Морал (на латински - moralitas) - тълкува се като разграничаване на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които обществото възприема като лоши и грешни

Mалко повече от месец трябваше на Висшия съдебен съвет да поправи правилата за отдаване срещу „евтин наем“ на жилища от ведомствения фонд на съдебната власт, така щото „кадровиците на Темида“ да свалят от себе си отговорността за „невидимите“ привилегии, които малцина отбрани магистрати и съдебни служители са ползвали от години. Всичко започна от публикацията на в-к „Труд“ от 31 май 2018 г. „Евтино и нашироко живее съдия Дишева“ Eвтино и нашироко живее съдия Дишева Мнения 20:30 30.05.2018 , разкрила как доскорошен върховен съдия, а вече близо една година член на ВСС, получаващ 6-7000 лв. заплата, плаща 202,33 лв. месечен наем за апартамент от 173 кв. м. в един от най-скъпите софийски райони „Изток“. И всичко това - от далечната 2006 г. Изчислихме, че „спестеното“ от фамилията на кадровика Атанаска Дишева от разликата между „евтиния наем“ и този на пазарни цени, възлиза на около четвърт милион. Разкрихме също така, че докато живеят „евтино и нашироко“, Атанаска и съпругът й Генади Дишев – адвокат и провалил се кандидат за депутат от „Да, България“, са търгували с жилища във Варна, печелили са от банкови лихви, изкупували са ниви в планината и на морето, но все са пропускали да си купят собствен апартамент в столицата, където трайно са се установили.

Умишлено оставихме темата дълго време без продължение и коментар, защото фактите показваха крещящото разминаване между прокламираните от Дишева принципи за реформа на правосъдието и циничната действителност. Изобщо не бяха изненадващи опитите на самата кадровичка да оправдае абсурдната ситуация, в която сама се е поставила – с Генади купили нивите на близък роднина край морето, защото имал нужда от пари, но не успели да си купят апартамент в София, защото Атанаска трудно избирала, липсвало й морето, а и толкова много била заета с работа, че за 12 години все не намирала време, за да си хареса собствен дом. Щеше да е изненадващо, ако след всичко това, Дишева бе проявила смелост и бе поела отговорността, вместо да се опитва да обяснява, че не била единствената, а удобни медии да се втурнат да я защитават, като цинично се ровят да открият идентичен казус, но така и да не успеят. Просто защото втори подобен пример, при който бездната между моралните претенции и арогантната действителност е толкова голяма, няма.

Вероятно и заради това, макар първоначално Дишева да влезе в ролята на жертва, на последващ етап тя започна да обвинява и да напада, с което само затвърди разочарованието у мнозинството от онези 809-ма съдии, които през миналата година я избраха за техен представител в „правителството на съдебната власт“.

Битовият казус с Дишева, в който всичко може и да законно, но е далеч от общовъзприетите морални норми, разкри истинското лице на един от най-агресивните членове на настоящия ВСС. Защото за повечето от общо десетте хиляди магистрати и съдебни служители, определението „морал“ и лицето „Атанаска Дишева“ вече са несъвместими категории. А битовият въпрос на Дишева от частен, се превърна в институционален проблем, при който бе засегнат и без това ниският авторитет на висшия кадрови орган на правосъдието. И тук ВСС несъмнено се явява длъжник, защото промяната на правилата изобщо не е достатъчно, ако кадровиците държат да демонстрират непоносимост към абсурдни привилегии като тази, от която Дишева се е възползвала не година или две, а над дванадесет, а и както е видно - с ясното съзнание, че това е изгодно за фамилния бюджет. Осезаема е липсата на призив, пък бил той и на малцинство от членовете на ВСС към техния колега, не просто да отговори на изнесените факти, но и да се оттегли от кадровия орган.

Като член на ВСС Дишева ръководи една от ключовите му комисии – тази за дисциплинарната дейност и взаимодействието с Инспектората към ВСС. Същата, която разглежда исканията за образуването на дисциплинарни производства потенциално срещу всеки един от над 2200 български съдии за допуснати нарушения, включително и за интегритета на магистрата. Що за ценностна система трябва да имаш, за да претендираш да съдиш всеки друг от съдиите, когато ти самият си дал повод за съмнение в наличието на достатъчни морални качества и интегритет за заемания високо отговорен пост. Освен това, поведението на Дишева по „битовия казус“ показа тотално откъсване от действителността на една обществена прослойка, което пък рефлектира върху пълната липса на обществено доверие към работата на държавните институции и в частност към съдебната система.

Но вместо катарзис, с оставането на Дишева във ВСС, включително и като ръководител на важна комисия, отговорна за съдбата на десетки съдии, се предостави възможност „жертвата“ да се превърне в обвиняващ. Това именно демонстрира Атанаска Дишева на заседанието на Пленума на ВСС на 5 юли 2018 г., когато бяха приети новите рестриктивни правила за отдаване на ведомствени жилища на магистрати и служители. „Известно е на всички ви защо се стигна до промяна на Правилата за отдаване под наем на недвижими имоти. Това бяха публикации в медии по повод на ползваното от мен ведомствено жилище. Убедено твърдя, че целта на тези публикации беше да бъда публично обругавана, тормозена системно и продължително и да освободя заеманото от мен ведомствено жилище…“, обяви още в началото на дискусията Дишева, която не само, че отказа да си направи отвод, ами от дългия набор от предложения, които внесе, стана ясно, че ако няма време за огледи по закупуването на собствен апартамент, то такова винаги ще се намери, когато се налага да браниш привилегията си.

Защото точно това прозира зад обструкциите и предложенията, които Дишева настоя да залегнат в обновените Правила за ведомствените жилища на съдебната власт. Колко удобно - да демонстрираш познания на Закона за държавната собственост, когато се оказва, че интересът ти го изисква, но да наречеш „популизъм“ предложенията на члена на ВСС Боян Новански, които засягат и ограничават собствените ти привилегии. В крайна сметка ВСС прие – срокът за ползване на ведомствени жилища от магистрати и служители в съдебната система да е максимум пет години, цените да се актуализират, както и да се увеличат рестрикциите, при които ползването на „евтин дом“ да бъде несъвместимо – например, при закупуването на недвижими имоти или луксозни стоки. „Сумата от 10 000 лева е приблизителната годишна наемна цена за двустаен апартамент под наем в София. Дочувам приказки за автомобили, пушки, картини, техника и други вещи. Никои? не възразява, щом имате такива възможности. Да си купуват и самолети, и кораби, с извинение, но ако обичат, да не се ползва евтино ведомствено жилище“, обясни Новански. Той мотивира необходимостта от промяна с думите: „Генералната цел на такова социално подпомагане, каквото е настаняването под наем в евтино ведомствено жилище, не е да толерираме един кандидат за сметка на друг. Считаме, че не е редно да противопоставяме магистрати и служители от по-ниските нива на магистрати и служители от висшите нива, лишаваи?ки първите от всякаква възможност за ползване на такива жилища при очевидно по-висока и по-остра необходимост. Върховните нива нямат нужда от такива бонуси и привилегии“. Тези думи на Новански, според Дишева, били „популистки“.

Дали? Фактите, представени от Новански говорят за друго - нито едно от над 40 ведомствени жилища в столицата не е предоставено за срок над пет години на съдия от Софийския районен съд или на прокурор от Районната прокуратура, нито едно на съдия от Софийския градски съд, Софийския окръжен съд, Софийския апелативен съд, както на прокурори от Апелативната и Окръжната прокуратура на София. За сметка на това – 15 върховни съдии са с договори над 5 години, а 8 върховни магистрати ползват ведомствени апартаменти над 10 години. Един от тях е Дишева. „Е, сега ми кажете - за тези ли двадесетина човека създаваме правилата или за съдебната система с над 10 000 човека!“, обърна се към колегите си Новански.

До прилагането на приетите от ВСС изменения на Правилата на ведомствените жилища ще мине още доста време. Първо, защото се предостави гратисен период на настоящите наематели, които не отговарят на новите изисквания, да освободят ползваните имоти и второ, защото е почти сигурно, че ще се намери „засегнат“, който да обжалва решенията на съдебния съвет пред Върховния административен съд.

Що се отнася до обвинително играещата роля на „жертва“ Дишева, оставането й в кадровия орган до края на неговия мандат, ще е най-яркото доказателство, че дори и прекият избор на магистратите не е защитен от провал, при това чутовен. Поне, ако се съди по (почти) отсъстващата реакция на близкия до Атанаска Дишева Съюз на съдиите в България. Ако не друго, поне се видя колко принципна и морално извисена е „върхушката“ на грантовата организация със затихващи функции. Вместо да застанат на страната на мнозинството от съдиите и да призоват за отвод от ВСС на бившия върховен магистрат, шепата политизиращи правосъдието съдии се впуснаха в поредните призиви за решения „на едро“. Със сигурност, обаче, историята ще се помни много след като фамилия Дишеви се раздели с гледката от 14-ия етаж в „Изток“, особено когато липсата на покаяние сега бъде наказано с гласовете на съдиите, които ще оставят следващия състав на кадровия орган без толкова „морално извисени“ членове.