Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан – посланик на Куба а в България, пред „Труд”: Днес помагаме в 37 държави, засегнати от COVID-19

Снимка: Цветан Томчев

Заради 60-годишната блокада от САЩ, ние сме загубили досега близо 934 милиарда долара

Група кубински лекари пристигнаха в Италия с много лекарства и консумативи, за да помагат на италианците в борбата с коронавируса. Светът говори за Куба с уважение и признателност, защото тази карибска държава се включва винаги в най-горещите точки на света със своите медици. С какво Куба и нейното здравеопазване, което е гордостта й, успява да впечатли толкова много хора, защо кубинците помагат и какви лекарства против рак сега разработват. По тези въпроси разговаряме с посланика на Куба у нас г-жа Милиан.

- Ваше Превъзходителство, целият свят, цяла Европа, особено Италия, говори и за Куба, страната, която изпрати много лекарства, консумативи и най-важното – медици, които да помагат на италианците в пандемията от коронавирус. Разбира се, още няколко страни изпратиха екипи. Защо кубинците се отзовавате винаги, когато в света имат нужда от медицинска помощ?

- Във времена на големи страдания за човечеството и големи предизвикателства за човешкия вид, кубинският народ отново дава на света пример за солидарност, преодолявайки всички бариери - географски, политически и икономически. В моменти на кризи познаваме наистина човешкото същество. И при тези трудни обстоятелства Куба, нейният народ и правителство отново предоставят безусловна солидарност и помощ на народите по света. Активната солидарност на Куба днес присъства в 37 държави, засегнати от COVID-19. Това е нашият отговор на онези, които се опитват да блокират хуманизма на нашия народ.

- Знаете ли дали Италия е поискала помощ от Куба или инициативата е била кубинска?

- Присъствието на кубинска медицинска бригада, съставена от 52 специалисти, представлява отговорът ни на молбата на народа и на италианските власти, и по-специално на здравни служители от региона Ломбардия, които помолиха различни държави, включително Куба, за помощ и медицински персонал в борбата с коронавируса. Но помощта на Куба е не само в Италия. Нашите медицински бригади са в Суринам, Ямайка, Никарагуа и Аржентина, а правителствата на Сейнт Китс и Невис и Сейнт Винсент и Гренадини също са поискали помощта на кубинските лекари.

- Тук може би трябва да кажем и за кубинската съпричастност, толкова сте смели, на какво се дължи това?

- Кубинците обичаме да се шегуваме: „не ядем страх“. Тази фраза има историческа основа, тясно свързана с нашата концепция за национална идентичност. Куба е символът на смелостта на един народ, който е знаел как да се противопостави на най-мощните сили. Ние сме наследници на достойни традиции в борбата за национална независимост и съпротива срещу остаряла и геноцидна блокада, наложена на нашия народ през последните 60 години от няколко последователни американски администрации. От постоянната нужда да оцелееш, да се съпротивляваш и да спечелиш се роди и смелостта на кубинците.

- И тяхното чувство за хумор...

- О, и трябва да кажем, че заедно със смелостта имаме и способност да се смеем и да се извисим над най-неблагоприятните обстоятелства. Точно затова сме все още там, на входа на Мексиканския залив, стоим с достойнство и хуманизъм.

- Ние знаем и в какво състояние е икономиката на Куба заради блокадата, в която е поставена тя от десетилетия. И въпреки всичко помагате, защо го правите, госпожо посланик?

- Националният ни герой Хосе Марти научи нас – кубинците, че „Родината е човечество!” Нищо не успя да блокира солидарния дух на Куба. Както всички страни, Куба трябва да мобилизира огромни ресурси, за да се справи с пандемията от SARS-Covid19. За да преодолее това заболяване, страната ни трябва спешно да развие целия си икономически потенциал, с безброй пречки, които правителството на САЩ налага както на кубинските, така и на чуждестранните компании, които искат да правят бизнес с Куба. Трябва да купуваме гориво, храна и лекарства.

При сегашните условия е двоен геноцид да се поддържа блокадата срещу Куба. Блокадата представлява най-голямата пречка за икономическото развитие на кубинския народ. Това е и политика, насочена към разделяне на кубинските семейства.

Днес, както никога досега, милиони гласове по света се надигат с призив за прекратяване на блокадата на САЩ срещу Куба. Писмо, подписано от хиляди кубински граждани, пребиваващи в Европа, се разпространява тези дни с молба към президентите и премиерите от ЕС да действат пред правителството на САЩ за премахване на икономическата, финансовата и търговската блокада, наложена на Куба от 2 февруари 1962 г.

- Повече или по-малко е блокадата по време на президента Тръмп?

- От пристигането на Доналд Тръмп в Белия дом администрацията му засили политиката на враждебност спрямо Куба до ниво, което никога не е виждано досега: от 16 юни 2017 г. до днес са приложени 191 принудителни мерки, активирайки от 2 май 2019 г. чл. III от закона Хелмс-Бъртън, като част от действията, насочени към задушаване на кубинската икономика, за да се стигне до промяна на „режима“ в Куба на всяка цена. И това е срещу кубинския народ. Във времена на пандемии като COVID-19, задържането на блокирани хора, както е в Куба, това представлява геноцид и престъпление срещу човечеството.

- А Венецуела защо го прави – Куба е в добри взаимоотношения с нея, затова Ви питам?

- Венецуела също е солидарна и нейният народ и правителството й са дали неопровержими доказателства за хуманизъм и смелост. Венецуелският народ е достоен, предан и интелигентен. Той има примера на Освободителя Симон Боливар и защитава моралното наследство на Вечния Команданте Уго Чавес Фриас.

- Две страни – Куба и Венецуела, които са под блокада, помагат от цялото си сърце. Знаете ли, че това трудно може да се повярва от хора, които винаги гледат меркантилно на подобни действия.

- Вижте, лъжците и недостойните хора винаги са съществували. Толкова, че във фолклора на средновековна Европа имаше фигурата на „измамника“ - дух, който прави трикове за неподчинение на правилата и нормите на поведение. В реалния живот обикновено има хора с нормален външен вид, които казват, че им пука за това да изглеждат публично добре, като работят за общественото благо, но в действителност, целите им са егоистични и за постигането им не им пука за вредите или болката, които нанасят на другите. Те се представят като „пророци“. Това е фалшив статус, който по-късно ще послужи за вкарване на смъртоносната отрова на разединение, безредие и недоволство. В Куба много добре познаваме фалшивите „пророци“, защото от години се опитват да омаловажат примера и достойнството на страната ни. Сблъскваме се с тях не само от 1 януари 1959 г., когато Революцията триумфира, но и много преди това, когато в края на Войната за независимост, на героичните кубински „мамби” им е била отнета победата. Ние ги познаваме, изправили сме се пред тях и в тези времена на COVID-19 ще продължим да им махаме маските.

- Веднага се появиха коментари в интернет и в социалните мрежи, че тези, които първи идват и предлагат помощта си на Италия, са страни, непринадлежащи на западните демокрации. Интересна е такава констатация, не мислите ли?

- Без съмнение, коронавирусът постави света между солидарността на човека и нещастията на един световен ред, който е болен и агонизира. Силните обвиняват тази пандемия за своите икономически неприятности и се крият в своя егоизъм... Видя се, че вирусът не познава граници, нито прави разлика между „съвършени“ или „несъвършени“ демокрации. Куба, с оскъдни икономически ресурси, но с голям здравен потенциал, формиран от Революцията, мисли първо да помогне, да споделим малкото, което имаме. Продължаваме да демонстрираме това и във времената на коронавирус. Оптимисти сме, предпочитаме да не се явяваме като безмилостни съдии на другите. Сигурни сме, че макар и забавено, пред сериозното състояние от извънредни ситуации в световен мащаб, от смъртни случаи и не особено успокояващи прогнози, може да се преоткрие постепенно важността на солидарността и образованието, на съпричастността и грижата за най-уязвимите, а също и необходимостта от поправяне на разрушената социална тъкан на онези системи за социално подпомагане, които в миналото бяха широко аплодирани.

- Как успявате кубинците да бъдете винаги в най-горещите точки, където има епидемии, и да помагате? Бяхте преди няколко години и в Африка по време на епидемията с ебола.

- Куба е еталон за приятелство и солидарност за света. Нашата система за обществено здраве, достойнството ни и високото чувство за хуманизъм на нашите лекари са високо ценени. Навсякъде, където има природно или човешко бедствие, пандемия, името на Куба и кубинската медицина се издигат като надежда. И на този призив Куба винаги ще отговаря без колебание, без да иска нищо в замяна, само приятелство и благодарност.

- Коронавирусът стигна и до Куба, как се справяте там с него?

- Куба съобщава за общо 48 случая. Но има обнадеждаващи новини, на 24 март бе изписан първият пациент. В страната няма предаване на вируса, всички диагностицирани случаи са чужденци или наскоро пристигнали граждани от която и да е страна, част от пандемията. До 23 март 1229 пациенти остават за клинично-епидемиологично наблюдение в изолационните институции, докато 33 132 души са наблюдавани от джипитата в домовете си. Кубинското правителство и народът приеха подходящи епидемиологични и социални мерки за справяне с пандемията.

- Имате ли необходимия персонал и болнични заведения, за да се справите със ситуацията?

- В страната са създадени болници и други здравни заведения, които разполагат със средствата и необходимия медицинско-здравен персонал за обслужване на населението. Както наскоро каза кубинският президент Мигел Диас-Канел Бермудес, ние имаме система за обществено здравеопазване за всички, утвърдена научна общност, ефективна система за гражданска защита, партия и правителство, които поставят кубинците в центъра на тяхното внимание. И ние имаме и „народната армия“. Наред с всички тези крепости, ние повече от 60 години сме обучени в съпротива срещу войните от всякакъв вид, които са ни наложени. В Куба ние казваме, че страхът не предотвратява заразяването. Спокойствието, дисциплината и сътрудничеството могат да ни помогнат да победим пандемията.

- Каква е тази ваша здравна система, за която всички говорят, че е една от най-добрите в света? С какво се различава тя от другите?

- Мечтана и изградена заедно с кубинския народ от лидера на Кубинската революция Фидел Кастро, кубинската система се основава на три основни принципа: достъпност, универсалност и безплатно. Правителството отпуска над 25% от националния бюджет за разходи за здраве и социално осигуряване. Здравната система, която се основава на функционирането на джипитата, профилактиката, незабавното откриване на много заболявания и внимателното наблюдение на пациентите, са сигурни пътеки. С лекар и медицинска сестра във всяка общност, на разположение, никой не остава без надзор. Системата е проектирана да подчертава рисковите групи и ситуации. Тя е изградена от специализирани програми, които обслужват хората и специфични условия. Имаме програма за грижа за майката и детето (ПАМИ), програма за хронични незаразни болести, програма за заразни болести и грижи за възрастни хора, които са от съществено значение за застаряващо общество.

Кубинската здравна система е призната от здравните власти и експерти от цял ​​свят. Всъщност Бан Ки Мун, бивш генерален секретар на ООН, я определи като „модел за много страни” и добави, че „кубинските лекари са първите, които стигат до най-трудните места и последните, които си тръгват”.

- Бихте ли разказали накратко как един болен в Куба стига до лекаря, който му е нужен?

- Моделът на семейния лекар (джипи) се появява през 1984 г., като отговаря на идеята на Фидел да създаде „различен“ лекар, който да допринесе за постигане на по-добри нива на здравето на населението. В Куба има хиляди клиники, адекватно оборудвани за улесняване на обслужването на населението, където са построени домовете на семейни лекари и медицински сестри, които са активна част от общността, която обслужват. Медицинските грижи и услуги се предлагат в клиниката на общността или в собствените домове на хората. Освен това докторът може да придружава пациента, когато го приемат в болницата, или, за да се извърши преглед, може да го посети по време на престоя му в клиниката и да говори директно с лекуващия лекар, ако случаят го изисква. От март 1985 г. в Куба съществува и режим на „домашна хоспитализация”.

Консултациите или приемите, които започват в късния следобед, известни като „плъзгачи”, са предназначени да обслужват работещото население. Семейният лекар обслужва здравето на една общност от хора. Създадени са хиляди сдружения на баби и дядовци, на тийнейджъри и бременни жени. Тази система оказва пряко влияние върху вторичната и третичната грижа, заради която през годините броят на пациентите, които идват в спешните отделения, намалява. Включително и честотата на пристигане на пациенти с тежки форми на много заболявания. Семейният лекар спечели престижно място сред кубинския медицински съюз.

- Това, че здравеопазването в Куба е безплатно, не може да не впечатлява нас българите - само допреди 30 години тук бе по същия начин. Но при вас то се дотира от държавата, как издържа бюджетът ви?

- Системата на здравеопазването в Куба е едно от основните завоевания на Революцията. Кубинската медицина е сред най-силните ни страни и нашата гордост.

Въпреки икономическата блокада, наложена от САЩ, кубинският здравен сектор работи, за да се усъвършенства постоянно и да бъде в крак с най-модерните технологии. През 2018 г., например, бяха въведени 31 нови технологии и техники, внесени бяха повече от 5000 броя медицинско оборудване на стойност над 32,5 милиона долара, като се дава приоритет на анестезията, хирургическата дейност и програмите за грижа за майката и детето, тежко болните пациенти. Но блокадата ни налага сурова реалност: 7 от 10 кубинци са родени и живеят под блокадата.

- Изчислявали ли сте загубите за Куба от тази тежка блокада?

- За шест десетилетия блокадата причини загуби от порядъка на 933 милиарда и 678 милиона долара. Годишната стойност на блокадата за 2019 г. беше повече от 4 милиарда 211 милиона. Това представлява за Куба около два пъти повече от необходимото за цялостното развитие на нейната икономика. Общественото здраве и храна са двата сектора, които са най-засегнати. Общественото здраве отчита загуби от 2 милиарда 711 милиона 600 хиляди долара. Тази цифра не включва реалните щети в човешкото здраве, включително психологическото въздействие на блокадата, което никога не може да бъде изчислено.

- Как се обучават вашите медици, какви предизвикателства трябва да преодоляват те?

- Кубинската медицинска школа е с признат международен престиж. Лекарите, обучавани на Острова, развиват капацитет за предотвратяване, диагностициране и излекуване от най-често срещаните до най-смъртоносните заболявания. Те не са обучени в институтите, за да си изкарат изпитите, както се случва в капиталистическите страни. От 1 януари 1959 г., когато триумфира нашата революция, до миналата година са обучени 376 608 здравни специалисти, от тях 171 362 лекари.

Искам също да отбележа, че 35 613 студенти от 138 държави са завършили в Куба.

Първите кубински медицински бригади отиват в Алжир през 1963 г. Други бригади от този тип помогнаха за смекчаване на последиците от земетресението през 1969 г. в Чили. Към днешна дата хиляди кубински лекари са работили в мисии в 164 страни по света. В момента имаме медицински бригади в 37 страни, засегнати от коронавируса, и нашите лекари са там и работят усилено в борбата с него. Имаме достатъчно персонал, който да предоставя качествена медицинска помощ на нашия народ и да помагаме на други народи по света.

- Вие се славите със страхотни очни лекари...

- Така наречената „Операция Чудо“, разработена от кубинските офталмолози, е хуманитарен проект, стартиран на 10 юли 2004 г., ръководен от правителствата на Куба и Венецуела, с цел да помогне на хората с ниски ресурси, така че да могат да бъдат оперирани от различни проблеми с очите. От тази програма се възползваха безплатно над 6 милиона жители в 34 страни от Латинска Америка и Карибите.

- Известни сте и с производството на лекарства против рак. Кажете нещо повече за тях?

- Кубинските лекарства несъмнено се радват на световен престиж и признание.

Основана през 2012 г. BioCubaFаrma, която е съставена от тридесет компании, произвежда и разпространява повече от 1000 продукта, включително 482 лекарства, които са в основния списък на лекарствата в Куба. Продуктите му се изнасят в повече от 50 страни. Тя осъществява 102 проекта, от които 75 са с кубински патент.

Продуктите от биотехнологията и фармацевтичната индустрия са сред основните артикули за износ в Куба. Сред най-признатите му лекарства са Heberprot-P, успешна терапия за лечение на диабетни язви на стъпалото, регистрирани в повече от 20 държави. Също така изпъква ваксината CIMAVAX-EGF срещу рак на белия дроб и Хеберферон за лечение на рак на кожата, както и ваксините срещу хепатит В и менингит, както и антивирусната рекомбинантна Интерферон алфа 2В (IFNrec), която е сред лекарствата, избрани от Китай за лечение на коронавирус COVID-19.

Кубинските учени работят върху няколко нови лекарства срещу рак и други заболявания като сърдечно-съдов и ревматоиден артрит.

- В България също имаме нужда от лекари и медицински сестри – просто, защото мнозина от тях заминават в чужбина да работят.

- Да, знаем предизвикателствата пред България в здравния сектор. Знаем също, че имате отлични специалисти в много отрасли на медицината и че имате качествени болнични центрове, и то не само в София. Нашите специални признания и солидарни поздрави към всички лекари, фелдшери, здравен персонал и всички работници в сектора на здравеопазването, фармацевтиката и социалните услуги на България, които в тези трудни дни на COVID-19 се посветиха и продължават да посвещават най-доброто от себе си и цялата си енергия за защита на най-ценното човешко право: правото на живот.

- В Куба имате ли официални покани и заявки от България?

- Засега Куба не е получила официални заявки от България за предлагане на нашето медицинско сътрудничество или за закупуване на кубински лекарства. Ние обаче сме отворени за всяка молба. Приятелската ръка и политическата воля на Куба към България е над тези времена на COVID-19. В исторически план нашите два народа са обединени от силни връзки на приятелство и солидарност. А Кубинското посолство в България винаги е готово да изгради мостове между Хавана и София. В тези дни на социална изолация, когато е абсолютно необходимо да се приемат и спазват мерките, постановени от Националния щаб за борба с коронавируса и от компетентните български власти, ние казваме на всички български граждани и техните власти, че кубинското посолство е „малкият щаб на Щъркелов“, дежурим 24 часа за здравето и солидарността.

- Какво бихте искали да кажете на българите в този тежък момент, когато всички се намираме в социална изолация?

- Само да припомня, че страхът не е антидотът срещу коронавируса, нито пред някоя от многото болести, от които страда човечеството. За българския народ най-добрите ни пожелания са за здраве. Сигурни сме, че заедно ще се съпротивим и ще преодолеем пандемията. Може би тогава ще бъдем по-добри човешки същества, по-грижовни и ще сме готови да се изправим, да излекуваме и изкореним всички останали пандемии, които нападат света: глад, бедност, омраза, ксенофобия, насилие, нетолерантност, безразличие към болката на другите... Не забравяйте, че днес жертвите на коронавируса вече не са само числа, ние започваме да се сблъскваме с тях, те са роднини и познати.

- Спасението самостоятелно, като че ли е невъзможно?

- Може би е дошъл моментът да разберем, че никой не се спасява сам, че границите не съществуват, че здравето е универсално право, икономиката може да чака, животът е крехък и защитата му е колективно задължение. Покаянието нараства като кривата на заразяването: ако не сме го разбрали преди, е било грешка. Тези, които могат и трябва да го направят: Стойте си вкъщи! За тези, които трябва да излязат, за да помогнат за премахването на тази пандемия: Сила! Нека има повече превенция, без да чакаме да стане прекалено късно.

Нашият гост

Г-жа Каридад Ямира Куето Милиан е родена в Пинар дел Рио. Магистър е по международно право, завършила е Държавния институт по международни отношения в Москва. От 1995 до 1999 г. е съветник в мисията на Куба в ООН. От 2001 до 2006 г. е посланик на Куба в Словакия, а от 2011 до 2015 г. – в Кралство Дания. От ноември 2018 г. г-жа Милиан е посланик на Република Куба в България.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта