Нова Русия търси своя Рожден ден

Западът ще мачка, докато не му отвърнат адекватно

Вредна за Запада, либералната икономика е още по-вредна за Русия

Руският президент Владимир Путин поздрави военните разузнавачи от Главното управление на Генералния щаб на армията по повод стогодишнината от създаването на легендарното ГРУ и предложил да се върне предишното му название. На 7 ноември отново имаше парад, посветен официално на военния парад на същата дата, намекът на властите за сакралния за СССР празник е прозрачен. И за героизма на маршируващите през 1941 г. бойци от Червения площад, отишли оттам направо на фронтовата линия да загиват за родината.

След 1929 г. Сталин вече е с почти цялата власт в държавата, започва свирепи реформи в икономиката и обществения живот, устройва партията по познатия на народа църковен модел. Ликвидира почти целия болшевишки елит, в армията премахва комисарите и връща пагоните, променя външната политика. Но запазва символиката на революцията, поставя Ленин в мавзолей и жив, скромно се нарежда на второто след мумията на вожда място. Напълно съсипаната от революцията страна достига статуса на свърхвелика сила.

Китай излезе победител в капиталистическото състезание с далеч превозхождащия го преди 30 години Запад, може би задълго. Управляван от комунистическата партия, с богат мемориален комплекс на покойния вожд Мао и огромен негов портрет на главния площад в Пекин. Си Дзипин вече е почти вожд, но на млади години заедно със семейството си е бил тежко репресиран, отглеждал е свине в дълбоката провинция. Извършват се успешни фундаментални промени към нова система, но под знамената на наличната и без бързане.

Западът отново, както и неведнъж за последните четири века, прилага на Русия задушаващо обкръжение, по времето на „студената война“, известно като „стратегия на анакондата“. Откъм Полша и Прибалтика от запад, откъм север и изток с мощните американски и НАТО-вски флотилии, откъм юг от Украйна, Афганистан и средноазиатските републики. Икономическите санкции и прочието елементи на хибридната война се увеличават по брой и по тежест.

В отговор Москва в достатъчна степен с нови много ефективни въоръжения компенсира опасността от пряка агресия, отговорът би бил незабавен и унищожителен. Практически тя може да се случи само поради случаен инцидент в хода на постоянните провокации по руската граница. За жалост, не може да се изключи, тъй като т. нар. сдържане на „агресивната“ Русия все повече придобива облика на сплашване поради бързо нарастващия уплах от бъдещето в самия Запад.

Всички се надяват да не се случи. Впрочем, на същото са се надявали преди 104 г. в навечерието на Първата световна война, но се е случила. Евентуалната нова гореща световна война най-вероятно ще бъде кратка, с несравнимо повече жертви, а не е изключено напълно да унищожи всичко живо на планетата. В голяма степен илюзорно, елитите във Вашингтон и Лондон таят надежди отново да сблъскат континентална Европа с Русия, а те да си погреят ръцете над огъня, както през ХХ век.

Коя страна от Стария континент да поеме водещата роля? За реална война протежетата на САЩ в Киев ще съберат не повече от два-три батальона бойци. Германия е окупирана страна, руските войски се изтеглиха, позволиха обединението й. Останаха „да я пазят“ англо-американските, не смеят да й позволят да се въоръжи за съвременна война, подконтролните им елити ускорено губят доверието на германците. Няма мераклии да мрат за целите на окупататори.

Остава бавната „анакондена“ стратегия, пак в нея инвестират геополитическите врагове на Русия. Не без редица основания. Макар и хибридна, външната война е полезна за властимащите във времена на вътрешна несигурност и опасност от социално-политически катаклизми. А такива са релефно набелязани и все по-шумно бълбукат в САЩ и Великобритания. Китай е главният актуален противник, но Пекин е някъде далеч, срещу него масовите манипулации са по-трудни.

Срещу Русия са доста лесни, хората на Запад отдавна се облъчват с образа на „враждебния див полуазиатец“. Да, в XXI-и век сме, но теренът за формиране на страхове и тревожност е многократно разораван и засяван с омраза и други отрицателни емоции. За Лондон и Вашингтон е жизнено необходимо Европа да е зависима от тях, затова е задължително тя да е откъсната от Русия. Ако поддържа добри икономически и политически връзки с нея, Европа става във висока степен независима. Самостоятелен играч, понякога посредник, но не и с НАТО-вски хомот.

Тенденциите в тази посока в страните от ЕС стават все по-силни, англо-американският Запад слабее, но Русия далеч не е в икономическа и политическа безопасност. Както преди Лондон, така днес Вашингтон отлично разбира, че трябва всестранно да препятства нейното развитие до пълноценна свърхсила, иначе САЩ няма да са такава. Такава е логиката на геополитическото противостоене – или се бориш с всички средства, или загиваш.

Имат значими преимущества срещу Русия, тя има вътрешни много сериозни слабости, най-естественото нещо е да се възползват. Кремъл иска да преиграе Горбачовата перестройка, да прескочи погрома след Елциновите либерални лудости, върнали Русия по едни мерки преди Петър Велики, по други дори преди Иван Грозни. Затова Путин връща парада на 7 ноември, както и съветското название на военното разузнаване. Пак с явен намек за руското имперско величие комплексите за електронна борба, разположени на запад, са наречени „Самарканд“.

Новото е добре забравено старо не само в модата. Разполагат ги обаче и по границата с Китай, в Приморския и Алтайския край, в Еврейската автономна област. С Пекин отношенията засега са дружески, топли, почти съюзнически, но в Кремъл съзнават, че всичко е временно. Не удържи ли Русия западния натиск, още в началото на срива десетки милиони китайци мигом ще се преселят в Сибир. Поговорката „Доверявай, но проверявай“ я имат и двата народа. Преди 60 години водачът на СССР Хрушчов развали дружбата с Мао, помнят в Пекин.

Помнят и в Източна Европа предателствата на Горбачов и Елцин, затова днес Русия има само ситуативни тематични партньори, но не и предишните съюзници във военното противопоставяне и икономическите отношения. Изолацията й е частична, но болезнена, Шанхайското споразумение БРИКС са халтави обединения, при това в тях водещият фактор е Китай. Дори в постсъветското пространство има повече явни недоброжелатели, отколкото симпатизанти.

Предавайки съюзниците си, Москва предаде и голямата Русия. Малко преди страната да рухне окончателно, в началото на 2000 г. започна новият евроазиатски проект. Посъживи я в някои отношения, главно в отбранителната способност, донякъде във външната политика. Частично в икономиката, но до стабилност в нея е още много далеко. В много области, особено във финансовата, управлението на правителството е в ръцете на изградения през 90-те от американски съветници либерален блок. Вредна за Запада, либералната икономика е още по-вредна за Русия.

Ако персоналните санкции не й нанасят съществени щети, финансовите силно препятстват развитието. Още по-сериозни от кредитната блокада са заплахите за ограничаване на достъпа до върхови технологии, те имат и отложен ефект. Засега не се виждат средства и методи за противодействие в информационното пространство. Информацията е власт и оръжие за масово поразяване, Западът отдавна се е освободил от всякаква отговорност за делата си, ще мачка всички, докато не се покажат способни да се озъбят и отвърнат адекватно.

Десетте Божи заповеди не важат на изток от Суец, казвали в Лондон през XIX в. Днес не важат и на изток от Полша и Прибалтийските републики. Войните се водят за ресурси, но са и сблъсък на идеи. Именно тук Русия е драматично слаба – не е формулирана обединителна идеология. Войната за независимост в Америка свършва през 1783 г., на 4 юли 1776 г. е подписана само една Декларация, но този ден е Началото на САЩ. На 14 юли в Париж не е съборена Бастилията, пазена тогава от осем войници-инвалиди, но този ден е Началото на нова Франция.

И за двата тези дни са гинали хора. Няма го обединяващия Рожден ден на нова Русия. Няма с кой друг да заместят 7 ноември, признат заради проливаните за него реки от кръв. Липсва устойчив модел за Бъдеще, такъв се търси и не се открива поради откъснатост от общото минало и настоящето. Разслоението в страната е огромно, както и социалната несправедливост. Тогава между кого и в името на какво да има единство?

Тежките проблеми на Запада засега спасяват Русия, но няма много време за добиване на устойчивост. Неопределеността е голямо мъчение, ако продължава с години. Враговете й го знаят, затова помпането на неопределеност и информационна мъгла в санкционната война има характера на обмислена психическа атака върху населението. Тревожното очакване на наказание е по-въздействащо от прилагането му. Сами или заедно с Китай, но е наложително в скоро време да отговорят реципрочно.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи