“Не предполагай, а изпробвай” е мотото на лауреатите за 2019 г.

Основават изводите на полеви изпитания

Наградата на Шведската централна банка за икономически науки в памет на Алфред Нобел, която е известна като Нобелова награда по икономика, тази година е присъдена на трима учени. Това са Абиджит Банерджий, Естер Дюфло и Майкъл Кремър за експерименталния им подход към намаляването на бедността по света.

Банерджий и Дюфло са семейство и заедно с това са професори в Масачузетския технологичен институт, докато Кремър е от Харвард.

Дюфло, родена във Франция, е едва втората жена, която е носител на тази награда в цялата є 50-годишна история. Освен това тя е едва на 46 години, което я прави най-младият лауреат. Тя е печелила и други подобни награди. През 2010 г. тя получава медала Джон Бейтс Кларк за икономисти под 40-годишна възраст, които са направили съществен принос за икономическата мисъл и познание.

Банерджий, който е индиец по произход, през 1983 г. е арестуван и прекарва десет дни в затвор заради участие в студентски протести. Той е осмият икономист, роден в Индия, който получава тази награда.

Според официалното съобщение, относно присъждането на наградата за работата на тримата учени, показва как проблемите с бедността могат да бъдат решени чрез разделянето им на по-малки и по-точни въпроси в конкретни области като образование и здравеопазване.

В резултат от едно от изследванията им повече от пет милиона индийски деца са преминали през по-ефективни програми за обучение в училище. Друг пример за практическото приложение на работата им е въвеждането в много страни на субсидии в здравеопазването, насочени към превенция.

Приносът на тримата не е само теоретичен, а се отнася до работата на терен, където те провеждат своите експерименти. Те демонстрират необходимостта от използването на нови подходи при борбата с бедността, които се основават на полеви изпитания вместо на предварителни предположения или неефективни методи.

Значимостта на работата им се определя от огромния обхват на проблема, който изучават. Над 700 млн. души по света живеят в изключителна бедност, а много деца напускат училище, без да са получили дори основно образование.

Какъв е приносът на лауреатите?

Един от основните водещи принципи при техния подход е: не предполагай, а изпробвай. Десетилетия наред програмите и мерките в подкрепа на бедните са основани на неща, които изглеждат логични допускания. Децата в бедните райони не могат да си позволят учебници и затова, ако им се дадат безплатно, това ще подобри резултатите им. Освен това жените, живеещи в бедност, изпитват затруднения при намирането на работа и затова, ако им се отпусне микрокредит в размер на няколкостотин долара за стартиране на собствен бизнес, това би увеличило доходите им.

Първоначално Кремър, който в средата на 90-те години на миналия век работи с училища в Кения, а по-късно и Банерджий и Дюфло повеждат икономистите, които считат този подход за погрешен. Допусканията са само допускания, но не и нещо повече. Без доказателства не може да се твърди със сигурност, че те са основателни.

В крайна сметка, само защото животът на хората се е подобрил, след като са получили някаква помощ, не означава, че самата помощ е била причината за промяната. Възможно е съвсем различен фактор, който изобщо не е свързан с конкретната помощ, да е повлиял. Това би могло да бъде ускоряване на общия икономически растеж или друга програма, която е използвана по същото време. Освен това финансовите средства за всяка програма са ограничени по размер. Така дори конкретна интервенция действително да помага, тя може да не използва ресурсите по най-ефективния и ефикасен начин, ако е налице друга програма с по-добри резултати. Единственият начин да се прецени това е допусканията да се подложат на тест.

Как се извършва този тест?

Методите, които използват тазгодишните лауреати, са типични за по-строгите науки като биологията. Те се наричат контролирани опити със случайно избрани единици. За да се провери дали дадена програма за подкрепа работи за определена съвкупност, се сравняват резултатите с иначе идентична “контролна” група, за която няма такава подкрепа.

Какво откриват последователите на този подход? Ако се използва примерът за микрокредитите, потенциалните предприемачи не биха могли да изпълнят изискванията за получаване на банков кредит, тъй като са твърде бедни.

Прилагането на посочения метод отхвърля популярната преди това идея, че микрокредитите биха могли съществено да повишат доходите бедните. Причината за това не е, че микрокредитите не са достатъчно полезни за бедните. Възможно е обаче да има други фактори, които не са били отчетени.

Що се отнася до образованието посочените учени откриват, че ефектите от интуитивно разумните мерки са ограничени. Това включва намаляването на съотношението между броя на учениците и учителите, даването на безплатен обяд или на безплатни учебници. Вместо това най-голям ефект за повишаване на резултатите на учениците в конкретния случай се получава от осигуряването на достъп до евтини лекарства, които значително намаляват броя дни на отсъствие от училище заради проблеми с корема. При най-чувствителната категория - най-лошо представящите се ученици - мярката е договорите на учителите да са зависими от постиженията на учениците.

През последните две десетилетия се наблюдава много бързо нарастване на използването на този метод. Някои от изследванията имат за цел да разкрият основните фактори, които държат хората в капана на бедността. Други фактически представляват оценка на въздействието на конкретни мерки и програми за бедните.

Много от тези изследвания произхождат от мрежа, която включва повече от 180 учени от целия свят, която Банерджий и Дюфло организират през 2003 г. в Масачузетския технологичен институт. За мащаба на дейността на тази мрежа може да се прецени от следните факти. Преди повече 15 години броят на тези изследвания по света е около 70. Понастоящем този брой е почти 1000. Колегите на носителите на Нобеловата награда освен това основават множество неправителствени организации с подобна мисия и през периода след 2002 г. са извършили над 800 такива проучвания.

Това движение подтиква множество правителства да използват метода за получаване на информация и корекции в мащабни програми. Това обхваща Индия и няколко африкански страни, където се използва за подобряване на образованието в началните училища за милиони деца. Подобен модел е разработен съвместно с правителството на Индонезия за проверка и прилагане на мерки срещу корупцията при разпределението на ориз на преференциални цени. Програмата включва изпращането на специални документи на над 15 млн. човека, за да бъдат уведомени какво количество ориз им се полага и при каква субсидирана цена, така че безпринципни чиновници не биха могли да ги излъжат относно това.

Въпреки безспорния успех много привърженици на този основан на доказателствата подход за борба с бедността твърдят, че той не се използва достатъчно широко. Например, според независими външни анализи само част от проектите на Световната банка и на Американската агенция за международно развитие подлежат на оценка на въздействието. За тази цел е направен изчерпателен анализ на широкомащабни програми в областта на здравеопазването. Едва около 20% от общо 250 програми на СБ са оценени чрез точни методи за установяване на съответното въздействие. В Американската агенция също се полагат усилия за използването на този метод за проверка дали дадена програма за подкрепа е по-ефективна спрямо връчването на бенефициентите на еквивалентна сума пари. Това усилие обаче предизвиква съпротива. Тя се дължи на присъщата склонност към недоверие към бедните хора, че биха похарчили тези пари достатъчно мъдро, независимо че доказателствата биха могли да покажат съвсем различна картина.

Същевременно има дебат сред изследователите дали фокусът върху метода не замъглява по-дълбоките и по-фундаменталните фактори за бедността, каквото е системното неравенство, което би трябвало първо да бъде решено при основания за повишаване на жизнения стандарт в голям мащаб.

Все още е рано да се правят оценки какво би било въздействието на настоящата награда върху науката и практиката. Твърде вероятно е методът да придобие още по-голяма популярност. Тази награда всъщност е не само за тримата лауреати, но за цялата общност от поддръжници на идеята.

Първият урок по икономика гласи, че ресурсите са ограничени. Постигането на по-големи резултати при използване на наличните ресурси е основна задача за икономическата наука. В случая обаче проблемът е от особено голямо значение, тъй като се отнася до бедността и мерките и програмите, които трябва да се приложат за справяне с нея.

Тазгодишните лауреати на Нобеловата награда по икономика Банерджий, Дюфло и Кремър не се фокусират върху причините за бедността, за тях е важен механизмът за намиране на най-доброто решение спрямо конкретните обстоятелства. Подходът им често дава неочаквани резултати, които противоречат на интуитивните представи или наложилите се виждания и именно в това се състои голямата му ценност. Извършването на обективна оценка на конкуриращи се опции дава възможност за коректното им сравнение и значително улеснява вземането на управленски решения. Прилагането му в работата на законодателната и изпълнителната власт е предпоставка за приемане на по-добри правила и по-ефективно използване на наличните средства, което би означавало и намаляване на бедността.