Кристиян Панучи е целунат от съдбата в буквалния смисъл. Заради загубен багаж през 1996-а той не се качва на самолет, който впоследствие катастрофира. Животът за него продължава и то под светлината на прожекторите. Два пъти триумфира в Шампионската лига и то с двата най-успели клуба в историята на турнира – „Милан“ и „Реал“. И на „Сан Сиро“, и на „Сантяго Бернабеу“ пребивава със статут на суперзвезда, но легенда става в италианския „Рома“. Визитката му е пълна с успехи. Има две титли на Италия, една на Испания, два пъти европейски шампион за младежи до 21 години плюс суперкупа на Англия. Негов ментор е великият Фабио Капело, заради когото Панучи пое по треньорския път. След като натрупа опит като асистент на Дон Фабио в националния тим на Русия, вече сам е национален селекционер. Пое кормилото на бойкия тим на Албания.

- Сеньор Панучи, световните квалификации за вас завършиха с мач срещу Италия. Какво беше за вас като италианец да водите Албания срещу родината си?

- Най-важен е моят отбор. Разбира се, няма да крия, че беше голяма емоция да играя срещу Италия – моята родина. Това е винаги специално. Направихме един добър мач. Отборът ни се движеше много добре по терена. Показахме немалко положителни неща, но накрая победител беше Италия. Загубихме с 0:1.

- Доволен ли сте от работата в албанския национален отбор? Харесва ли ви?

- Много щастлив и доволен съм тук в Албания, защото специалистите във футболната федерация са изключително сериозни. Разполагаме с добра основа като подготовка за атака на Евро 2020. И наистина пред нас сега е едно голямо предизвикателство - да работим усилено за тази кампания.

- Имахте лош късмет да се паднете с Испания и Италия в една група. Кога ще бъде следващото класиране на Албания за голям форум?

- Когато си заедно с Испания и Италия в една група, а се класира само един отбор... Да, за Албания беше много трудно. Гледаме в бъдещето и сме сигурни, че ще имаме повече шансове за класиране на европейското. Дано да имаме късмет при жребия. Но каквото и да се случи, ще направим всичко по силите ни да стигнем до еврофиналите.

- Вече са ясни почти всички отбори, които се класират за световното първенство. Кой е вашият фаворит?

- Световните първенства са винаги много трудни и оспорвани. Но аз мисля, че най-големи шансове имат Германия, Испания и естествено Бразилия. Казвам естествено, защото бразилците винаги са сред фаворитите, независимо от формата на отбора им.

- Италия винаги е имала силно влияние върху Албания заради близостта на двете държави. Така ли е и във футбола?

- Да, така е. Последният двубой от кампанията за мондиала бе много важен за всички в Албания. Стадионът беше пълен. Италия е страна, която се цени много в Албания. И мисля, че всички фенове се насладиха на една празнична нощ. Разбира се, щеше да е още по-хубаво и паметно за нас, ако не бяхме загубили.

- Какъв съвет ви даде вашият предшественик Джани си Биази, когато поехте поста?

- Даде ми много съвети, защото Джани е добър мой приятел. Говори ми за Албания, за играчите и за техните качества. Разговарях с него преди два дни и мога да кажа - поддържаме постоянен контакт. В последно време го търся по-малко, защото сега той е в испанския „Алавес“ и трябва нон стоп да работи.

- „Ливорно“ и „Тернана“ са вашите бивши отбори като старши треньор. Мислите ли, че можете да постигнете същите успехи, които имахте като футболист?

- Прекарах също две години и половина като помощник-треньор в Русия. Те бяха много важни за мен. „Ливорно“ и „Тернана“ дойдоха след това. Очаквам оттук нататък нещата да вървят само към по-добро. Казвам го с цялото ми уважение към „Ливорно“ и „Тернана“, защото те бяха важен етап от моя живот и развитието ми. Надявам се да вървя напред и нагоре. Дано ми се получи.

- Нека да се върнем към времето, когато вие играехте и бяхте от най-добрите защитници в света. Каква е тайната на италианските бранители?

- Да, преди години имахме наистина най-добрите защитници. Мисля, че това беше една цяла школа – Трапатони, Нерео Роко и други от този калибър. Една епоха, в която защитниците работеха много върху това да пазят определен нападател. В днешни дни футболът се промени много, но наистина е неоспорим факт нашето превъзходство в защитата по онова време. Пазим го като традиция, но в днешни дни ние, италианците, искаме най-вече да практикуваме модерен футбол.

- Започнахте като играч в „Дженоа“, но едва 20-годишен ви поиска „Милан“. Какво означава за едно младо момче да получи оферта от такъв славен клуб?

- Ще добавя само към всичко това, че „Милан“ по онова време беше най-добрият отбор в света. Изпитах огромно удовлетворение и получих престиж, който реално ми даде подготовката и професионализма за цялата моя кариера след това.

- Паоло Малдини, Алесандро Костакурта, Франко Барези и Мауро Тасоти. Как се преборихте за титулярно място сред тези величия?

- Феноменални! Преборих се с много работа, много борба и с лични качества. Разбира се и с помощта на всички тези играчи, които изброихте. Думата си казаха също моят характер и упоритост.

- Играхте в един мач, важен и за цяла България. „Милан“ победи „Барселона“ на Йохан Кройф и Христо Стоичков на финала на Шампионската лига в Атина. Какво ще ни разкажете за този мач?

- Освен това тогава пазех персонално Христо. За мен – младок тогава, беше трудна задача да пазя един от най-добрите футболисти в света по онова време. Христо тогава беше един наистина невероятен играч. По цял ден в медиите гърмяха заглавия: „Младият Панучи срещу Стоичков“... И пак - „Младият Панучи срещу Стоичков“... Но в този двубой всичките играчи от нашия отбор направихме един перфектен, един супермач. „Барса“ определено не игра добре. „Милан“ превъзхождаше във всичко. За мен да играя толкова добре срещу Стоичков бе нещо наистина важно. Все пак Христо е носител на „Златната топка“ и един от най-добрите в директните двубои по онова време. Този сблъсък с него ми донесе едно наистина голямо лично удовлетворение.

- Какво е Стоичков да ви е съперник? Случвало ви се е и в Италия, и в Испания.

- Винаги знаех, че ме очаква трудна вечер. Когато на терена имаш срещу себе си играч като Стоичков, може да се случи абсолютно всичко. Христо имаше невероятни качества. Спомням си добре битките ни. Винаги бяха трудни мачове.

- А помните ли ваши мачове срещу български отбори?

- В момента не се сещам за други. Но ... има ли значение, щом ми пращахте винаги най-трудния за пазене – Христо. (смее се)

- А има ли други български футболисти, които харесвате, освен него?

- Пенев, който играеше в „Селта“. Голям нападател, много мощен. И добър човек. Любо Пенев имам предвид.

- Докато играехте в „Рома“, в Италия се появи Валери Божинов. Знаете ли какво се случи с него?

- Когато бях в „Парма“, също сме играли. Мисля, че имаше много голям талант. Много често се контузваше и определено имаше проблеми, но беше голям талант.

- Яд ли ви беше, че не ви извикаха на световното в Щатите през 1994 година?

- Да, ще призная, че ме беше яд. Но по-лошо беше през 2006-а, когато станахме световни шампиони. Тогава бях във форма и дори вкарах доста голове, но това е животът и това е футболът.

- Помните ли полуфинала България – Италия и къде го гледахте?

- Мисля, че бях толкова сърдит, че даже и не го гледах. Надявах се, че ще ме вземат за световното, но не би. Знам за събитията в този мач обаче. (смее се)

- Кариерата ви е свързана с Фабио Капело. Първо ви взе в „Милан“, а после и в „Реал“. Какъв човек е той?

- Да, така е. С него отидох пак и в „Рома“. Мисля, че за Капело бях важен играч. Винаги ме взимаше във всеки отбор, където отидеше. Бил съм негов играч толкова много години. Той е огромен професионалист. Сега продължава да работи в Китай. Много съм горд, че съм бил един от най-важните играчи за него и съм благодарен за всяка една година, прекарана заедно с него.

- Играл сте за двата най-успешни отбора в света – „Реал“ (Мадрид) и „Милан“. Бихте ли ги сравнили?

- По времето, когато бях в „Милан“, това беше най-силният отбор в света. Печелеше, печелеше и... продължаваше да печели винаги. Когато отидох в „Реал“, клубът беше с много престиж в света, но от доста време не беше печелил нещо значително в Европа. По-точно - 32 години. И тогава триумфирахме в Шампионската лига. В онзи „Реал“ имаше огромен, ненаситен глад за победи и титли. Създаде се проект с основната задача да се спечели Шампионската лига.

- Какво е чувството да спечелиш Шампионската лига с „Реал“, който няколко десетилетия не беше стигал до този мач?

- И на всичкото отгоре срещу „Ювентус“. Едно наистина огромно професионално удовлетворение. След финала да вдигнеш трофея и да го занесеш в Мадрид, където по улиците да те посрещне море от 4 милиона души! Това беше нещо наистина силно разтърсващо.

- Кой от двата финала беше по-труден за вас? Срещу „Барселона“ или срещу „Ювентус“?

- Всички финали са трудни. Изправихме се срещу „Барса“, известна тогава като „дрийм тийм“. Но нашият „Милан“ срази с 4:0. Това е футболът. А пък срещу „Ювентус“ беше много тежко заради историята. След 32 години суша натискът и напрежението върху нас бяха огромни. Така, че не мога да направя разлика. И двата финала бяха адски трудни.

- Треньор на „Реал“ тогава беше Юп Хайнкенс. Сега „Байерн“ го върна от пенсия да спасява отбора. Вече сте негов колега. Мислите ли, че ще успее?

- Той познава най-добре обстановката там и знае много добре какво е „Байерн“. Хайнкес е голяма фигура, огромен човек! В такива трудни моменти той знае най-добре как да държи юздите в съблекалнята. Няма друг към момента, който да познава толкова добре „Байерн“ отвътре.

- Работил сте с Ариго Саки, Юп Хайнкенс, Фабио Капело, Гуус Хидинк... Кой от тези треньори най-много ви повлия и кой най-много ви харесва?

- Всички са ми давали по нещо. От всички тях съм се учил. Много неща ми показаха. И ето, днес като селекционер на националния отбор на Албания, продължавам да прилагам наученото от тях. Но не забравям и моите собствени идеи.

- Как виждате задачата на сравнително младите треньори Моуриньо, Гуардиола, Конте…?

-Моуриньо не е вече толкова млад. (смее се). Гуардиола – да. Това са точните примери, които трябва да наблюдаваме, за да си поставяме цели в нашата треньорска работа.

- След „Реал“ се завърнахте в Италия с екипа на „Интер“. Имахте ли проблеми с тифозите на „Милан“?

- Имаше нещо такова, защото те ме виждаха, като един от важните играчи в историята на „Милан“. Беше ми трудно, но се опитвах да ги разбера.

- Опитахте и в „Челси“. Защо не ви се получи в английския футбол?

- Много добре се чувствах в Лондон. Бях много щастлив и доволен. Но там бях преотстъпен и в края на януари отидох в „Монако“. Английският футбол много ми харесваше, но ... за кратко.

- Легенда сте на „Рома“ с 311 мача. Знаете ли, че имате най-много голове от всичките защитници на клуба?

- Това е нещо много силно в професионалната ми кариера, с което наистина много се гордея. Защитникът с най-много вкарани голове в историята на „Рома“! Винаги съм се опитвал да бъда сериозен и професионалист. И от време на време… да вкарвам голове.

- Няма как да не помните мача Италия - България на европейското през 2004 година. Смятате ли, че след двубоя Швеция – Дания и онова прогнозирано 2:2 можем за говорим изобщо за феърплей във футбола?

- Не знам, но мисля, че днес нещата се променят към добро. За европейското през 2020-а и за световните финали вече се формира ранглиста и това ще помогне всички да играят докрай във всеки мач.

- Смятате ли се за целунат от съдбата? Знаем, че през 1996 година е трябвало да се качите на самолет от Ню Йорк за Париж, който е катастрофирал.

- Наистина труден момент. Получих голям подарък от Господ. Мисля за това всеки ден. Заради загубен куфар не се качих на онзи самолет, който експлодира след половин час във въздуха. Беше наистина адски тежко.

- Смятате ли че са нормални сумите, които се плащат за звездите в днешни дни?

- Футболът се превърна в бизнес. Един бизнес без никакъв контрол. Това е.