Героят на Слай бил твърде жесток с мексиканските картели

Филмът дебютира с 20 милиона долара за премиерния си уикенд

Прогресивните критици, коментатори и журналисти като по команда се нахвърлиха срещу “Рамбо: Последна кръв”, който в момента върви и в българските кина. В новата дистопична реалност, която либералните медии с идеологически плам създават, е абсолютно недопустимо бял мъж да се саморазправя с не-бели престъпници. Пък било то и на кино. По сценарий легендарният воин Джон Рамбо този път се отправя на кървава вендета срещу мексикански нарко-картели и главорези и в типичния за поредицата стил отприщва ада на гнева си върху тях в кървав екшън с пропорциите на библейско клане. Силвестър Сталоун отново играе мускулестата персонификация на американския мачизъм и демонстрира върховна физическа форма на 73 години. Филмът е сниман и в София, а за дебютния си уикенд в Америка направи 20 милиона долара от продадени билети.

Оценките на нормалните зрители са положителни. Но критиците, които са основно прогресивни левичари и от години мислят и пишат по идентичен начин, дадоха на “Рамбо: Последна кръв” възможно най-ниските оценки и изсипаха в медийното пространство множество гневни и очернящи рецензии. Основен мотив на либералното пискане отново е расизмът. Дежурното обвинение в ксенофобия се среща на всеки ред в идентичните отрицателни ревюта на професионални критици. Вече било недопустимо бял мъж да убива мексиканци. Филмът проповядвал “омраза срещу Мексико и кафявите хора”. “Рамбо: Последна кръв” бил “тръмпистка фантазия”.

Критиците обвързват сюжета на филма с администрацията на Доналд Тръмп и правят повече политически анализи, отколкото оценка на художествено произведение. Те използват критиката си към Рамбо като инструмент за поредно демонизиране на мразения от тях американски президент.

Много от абсурдните им текстове и заглавия бяха осмяни в Интернет. Левичарските рецензии в стил “Рамбо е расист, белите мъже са лоши, а Тръмп е Хитлер” предизвикаха здравословна реакция и това показва, че все повече хора вече не понасят политически коректната алтернативна реалност, налагана от прогресивните медии.