Бившият грузински президент се закани да изкорени олигархията в Украйна и Грузия, но засега предимно бяга от правосъдието

От кореспондента на “Труд” в Тбилиси

Михаил Саакашвили, бивш президент на Грузия, бивш губернатор на Одеска област в Украйна, е единственият политик в света, който може да се забърка в подобен политически трилър, на който бяхме свидетели в средата на седмицата. Човек, който съчетава в себе си едновременно Че Гевара, Ескобар, Елцин и Тръмп, не спира да се разхожда във водещите новини по света. А както видяхме и във вторник – по покривите, преследван от безпомощни специални полицаи на украинските служби.

Малко след като беше издадена заповед от украинската прокуратура да бъде арестуван, и преди да бъде притиснат в ъгъла, Миша, както всички го наричат в Грузия, успя да се качи на покрива на кооперацията, в която живее в Киев. Призова на помощ своите привърженици в града и след миг улицата пред дома му се превърна в арена на сблъсъци, при които силите на реда отстъпиха и освободиха Саакашвили. Подобно бягство на известен човек май бяхме виждали единствено, когато колумбийската полиция преследваше печално известния наркобарон Пабло Ескобар, преди да го очисти.

Цял ден след това Миша дразнеше властите, като правеше пресконференция в Радата и какво ли още не.

Интересно е, че заповедта за арест на прокуратурата в Киев бе на основата на подозрения за връзки на Саакашвили с мафиотски кръгове, каквото и да означава това в една силно подчинена на олигархиите държава. Точно обратното, бившият грузински президент подхвана война с доскорошния си приятел и закрилник – президента на Украйна Петро Порошенко, заради олигархията.

Саакашвили наляво и надясно обявяваше как ще изкорени до последния израстък олигархията в Грузия и Украйна.

Между другото в Грузия той почти го направи след Революцията на розите през 2003-а, когато с натиск от улицата Миша успя да свали последния човек на СССР в страната, легендарния външен министър Едуард Шеварнадзе.

В Грузия приемат Саакашвили със силна любов, със силна омраза и с погнусата на приемливия избор. След като на президентските избори през 2004 година народът го избира за държавен глава с почти диктаторските 96,27%, той обръща страната с главата… нагоре. Изключително образованият юрист (магистърски степени от Киев, Колумбийския университет в Ню Йорк, “Джордж Вашингтон”, с дипломи от Хага, Флоренция) успява да проведе реформи, каквито никой в света не е виждал в демократична държава. Само за една година той изчисти корупцията в полицията, администрацията. Буквално сведе битовата престъпност до нула, нещо което не е се е случвало никога в историята на Грузия. Интересен е неговият подход - нещо, за което съвсем скоро ще прочетете в “Труд”.

Строгият контрол вследствие на реформите води до увеличение на бюджета на страната три пъти за кратко време. От приблизително 6 млрд. долара през 2004-а, той става близо 18 млрд. Бързият успех и славата води и до началото на падението на Саакашвили.

Увлечен от идеята да се разправи с “несправедливата и криминална приватизация”- тук може бързо да направим паралел с нашата политическа мисъл, администрацията на президента започва да конфискува имущество и капитали под всякакъв предлог. Благодарение на това годишно в хазната започват да влизат около милиард долара. Общо взето практиката е следната. Властта те обвинява, че си придобил незаконно имотите си и фирмите си. Имаш два пътя – затвор или доброволно да ги прехвърлиш на държавата. Мнозина избират затвора.

Проблемът идва, когато зад решетките попадат стотици невинни хора, които не могат да се откажат от придобитото с много труд.

Краят настъпва, когато самозабравилият се Саакашвили започва война с руския президент Владимир Путин. Нарича го “джудже”, заявява, че ще го помете, а накрая, подведен от американски съветници, въвлича Грузия във война с Русия. Следствието е трагично. Страната губи Цхинвалския район, известен повече като Северна Осетия, губи и Абхазия. Така както изглежда – окончателно. Русия не е по отстъпките и мирните договори.

Днес Грузия издирва Саакашвили за престъпления от всякакъв калибър. Само преди десетина дни в Тбилиси беше предотвратен терористичен акт с апокалиптични размери. При операция на полицията бяха ликвидирани трима терористи, а един беше заловен. Сред убитите най-вероятно е Ахмед Чатаев, едноръкият лидер на “Ислямска държава” в Кавказ. Депутати и бивши офицери от службите, като полк. Давид Макиашвили, бивш поддръжник на Саакашвили, разкриват, че Чатаев е бил ценен агент на бившия президент.

Така или иначе Грузия не прости и добрите, и лошите неща от наследството на Миша. Поради тази причина той няма грузинско гражданство – отнето му е.

Днес той се опитва да присади революцията на розите на украинска територия. Украинската прокуратура също го гони и няма никакво съмнение, че това е и политически ход.

Ходовете на Украйна

Днес Украйна е поставена пред няколко крайни безнадеждни хода. Ако успее да вкара Саакашвили зад решетките и го екстрадира в Грузия, каквото е настояването на властите в Тбилиси, Миша ще процъфти, защото ще се превърне в мъченик. Това ще е лош ход за Украйна, поради другите си проблеми – най-вече с Донбас и Луганск. Ако Украйна го осъди и вкара в затвора, политическият проект на Миша също има голямо бъдеще, а това ще доведе до крайно негативни последствия за днешното правителство в Киев. Може би най-добрият вариант за Порошенко е да изгонят Саакашвили в някоя европейска държава – далеч от Майдана и далеч от камерите пред Радата. Но това е Саакашвили, а Саакашвили в торба не стои.