността и надеждността на банковия сектор в еврозоната и Европейския съюз (ЕС) като цяло. За да се постигне това, банките трябва да са способни да издържат на финансови кризи. Освен това неплатежоспособните банки трябва да бъдат преструктурирани, без да се използват парите на данъкоплатците и при минимално негативно въздействие върху икономиката. Също така банковият съюз се стреми да ограничи фрагментацията на пазарите чрез хармонизиране на правилата относно финансовия сектор.

В банковия съюз членуват всички държави от еврозоната. След създаването му всички държави, които приемат еврото като законно платежно средство, автоматично се присъединяват и към него. Останалите членове на ЕС могат да го направят по собствен избор чрез споразумение за близко сътрудничество.

До момента обаче няма държава извън еврозоната, която да е изразила подобно намерение.

Банковият съюз се изгражда въз основата на няколко стълба – единни правила, единен надзорен механизъм, единен механизъм за преструктуриране на банки и единна схема за гарантиране на влоговете.

Единните правила се прилагат за всички финансови институции и финансови продукти в съюза. Целта е да се гарантира, че всички банки се регулират според едни и същи правила, за да се избегнат изкривяванията на единния пазар и да се осигури финансовата стабилност в ЕС.

Единният надзорен механизъм представлява наднационален орган за надзор над банките. Отговорността за упражняването на този надзор е поверена на Европейската централна банка в тясно сътрудничество с националните органи. Целта е да се осигури стабилността на сектора чрез редовни и задълбочени проверки на финансовото състояние на банките. ЕЦБ директно надзирава най-големите банки в еврозоната на дневна база, докато останалите банки остават в правомощията на местните органи.

Дейността на надзорните органи се състои в проверка дали банките спазват регулациите при осъществяване на дейностите си и в справяне с евентуални проблеми, възникващи във връзка с това. Те имат право да изискват от банките да държат повече ликвидни средства, да увеличават капитала си и да налагат наказания при нарушения на правилата, включително и да отнемат лицензиите им.

Единният механизъм за преструктуриране е насочен към ефективно и ефикасно решаване на проблемите с неплатежоспособните институции. Той се осъществява от централен орган, наречен Единен съвет за преструктуриране, който действа чрез Единния фонд за преструктуриране. Средствата от този фонд се използват в случаи на фалити на банки и се набират изцяло чрез вноски от самите банки. След изчерпване на останалите възможности за финансиране се задейства механизмът за преструктуриране. Така банките не могат да бъдат спасявани чрез средства на данъкоплатците. Това става за сметка на собствениците им и депозиторите, чиито депозити надхвърлят гарантирания размер от 100 хил. евро.

Посочените по-горе механизми вече се прилагат на практика. Банковият съюз обаче все още не е завършен. Това ще се случи, когато се създаде единната схема за гарантиране на влоговете. Тя трябва да действа на общоевропейско равнище, като ще обхваща националните схеми за гарантиране на влоговете и Европейския фонд за гарантиране на влоговете. Очаква се тази схема да влезе в действие през 2024 г. Все още обаче липсва съгласие за това сред държавите-членки, тъй като практическото изпълнение е свързано със създаване на механизъм за регулярни фискални трансфери, за какъвто още не е постигнато съгласие.

Какво ще означава

за България

тясното сътрудничество с банковия съюз?

Според действащата правна рамка, за да премине надзорът върху една институция към ЕЦБ, тя трябва да бъде системно значима. Тоест размерът на управляваните от нея активи трябва да надвишава 30 млрд. евро или 20% от брутния вътрешен продукт на страната, или банката да има значими трансгранични дейности. Сред българските банки няма такава, която да отговаря на посочените условия, макар че най-голямата банка се доближава до изпълнението на втория критерий, тъй като към края на 2017 г. активите й са около 19 млрд. лв. и достигат 19.4% от БВП на България.

Това означава, че под прекия надзор на ЕЦБ ще преминат трите най-големи банки по размер на активите. Те са с чуждестранни собственици на капитала, като при две от тях тези собственици са от страни от еврозоната. За останалите банки няма да настъпи непосредствена промяна.

Правилата на единния надзор обаче дават възможност на ЕЦБ да поеме под прекия си надзор и други банки, действащи на местния пазар, ако прецени, че това е необходимо, или при искане на националния надзорен орган. Освен това ЕЦБ може временно да прекъсне надзора над местни банки за срок до шест месеца, докато националният орган не изпълни предписанията й, или изцяло да го преустанови при по-тежки нарушения на правилата. Това би трябвало да послужи като средство за дисциплиниране както на самите банки, така и на националните надзорни органи.

Аргументи в полза на участието

Най-голямото очаквано предимство от тясното сътрудничество с банковия съюз е повишаването на ефективността на надзора върху банките. Така участието в единния европейски банков надзор може да бъде стъпка в правилната посока и би трябвало да допринесе за намаляване на вероятността за възникване на банкови и финансови кризи.

Недостатъци на участието

Един от първоначалните разходи за банковата система на страната във връзка с тясното сътрудничество с банковия съюз ще бъде очакваният преглед на качеството на активите. ЕЦБ ще иска да разполага с актуална и подробна информация за състоянието на банковата система преди да поеме надзора върху част от нея. Такъв преглед обаче вече беше направен през лятото на 2016 г. - тоест преди по-малко от две години. Това е упражнение, което изисква ресурси, както от страна на извършващата го институция, така и от страна на банките, които са длъжни да осигурят цялата необходима информация. По този начин ще се създаде допълнителна административна тежест за банковата система.

Наскоро третата най-голяма банка в Латвия ABLV, която беше под прекия надзор на ЕЦБ, спря операциите си след обвинения от страна на Съединените щати за предполагаемо пране на пари, подкупи към официални лица и подпомагане на нарушаването на ембаргото срещу Северна Корея. В резултат от това само за няколко дни от банката бяха изтеглени депозити на стойност над 600 млн. евро и ЕЦБ взе решение за преустановяване на операциите є. В случая предполагаемото извършване на незаконни дейности е основният фактор, който предизвика кризата. Такива действия както и политическите рискове не са в правомощията на банковия надзор, независимо кой го упражнява.

Изнасянето на надзора на наднационално ниво обаче не гарантира неговата безпристрастност. Възможностите на по-малките банки да му влияят безспорно ще са по-ограничени, но това не се отнася за големите транснационални групи. В крайна сметка надзорът се извършва от хора, които са податливи на различни въздействия.

Също така остава въпросът с поемането на отговорност. Надзорните решения от страна на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат изпълнявани от националния орган и той ще носи отговорност за това. По-сериозни проблеми биха могли да възникнат при решенията, свързани с преструктуриране на банки.

Други недостатъци са свързани с асиметриите, които възникват поради участието в банковия съюз, но неучастието в паричния съюз. Българските институции ще останат изключени при вземането на решения по надзорни въпроси и освен това няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за рекапитализация на банките. Също така българските банки не биха могли да получават ликвидна подкрепа от Европейската централна банка в случаи на необходимост.

Обща оценка

Институционалната рамка на банковия съюз все още не е завършена. От цялостния му дизайн зависи до каква степен той ще допринася за финансовата стабилност и за устойчивостта на Европейския икономически и паричен съюз като цяло. Все още обаче няма държава, която да е член на банковия съюз, без да е член на еврозоната.