Какво ще се случи след придобиването на СЖ Експресбанк от ДСК

Това, което е полезно за сливащите се институции, може да е пречка за пазара

Новата банка ще бъде лидер по размер на активите

Tенденцията през последните няколко години е все по-малък брой институции да участват на банковия пазар. Тя се определя от една страна от консервативната политика на надзорния орган - Българската народна банка, която не лицензира нови кредитни институции. По този начин включването на нови участници на този пазар става възможно чрез придобиване на съществуваща банка или клон с действаща лицензия или при създаването клон на банка, лицензирана в държава от Европейския съюз. От друга страна процесът на консолидация на сектора продължава, като е движен както от външни фактори – сливане на банки майки, така и от действия конкретно на местния пазар. Пример за второто е последната сделка, при която Банка ДСК ЕАД (втора по активи) придобива СосиетеЖенерал Експресбанк АД (седма по активи). В настоящата статия ще разгледам очакваните ефекти от това.

Ефекти за сливащите се институции

Новата банка ще бъде лидер по размер на активите – според данните към края на юни те ще достигнат 19,1 млрд. лв., докато тези на УниКредит Булбанк са 18,6 млрд. лв. Така ДСК ще заеме първо място по този показател. Освен това новата институция ще бъде лидер по размер на отпуснатите кредити (17,05 млрд. лв.) и привлечените депозити (16,7 млрд. лв.). По този начин доверието от страна на потребителите би могло да се повиши и това да допринесе за по-ниска цена на привлечените средства.

Опитът показва, че основните цели при такива транзакции са свързани също така и с подобряването на ефективността на разходите и постигането на синергични ефекти, чрез което да се повиши рентабилността. Силно развитата клонова мрежа на ДСК ще бъде основата на новата банка, докато вероятно повечето клонове на СЖЕ ще бъдат закрити. Това ще позволи оптимизирането на разходите за персонал и на други текущи разходи. И в момента ДСК е сред лидерите по отношение на показателя административни разходи на 1 лев приходи (37,3%), но от началото на 2018 г. отстъпва на Уникредит (25,2%) и на Юробанк България (32,4%).

От друга страна освободените ресурси могат да се използват за инвестиции в информационни технологии. Те не зависят в толкова голяма степен от броя на потребителите на банковите услуги, но представляват все по-важен елемент от банковата дейност. Банката е лидер в областта на потребителското кредитиране, при които високите технологии са особено полезни.

Друг търсен ефект е промяната на структурата на портфейла. Така той може да се диверсифицира по-добре, което да спомогне за намаляване на риска при запазване или дори повишаване на доходността. ДСК традиционно е насочена в по-голяма степен от средното за пазара към клиентите на дребно, докато след сливането ще се увеличат експозициите и към корпоративни клиенти, които са свързани с допълнителни услуги с по-висока добавена стойност като преводи, обмен на валути и т.н.

Ефекти за пазара като цяло

Това, което е полезно за сливащите се банки, може да се окаже пречка пред развитието на цялостния пазар. Когато концентрацията на пазара стане прекалено голяма и са налице високи бариери пред навлизането на нови играчи (лицензионен режим, строги регулации относно капиталовата адекватност, ликвидността и т.н.), тогава един участник може да придобие господстващо положение или да възникне олигополна структура (няколко големи играча да влияят върху целия пазар).

Един от показателите, чрез които се определя дали е налице господстващо положение, е пазарният дял. Условната граница, която Комисията за защита на конкуренцията посочва, е 40%. По отношение на потребителските кредити за домакинствата делът на новата банка ще бъде 36,8% от пазара, което се доближава до тази стойност. При общия размер на кредитите за домакинства делът на банката става 31%, а при жилищните ипотечни кредити – 26,7%. Тоест при последните два случая границата не е толкова близо. Чрез отпускането на кредитите обаче се влияе върху други пазари – например на банкови карти (дебитни и кредитни) и текущи сметки, като често клиентът привидно има право на избор, тъй като при превод на работната заплата в сметката му в съответната банка плаща по-нисък лихвен процент по кредита.

Общите пазарни дялове на трите най-големи банки в страната обаче вече трайно ще надхвърлят посочената граница след осъществяване на придобиването (виж таблицата). По този начин те ще управляват над 48% от активите на цялата банкова система, ще са отпуснали 47,9% от кредитите, ще са привлекли 48,2% от пасивите и 48,5% от депозитите. Особено силна ще бъде концентрацията на пазара на жилищни ипотечни кредити – 57,5% от тях ще са отпуснати от трите най-големи банки, докато при потребителските кредити този дял е 50,7%, а при депозитите от домакинства – 50,3%. Това ще се отрази и върху дела от печалбата, който ще достигне 60,6% от общата за банковата система.

Тези показатели са резултат както от посочената сделка, така и от други такива, включително от скорошното придобиване на Кей Би Си от страна на Обединена българска банка. Посочените високи стойности обаче поставят под съмнение способността на останалите банки да се конкурират с най-големите три, което в крайна сметка може да се окаже в ущърб на потребителите на банкови услуги. При прекомерно голяма договорна сила за банките това може да стане предпоставка за още по-голяма концентрация.

При тези обстоятелства натискът от потенциални конкуренти ще е ограничен. При настоящата политика на надзорния орган възможността за навлизане на нови участници на пазара е силно ограничена. Освен това липсват индикации, че някои от съществуващите играчи ще предприеме по-агресивна политика за разрастване. Повечето участници предпочитат по-консервативен подход на повишаване на качеството на портфейлите си.

Според Комисията за защита на конкуренцията проблемът с концентрацията се смекчава при наличието на прозрачност на пазара, която позволява отделните участници да наблюдават взаимно дейността си. Освен това е необходимо търсенето на съответните продукти да бъде силно еластично. В случая това означава търсенето на кредити да се променя силно при изменение на лихвения процент. Последното условие е да има възможност за адекватна реакция на конкурентите.

На банковия пазар е трудно да бъдат изпълнени едновременно и трите условия. Реакция от страна на конкурентите би могла да се случи при наличието на достатъчен ресурс от банките майки, но това би могло да генерира допълнителни рискове. Използването на местните източници би било по-скъпо и по-слабо ефективно. Търсенето на кредити безспорно зависи от лихвените проценти, но други фактори като наличието на постоянна работа и стабилен доход, както и създаването на семейство или добавянето на нов член към него влияят при покупките на стоки за дълготрайно потребление (жилища, автомобили о т.н.), които се финансират с кредити.

Друг риск е възможно да възникне поради факта, че банката майка на ДСК е от държава извън еврозоната. Бизнес цикълът на унгарската икономика не съвпада с този на българската. Така политиката на унгарската централна банка и промяната на курса на форинта при определени обстоятелства биха могли да допринесат за дестабилизиране на българската банкова система. Например, изтеглянето на ресурси и изплащането на по-високи дивиденти с цел стабилизиране на банката майка. Такива проблеми са наблюдавани в прибалтийските държави по отношение на зависимостта им от скандинавски банки майки. Така през 2011 г. в Латвия възниква банкова паника в резултат от неточна информация относно финансовото състояние на шведска банка.

Рисковете могат да възникнат или да се увеличат и в резултат от използването на унифицирана кредитна политика. Това може да се получи, когато концентрацията е в сектор, който не се представя добре. Поради наличието на по-големи експозиции към такъв сектор, загубите биха могли да се увеличат. Понастоящем изглежда, че чрез сделката ДСК ще балансира по-добре портфейла си, като увеличи дела на корпоративното кредитиране и понижи дела на кредитите за домакинствата. Всъщност по този начин възможностите за балансиране за системата като цяло се ограничават.

Концентрацията на пазарите на потребителски кредити, ипотечни кредити и депозити е един от най-важните очаквани ефекти от тази сделка. Освен това евентуално по-ниската цена на привлечения ресурс за банката всъщност означава по-ниски лихви по депозитите. Заедно с това по-голямата пазарна сила ще позволи на конкретната банка, а и на останалите, да повишат таксите и комисионите, които начисляват на своите клиенти. Така ще се повиши цената на банковите услуги и ще се намалят приходите от лихви за депозиторите. В резултат от това те ще се опитат да намерят алтернативни доставчици на тези услуги (т.нар. финтек компании). В краткосрочен и може би в средносрочен период приходите и печалбите на банките ще се повлияят позитивно от това, но в дългосрочен период ефектът и за самите банки ще е отрицателен.