27,7 милиарда лева или 29,9% от брутния вътрешен продукт на страната е размерът й в България през 2016 г., според доклад на Асоциацията на сертифицираните експерт-счетоводители

Неформалната икономика представлява съвкупност от икономически дейности, които са скрити от официалните власти поради някакви причини. Тези причини могат да бъдат парични, регулаторни или институционални. Една по-обхватна дефиниция за сенчестата икономика включва неотчетения доход от производството на законни стоки и услуги чрез парични или бартерни размени, както и всички дейности, които по принцип биха били обложени с данъци, ако бяха отчетени пред данъчните власти.

Значимостта на проблема е голяма както на национално, така и на глобално равнище. През 2011 година скритите от властите дейности се равняват на около 23.1% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), което означава приблизително 10 трилиона долара, и осигуряват 1.8 милиарда работни места. По този начин, ако неотчетените дейности бяха формирали една отделна държава, тя щеше да се нареди на второ място като най-голяма икономика в света.

Предпоставки

Общата данъчна тежест определя избора между работа и свободно време и може да бъде причина за предлагане на труд в неформалната икономика. Колкото по-голяма е разликата между общите разходи за труд на работодателя и нетния доход на работника, толкова по-голям е стимулът за намаляване на данъчния клин и неофициална заетост. Размерът на данъчния клин зависи от социалните осигуровки и данъка върху личните доходи, което ги определя като ключови предпоставки на сенчестата икономика.

Качеството на публичните институции е друг важен фактор. Ефективното прилагане на данъчните закони и регламенти от държавата е критично при вземането на решение за неофициални дейности, понякога дори по-важно от тежестта на данъците и регулациите. Наличието на голям брой склонни към корупция държавни служители се свързва с повече неотчетени дейности, докато осигуряването на върховенството на закона чрез защита на правата на собственост и прилагане на договорите увеличава ползите от работата на светло. Когато данъците се използват по предназначение за производство и доставяне на качествени публични услуги, те не се разглеждат единствено като бреме, което трябва да бъде избегнато.

Регламентите, например тези на пазара на труда, и търговските бариери, са друг важен фактор, който ограничава свободата в официалната икономика. Те водят до значително увеличаване на разходите за труд и за правене на бизнес и по този начин създават стимули за нерегистрирани дейности. Страните, чиито икономики са по-силно регулирани, имат по-висок дял на неформалната икономика спрямо БВП. Важен е не само обемът на регулациите, а неприлагането на някои от тях, което предизвиква фирмите и хората да действат неофициално.

Нарастването на дела на неформалната икономика може да намали данъчните приходи в бюджета. Това понижава количеството и качеството на публично доставяните стоки и услуги. В крайна сметка това ще допринесе за по-високи данъчни ставки въпреки влошаването на публичните блага и на работата на администрацията. Резултатът са още по-силни стимули за участие в сенчестата икономика. Държавите с по-високи данъчни приходи, постигнати чрез по-ниски ставки и по-широка данъчна основа, по-малко регламенти и по-добро спазване на върховенството на закона като цяло имат по-нисък дял на неформалната икономика.

Ефективността на публичния сектор засяга и данъчния морал. Спазването на данъчните закони зависи както от регламентираните права и задължения на данъкоплатците, така и от държавата. Данъкоплатците са по-склонни да плащат, ако получават след това качествени публични услуги. Те могат да действат честно дори в случаи, при които ползите не са достатъчни, но решенията са взети според коректни и ясни процедури. Ако към данъкоплатците се подхожда като към партньори вместо като към подчинени, те ще се придържат към задълженията си с по-голяма готовност.

Мерките за борба със сенчестата икономика също имат значение. За съжаление, не са налични съпоставими данни за честотата на проверките в международен аспект. Причините са, че или нормативната база е твърде сложна, като определя различни глоби и наказания в зависимост от тежестта на нарушението и дохода на извършителя, или данъчните власти не оповестяват интензивността на извършваните проверки. В случая по-силно влияе възприятието за риска от разкриване, отколкото суровостта на глобите или наказанията. Като цяло емпиричните резултати показват, че размерът на сивата икономика влияе негативно върху контрола, вместо да се случва обратното.

Икономическият растеж е друг ключов фактор за неформалната икономика. Колкото по-висока е нормата на безработица и по-нисък е темпът на икономически растеж, толкова по-големи са стимулите за неформална заетост.

Нововъзникващите фактори за по-голямо участие в неофициални дейности са свързани с развитието на технологиите, които улесняват домашното производство на някои стоки, като по-достъпни 3D принтери, използването на криптовалутите за разплащания извън контрола на държавата, развитието на икономиката на споделянето и свързаните с нея услуги, подобряването на комуникациите. Високите технологии обаче могат да се използват и за по-лесно проследяване на парични трансакции и потоци от стоки и услуги.

Ефекти

Участието в неформалната икономика представлява претегляне на ползите спрямо разходите в резултат от това решение. Този избор обаче се прави в условията на несигурност, като човек е изправен пред замяната на ползите, ако не бъде разкрит, със загубите и наказанията в обратния случай. Например, преките ползи от укриването на данъци се изразяват в повишаване на разполагаемия доход. Разходите произтичат от мерките за предотвратяване от страна на данъчните власти, които увеличават вероятността от разкриване, и санкциите, които ще бъдат наложени. Моралът също играе известна роля в случая, като може да породи допълнителни психологически разходи като срам или съжаление, но също така и парични разходи при загуба на репутация и клиенти.

Най-често участието в сенчестата икономика се изразява в избягване на плащането на данък върху доходите, данък върху добавената стойност, други данъци и осигуровки. По този начин се намаляват приходите в държавния бюджет както и социалните плащания, основният дял от които са пенсиите на настоящите пенсионери. От друга страна обаче, в някои случаи в по-бедните региони това може да се окаже единствения начин за развитие на икономиката и създаването на заетост. Освен това не се спазват регламенти на пазара на труда, като тези за минимална работна заплата, максимален брой отработени часове и стандарти за сигурност. Също така не се изпълняват някои административни изисквания, като например за попълване на декларации и отчетни форми. В резултат от това сред фирмите възниква неравнопоставеност между тези, които спазват правилата, и останалите, чиито разходи за правене на бизнес поради това са по-ниски и така си осигуряват конкурентни предимства.

В по-дългосрочен период обаче осигуряването върху по-нисък от действителния доход намалява размера на обещаните пенсии и обезщетенията при настъпване на осигурителните събития за самия човек. Освен това участието в неформалната икономика може да бъде пречка пред получаването на кредити и допринася за по-високи лихвени проценти по тях както за физическите лица, така и за фирмите, като по този начин финансирането се оскъпява.

Неформалната икономика в България

Според данните в скорошен доклад на Асоциацията на сертифицираните експерт-счетоводители неформалната икономика в България през 2016 година е в размер на 27,7 млрд. лв. и представлява 29,9% от БВП. Според него факторите, които най-силно въздействат в страната, са качеството на публичната администрация, недостатъчният контрол върху корупцията и безработицата. Други проучвания показват, че висок дял на неофициалната икономика е налице в строителството, туризма, търговията, сделките с недвижими имоти и употребявани автомобили, свободните професии, развлекателните дейности.

Според съвместно изследване на Леандро Медина и Фридрих Шнайдер - международно признати специалисти в тази област, за периода 1990-2015 година делът на сенчестата икономика в България е средно 30,8% от БВП. Така страната се нарежда единствено пред Кипър според този показател сред членките на Европейския съюз, но е с близки резултати с Гърция, Хърватия, Румъния, Малта и Италия, където делът е близък до 30% от БВП. С най-нисък дял на сенчестата икономика – около 10%, са Австрия и Люксембург, докато в Германия и Франция този дял е около 16%.

Мерки за противодействие

Повишаване на икономическия растеж и заетостта, намаляване на данъчно-осигурителната тежест и сложността на данъчната система, подобряване на качеството на публичните услуги, като защитата на правата на собственост, намаляване и ограничаване на въздействието на ненужните регламенти на пазара на труда и на пазарите на стоки и услуги, по-ефективно наблюдение и засичане на неспазването на нормативната уредба и намаляване на корупцията, създаване на повече възможности за намиране на работа на маргинализираните групи от обществото чрез образование и обучение. Това е силно синтезиран списък от необходимите мерки за понижаване на дела на неформалната икономика и подобряване на средата за бизнес. Историческите примери показват, че тези фактори трябва да действат едновременно, за да се постигне желаният ефект.