Рецептата е: читави хора и ясна стратегия

Провалът с Търговския регистър, който е част от електронното управление, е факт. Да видим защо не вървят нещата в България и къде бъркат властите. Най-напред малко точки по отношение на прословутото е-правителство.

1. Тази работа не е като онази. По-проста е. Започва се със стратегия. Трябва да се опише топологията на институциите, коя с коя комуникира, по какви причини се налага тази комуникация, какъв тип данни се предават между тях и т.н.

2. Средата за комуникация също е много важна. Няма да навлизам в подробности, да не дойдат качулките да ме изнесат за оповестяване на информация, касаеща националната сигурност, но в момента трагедията е пълна. Една институция предоставя част от комуникационната си инфраструктура на друга такава, двете нямат нищо общо помежду си, а в същото това време втората е изцяло зависима, ако първата по някаква причина дръпне шалтера.

3. Стандартизирани протоколи и схеми за комуникация. Тук е заровено кучето, както се казва. Провеждат се обществени поръчки за дигитализация на едно или друго, но в следващия момент се оказва, че едното не може да си приказва с другото, понеже са реализирани от различни фирми, с различни технологии. И заради това викат мен или някой друг колега, за да застане по средата между двете с негов модул, който да "превежда" от едната на другата система. Говоря за реален случай. При това в рамките само на една институция. Какво да говорим за комуникация между различните такива.

4. Набирането/обучението на читави кадри. Тук хаосът е плен. Не виждам как читав ИТ-специалист ще се навие да се бори с тотално остаряла материална база, с 60+ годишни лелички, които не различават значението на клавишите Esc и Enter, да борави с конфиденциална и лична информация, да се мъчи със системи, несъвместими една с друга. И всичко това да се случва за заплата от порядъка на 600-700лв. Ами няма как да стане.

5. Разработката на Disaster Recovery планове. Това трябва да се случва на централно ниво и да важи за всички. А не администратор в една институция да бекъпва (да дублира информация и да създава резервно копие – бел. ред.) в cloud, друг в друга на DVD, трети в трета на външни дискове. Пълен хаос.

Това са само малка част от нещата, които здраво куцат в момента. Нека ги обобщим. Като начало държавата трябва да отдели някаква структура – звено ли ще е, агенция или комитет, която да се занимава само и единствено с електронизацията. И за него да се осигурят автономност и ресурси за реализиране на идеите, а не да бъде забито под шапката на министерство, което се занимава с още куп неща. Като начало това звено трябва да опише топологията на държавните структури, да определи нива на комуникация между тях, коя с коя е свързана постоянно, коя с коя си говори инцидентно по някакъв повод и т.н. Да опише всички взаимовръзки, които трябва да се случват.

След това трябва да се стандартизират протоколи за комуникация. Ясно е, че по места и паланки обществените поръчки ще продължат да се раздават под масата. И не виждам сега как това може да бъде спряно. Но е достатъчно като начало да се спазват определени условия към изпълнителите. Например: „Ти си пиши на каквато система искаш, на какъвто програмен език, направи UI-то на леличките максимално удобно и т. н. Но комуникациите с външни системи ще изпълняваш по тези и тези условия, данните ще бъдат в такъв формат, ще се криптират по такъв начин и ще се предават по този начин. От другите системи ще получаваш данните по същия протокол, бъди така добър да намериш начин да си ги обработваш“. Толкова. Нищо сложно и неизпълнимо.

Отделянето на инфраструктурите на видимо несвързани помежду си институции също е приоритет. Не виждам защо, например, Басейнова Дирекция трябва да получава свързаност не от директен доставчик, а от Общината. Разбира се, това е само пример, но на много места в момента е така. И, ако по някаква причина на Общината й падне свързаността, Басейнова Дирекция започва да си бърка в носа, защото не може да работи. Куца работа, но в момента е факт.

Бекъпи. Локално и централизирано. Всеки на място да си решава как ще си организира бекъпа/резервното копие, но един път дневно нещата трябва да се дублират на централно място. Ясно е защо.

Да се работи с техника на повече от 3 години в такъв сегмент е абсолютно несериозно. И техниката също трябва да бъде поръчвана и подменяна в определени моменти, по спецификация и стандарт, а не по „един наш човек, който дава по-ниска цена“.

По отношение на кадрите не виждам какъв е проблемът на Държавата да започне да се държи като един прост Head Hunter. Излиза че прости фирмички го могат, но държавата – не (виж карето).

Обърнете се за експертни мнения към хора, които през годините са се блъскали с всичките тези проблеми, за които говоря. Не към казионните фирми, които печелят 90% от поръчките, пишат някакви глупости, колкото да сработят, след което си заминават. Обърнете се към тези, на които много често им се е налагало да бършат след тях. И ще научите удивителни неща, обещавам.

Студенти с ангажименти

Добре е да се направи в Техническия университет, например, специалност "Е-управление", учещите там, да бъдат субсидирани здраво, да им се дадат прилични стипендии и да ги обучават единствено на нещата, които описах по-горе, и които са наложени по стандарт. И още: дайте им читави общежития, по-сериозни стипендии, промоционални условия за студентски заеми, платени стажове, различни бонуси от типа на здравно обслужване, карти за фитнес, ваучери за храна и т.н. Всичко това срещу един-единствен ангажимент на студента - след завършването си той е длъжен да работи 5 или 10 години по специалност, която е завършил, с гарантирано прилично заплащане, но поне 5 пъти повече от онези 600 лева, които споменах по-горе. Така на всеки 5 години ще има нови хора, които може да не са гениални програмисти или инженери, но ще познават системата и ще могат да я обслужват, поддържат и (евентуално) доразвиват.