По повод тоталното разделение сред българите 75 години след промяната на 9 септември 1944 г. и предизвикалата много коментари позиция на нашето Външно министерство, че „Съветската армия е окупирала България“, предлагаме един интересен коментар на известния руски автор Дмитрий Окунин за случилото се в онези години.

Преди 75 години Съветският съюз обявява война на България. Ответна нота от страната, в която бушува вътрешна политическа криза няма. Части от Червената армия навлизат на нейната територия, без да срещнат съпротива. И само след четири дни, в резултат на преврат, организиран от антифашистите под ръководството на комунистите, на власт идват просъветските сили. Ето и подробности за онези събития тогава.

На 5 септември СССР обявява война на България, която влиза във Втората световна война на 13 декември 1941 г. на страната на Третия райх. Обявява и война на САЩ и Великобритания, но не къса дипломатическите си отношения с Москва.

След нападението на СССР Адолф Хитлер многократно изисква от цар Борис III да изпрати български войски на Източния фронт. Опасявайки се от нарастването на проруските настроения, монархът отклонява да изпълни това условие. Но България участва в окупацията на Гърция и Югославия, във военните действия срещу гръцките и югославските партизани и така освобождава немските дивизии, изпратени на Източния фронт.

Борис III отказва да воюва със Съветския съюз не заради собствените си предпочитания. В България има достатъчно много симпатизанти на СССР и разгромено, но не и унищожено комунистическо нелегално движение.

Тези сили, в случай на война с близка до тях страна по дух, заплашват да взривят ситуацията отвътре. Успехът на Червената армия край Сталинград и напредването u на Запад допринасят значително за развитието на съпротивителното движение в България и промените в отношенията на българското правителство с Германия.

Ходът на войната започва да работи в полза на съюзниците, а СССР - да се интересува как да осигури своето влияние в различни страни от Източна Европа. През май и август 1944 г. Съветският съюз два пъти иска от българското правителство незабавно да прекрати каквато и да е помощ за Вермахта. Във втория случай неговите аргументи са по-убедителни върху българите. На 26 август премиерът Иван Багрянов обявява пълен неутралитет на България и иска изтеглянето на немските войски от страната. Но Багрянов не посмява да обяви война на Германия, което в крайна сметка води до провал на неговата външна политика. Въпреки излизането на България от войната, в която е на страната на Хитлер, СССР продължава да обвинява правителството на Багрянов в неискреност и тайна помощ за нацистите.

СССР не може да си позволи немците да продължават да използват българска територия. В докладна записка от 5 септември Съветът на народните комисари разглежда неутралитета на България като продължение на предишната политика на Багрянов и от новия премиер Константин Муравиев. И обявява война на България.

Рязката крачка на СССР служи като условен сигнал за българските комунисти, които още през юли 1942 г. постигат обединението на всички леви антифашистки партии в Отечествения фронт под ръководството на техния вожд Георги Димитров и активно вербуват офицери от армията на своя страна. Узнавайки за съветската нота към българското правителство, ЦК на БКП на спешно заседание на своето Политбюро изработва план за въстание и още на следващия ден започва постепенното му изпълнение.

През това време войските на 3-ти украински фронт на Червената армия наближават границите на България. Подготовката за военната операция е извършена лично от маршал Георги Жуков. По време на прехода на българска територия Червената армия не среща съпротива, тъй като по това време комунистите и привържениците на ОФ имат огромно влияние в българските войски. Населението посреща съветската армия с цветя и червени знамена.

„Основната цел за българската операция, поставена пред Трети украински фронт, беше да извади България от войната и да установи там на власт ново правителство, начело с Димитров. Три дни след обявяването на война на България започва народно въстание, съветските военноморски сили правят десант във Варна, а сухопътните войски преминават границата. Те не срещат съпротива и не използваха оръжие“ - отбелязва историкът Алекс Громов в своята книга „Жуков. Възходи, падения и неизвестни страници от живота на великия маршал“.

Опитвайки се да се нагоди към радикална промяна в ситуацията и в действителност да се подчини на вътрешната заплаха, правителството на Муравиев обявява тотално скъсване на отношенията с Третия райх и иска примирие със СССР.

Получава се уникална ситуация: България е във война едновременно с Германия, СССР, САЩ и Великобритания.

В ответна мярка, още в същия ден немците започват да разоръжават българските части в Югославия. И ако успяват да направят това в района на Скопие, то в Прилеп избухват ожесточени битки между немските и българските войски.

„Профашисткото правителство на България, въпреки многократните предупреждения на съветското ръководство, продължава да нарушава своите задължения за неутралитет и активно помага на нацистка Германия. Поради това съветското правителство му обявява война на 5 септември“, припомня си събитията от онези дни в своите мемоари маршал Жуков. - На 6 септември Върховното главно командване нареди на командването на Трети украински фронт да започне военни операции срещу България. На сутринта на 8 септември 1944 г. всичко беше готово за откриване на огън, но от нашите наблюдателни пунктове не видяхме целите, по които трябваше да бъде открит този огън. В биноклите и с просто око наблюдавахме обикновен спокоен живот на българска територия: дим се виеше от комините в населените места, а хората се занимаваха с ежедневни си дела. Присъствието на военни части не бе установено“.

Не разбирайки как да действа в тази ситуация, Жуков - по неговите думи, звъни на Сталин. Той му нарежда: „Оставете всички оръжия на българските войски при тях, оставете ги да се занимават с обичайните си дела и изчакайте заповед от тяхното правителство“.

„С този прост акт на Върховното военно командване е изразено пълното доверие в българския народ и в българската армия, които братски посрещнаха Червената армия, виждайки в нея своя освободител от германските нашественици и царския профашистки режим“, заключава Жуков.

Дните на стария режим са преброени. На 9 септември 1944 г. ОФ прави държавен преврат, сваляйки правителството на Муравиев, и прави нов кабинет начело с Кимон Георгиев, който започва сътрудничество със СССР и иска да влезе отново във войната, но сега срещу Германия. Много високи държавни постове са дадени на комунистите.

В същия ден Жуков получава следната директива на Върховното военно командване: „Поради факта, че българското правителство прекъсна отношенията си с немците, обяви война на Германия и моли съветското правителство да започне преговори за примирие, Върховното военно командване, нарежда да приключат операциите по заемане на планираните селища съгласно плана“.

След радикалната промяна във външнополитическия вектор, българското правителство обяви конфискацията на имущество, принадлежащо на Германия, на немските компании и на немските граждани. На 16 септември 1944 г. съветските войски влизат в София.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)