Княз Никита Лобанов-Ростовски пред „Труд“: Предвиждам нова финансова криза, ако Меркел си отиде

На 18 февруари княз Лобанов-Ростовски пристигна в София и се включи в Международната конференция, посветена на 140-годишнината от Константинополския мирен договор, който дава основата за създаване на Княжество България. На следващия ден княз Лобанов-Ростовски посети своя приятел Любомир Левчев. В гостоприемния дом на поета разговаряме с княза по други теми: неговото детство, отварянето на българската култура към света и как България се вписва в съвременния геополитически пейзаж.

- Никита Дмитриевич, с какво сте запомнили детските си години в България?

- За детството си мога да говоря шаблонно и скучно. Но какво беше реално то? Нищета и кражби: двамата с Любо (16-годишни) седим в неговата квартира в Павлово, а в съседство има разкошна градина с ягоди. Всяка вечер ние крадяхме ягоди: това е нарушение на закона! Но представете си каква толерантност имаше българинът? Пазачът ни хвана, но вместо да ни набие, просто ни каза да не го правим толкова често.

- Двамата сте седели на един чин в 5-о училище. Как минаваше учебният процес?

- Аз страдах от дислекция, но не го знаех, трудно ми беше да чета. За да запомня урока, слушах внимателно. Помня учителката по марксизъм-ленинизъм - г-жа Манафова. Веднъж тя дойде у дома да се оплаче на майка ми: „Вашият син е много влимателен, слуша моите уроци, даже сяда на първия чин, но по очите му разбирам, че той се надсмива над мене“. След този случай аз си изработих маска, разбирайки какъв ужас е този марксизъм-ленинизъм... Детството беше противоречиво под знака на непризнание на социалната принадлежност. Имахме щастието учителите ни да бъдат от царско време. Учителката по български език оценяваше таланта на Левчев и го караше да чете съчиненията си пред класа, за да се научим и ние как да пишем. Всички предмети ме интересуваха - особено бях привлечен от химията, физиката и геологията. В нашето училище имаше ученици, чиито родители (от Владая) създаваха явна кулашка опозиция. Един път токът угасна и в суматохата някой удари секретаря на Комсомола. Така и не го хванаха. Трудно ми беше с математиката - затова взимах частни уроци и завърших с приз по математика през 1953 г.

- Долавяхте ли тогава, че Ви очаква кариера на банкер?

- Едва ли, но нашата дружба с Любо имаше и финансов характер - ние печелехме. Аз имах достъп до френски вестници, превеждах от тях и подавах теми на Любо. Той пишеше за в. „Стършел“, където плащаха 4 лв. на текст. Разделяхме си по 2 лв. Това е началото на неговата комерческа литературна дейност и на моята бизнес практика.

- Как се случи Вашата емиграция?

- Моят дядо купи билети от Истанбул за Париж. Качихме се с майка ми след официално разрешение на властите. Почувствах, че сме в друг свят още в Белград, където на перона цигани крещяха „кока-кола“. Едно ченге се е качило с нас и ни е следило, написало е рапорт. Това видях след години в досието си. Българската агентурата беше мощна и е донасяла за мене от Франция и от САЩ - чак до 1974 г.

- Кога се запознахте с Людмила Живкова?

- Никога не съм се запознавал с нея. Любомир беше много внимателен да не ме свързва с нейната личност. Аз бях поканен да участвам в управлениято на фондация „Людмила Живкова“ (по-късно „Св. св. Кирил и Методий“) чак през 1982 г. след кончината й.

- Как беше оценена в света културната политика на Людмила Живкова и на Любомир Левчев?

- Международните форуми осветиха България по нов начин. Световните конгреси на писатели в София бяха отразени във всички страни, които имаха делегати (над 400 писатели участват в 6-те Международни писателски срещи от 1977 до 1986 г.). Това неизбежно прочу страната ни. Не би могло да е възможно иначе, дори Живков да беше платил милиарди за политическа реклама. Медиите огласяваха в положителна светлина как творчески личности се събират да говорят за мира и за изкуството, но не на идеологическа основа. Приносът на Левчев е огромен.

- В друго интервю твърдите, че КГБ е „помогнало“ за смъртта на Людмила Живкова. Имате ли доказателства?

- Нейната политика беше видима аберация на марксизма-ленинизма и сталинизма. Международни творчески конгреси не влизаха в програмата на Коминтерна. Това беше независима акция - против идеологията. Нейното влияние беше вредно за Москва и лично за Тодор Живков. Затова се реализа „меко“ сталинският принцип: има човек - има проблем, няма човек - няма проблем.

- Как оценявате реформите на Горбачов?

- Независимо от Горбачов, разпадът на СССР беше предвиден от акад. Квинт и анализът му беше публикуван в сп. „Тайм“ още в края на 70-те. Той е стратег - от най-видните днес. Нито едно разузнаване в света на предвиждаше тогава това. Не по политически причини, а заради икономическата реалност Квинт предвижда разпада на страната, когато финансовите задължения превъзхождат икономическите възможности. Всъщност Андропов знаеше фактите, разполагайки с реалната информация. Именно той посочи марксиста Горбачов да направи реформи. За съжаление това, което се случи при Елцин - криминалната приватизация, беше фатално. САЩ настояваха за незабавна приватизация и не взеха за пример Япония, където предприемачите заедно с държавните органи възстановиха страната си след войната. Русия беше продадена чрез далавери на сегашните олигарси. Днес САЩ държат хронологията на криминалните потоци и у нас, затова диктуват правилата. Това са милиарди.

- Твърдите, че част от нашите златни съкровища са продадени от Иван Славков, а тук са дубликатите. Какви са доказателствата?

- Излезе голяма статия в „Дейли телеграф“ с доказателства. Аз донесох ксерокопие на Левчев. Славков си замълча и не заведе дело срещу вестника. Аз считам, че това е истина. В Англия съдът не е като в България. Там няма как да купиш съда.

- Как оценявате визията на страната ни днес в Европа?

- Ние сме една незначителна в икономическо отношение страна. Евросъюзът се разпада. На Меркел са необходими гласове, за да държи евросъюза заедно. Тя разчита на нашия глас, на премиера ни - ако тя си отиде, ситуацията ще стане по-лоша. Предвиждам нова финансова криза.

- Виждате ли други управляващи, които биха били по-добрата алтернатива за България?

- Ахмед Доган. Той е не само хитър, но и мислител - оперативен политик. Не виждам други като него. Синята опозиция я няма. Лявата партия е оглавена от една озлобена жена, сексуално неудовлетворена... Тя би била по-лошото решение за България. Уви, българският избирател е много небрежен по време на избори.

- Как виждате бъдещето на българската култура? Вие сте финансист и колекционер. Какво трябва да се направи, за да тръгне реален поток от средства към хората на изкуството?

- Нищо не е възможно в европейските демокрации. Масите не се интересуват от култура. У нас - също: бюджетът е концентриран за подкуп към избирателите. Представете си, че депутатите гласуват милиони за построяване на нова филхармония. Пенсионерите веднага ще скочат: абе, защо са тези пари за култура, дайте ги на нас! А те са два милиона избиратели... Само в диктатури, каквато и днес е Русия, са възможни целенасочени решения в полза на изкуството. Бях скоро в Петербург и видях реставрирано крило на дворец - вложени са милиарди. Публично казах пред правителството, че това е възможно само при диктатура. Гледах телевизия вчера - тук темите са убийства и кражби. Това отразява интереса на избирателя, никакъв шанс за култура! Само ако някой от гангстерите - по една или друга причина - реши да отдели късче от милиардите си, някой ще получи стимул да твори.

- У нас няма меценати за литература, класическа музика, театър, опера, балет... Защо?

- В САЩ даренията са основани на закон, който разрешава на дарителя да намалява данъка си до 50 % в зависимост от количеството на даренията. Вече 30 години управляващите в България и Русия отказват да въведат този закон, защото те самите са крадци. Знаят, че този закон ще се използва за кражба.

- Какво стана с Вашата идея за Национална портретна галерия, формулирана още преди 15 години?

- Нищо не стана, дори Светлин Русев се възпротиви. В архивите на милицията бяха намерени над сто портрета, рисувани по царско време и конфискувани. Но идеята пропадна. По моя идея фондация „Св. св. Кирил и Методий“ ще издаде книга за жени-художници, творили у нас. Аз финансирам книгата, защото не получих никаква подкрепа от правителството, въпреки разговорите, които проведох.

Нашият гост

Княз Никита Лобанов-Ростовски е роден през 1935 г. в София. Потомък е на древен руски дворянски род, водещ своето начало още от създателя на руската държава - княз Рюрик. Дядо му - княз Иван Лобанов-Ростовски, напуска нелегално Русия през 1919 г. със синовете си - един от тях е Дмитрий - бащата на Никита. Майка му - Ирина Лобанова-Ростовска, по баща Вирубова, е от старинния род Вирубови, към който принадлежи и най-доверената придворна дама на последната руска императрица - Анна Вирубова. През 1946 г. семейство Лобанови-Ростовски се опитва да пресече границата на България, но са арестувани на гръцка територия. 11-годишният Никита прекарва 12 месеца в Софийския централен затвор. След половин година е освободена майка му, а малко по-късно - и баща му. През 1948 г. обаче Дмитрий Лобанов-Ростовски е отвлечен от тайните служби и е разстрелян в лагер за смъртници. През 1951 г. Никита Лобанов-Ростовски става републикански шампион при юношите по плуване на България, а през 1953 г. с майка му успяват да напуснат България. Помага им Николай Вирубов, близък съратник на генерал Де Гол и комисар за бежанците към ООН. През 1956 г. потомственият княз завършва геология в Оксфорд, специализира и икономическа геология в Колумбийския университет в Ню Йорк.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта