Турция е предплатила 600 000 самолетни седалки, на пазара отново излизат Египет и Тунис

Въпреки че зимата още не си е отишла, търсенето на кадри за лято 2018 вече е налице и отново се очертава недостиг. Какви са спасителните варианти, оправдават ли се оптимистичните прогнози за пореден силен морски сезон и как новите технологии могат да са от ползат в един от най-зависимите от човешкия фактор браншове - туризма, разговаряме с Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на ресторантьорите и хотелиерите (ВАРХ) и мениджър с над 20-годишен стаж.

- Г-н Косев, търсенето на сезонни работници за туризма край морето вече започна, но от Регионалната служба по заетостта са скептични, че ще могат да удовлетворят потребностите на бизнеса, след като безработицата във Варна е едва 3%. Пак с внос ли ще се кърпи кадровата дупка?

- Засега вносът е единственият изход по отношение на изпълнителските позиции - сервитьори, готвачи, администратори, пикола, озеленители. От Украйна в крайбрежните комплекси идват да работят и аниматори. Фирмите, които осигуряват импорт на кадри за туризма, се множат. Този нов бизнес процъфтява, защото пазарът го изисква. Геополитическата обстановка ни постави в облагодетелствана позиция, броят на хотелите и леглата се увеличава, като расте и търсенето от страна на туристите. На този фон е естествено кадровите ни ресурси да са недостатъчно, при положение, че има и сериозен износ.

- Вярна ли е при това положение констатацията, че най-голям е дефицитът на кадри за туризма със средно образование и усилията на държавата трябва да са насочени именно там, а не към университетите, където МОН оряза приема в специалност „Туризъм“?

- Истина е, че среднистите са най-силно търсени. От друга страна статистиката, с която работи министерството, показва, че малък процент от завършващите „Туризъм“ в университетите се реализират по специалността. Но считам, че орязването на приема не е правилно, след като имаме видим кадрови проблем. Защото в основата му е именно мениджмънтът. Ако той не е на ниво, дори пазарът да е наводнен с работна ръка, пак ще има текучество. И то е факт - не само в сезонните обекти, където е по-трудно да се задържи персонала, но и в целогодишно работещи хотели.

- Не се ли промени манталитетът на хотелиерите през годините и сега, когато секторът е в подем?

- Точно заради подема и недостига на персонал в момента вниманието е съсредоточено върху намирането на изпълнителски състав и фокусът се отклонява от най-важното - нивото на управление. Ще дам пример. Преди години имаше практика за екзит интервю, което се прави със служителя при напускане. Тази обратна връзка днес е игнорирана, а това е грешка. Виждам кандидати за работа, които идват разочаровани от подхода, организацията, отношението на бившите си работодатели и от липсата на мотивация. Има хора, които с години се трудят на една и съща позиция, без да получат шанс да се развиват или повишение на заплатата. В същото време масово се търсят „висококвалифицирани“ и „професионално подготвени“ кадри. Дразня се от тези клишета, защото личните качества и възпитанието на един кандидат са много по-важни. Ако той е адаптивен и културен, бързо ще добие професионални умения. И ако получи съответния стимул за успеха си, никога няма да напусне.

- Това ли е рецептата на успешния мениджър в туризма?

- Рецептите се променят с времето. Преди години първото, което учениците и студентите по туризъм научаваха, е, че клиентът е бог и всичко трябва да е подчинено на неговите нужди. Сега обаче е дошъл моментът, в който трябва да осъзнаем, че и служителят е бог наравно с клиента. Защото когато имаш задоволен служител, имаш и доволен клиент. И обратното. Към рецептата за успешен мениджмънт в туризма прибавям и използването на новите технологии.

- Дигитализацията мечта ли е или е реалност в българските хотели и ресторанти?

- Не е мечта, много колеги внедряват с успех нови технологии. Има такива, които търсят възможности, и други, които търсят причини за извинение на проблемите си - в министерството, в общината, в икономическата ситуация. Факт е, че смарт технологиите повишават качеството на предлагания продукт и пестят разходи.

- Дайте примери от практиката.

- Веригата хотели, която управлявам, вложи солидна инвестиция в централен смарт климатик. Освен че е екологичен, той охлажда и затопля стаите и осигурява топла вода с нулева загуба на енергия. Управлява се дистанционно по интернет, което гарантира бърза и денонощна поддържка. Така обслужваме цялата техника в хотела, външното осветление се управлява чрез спътник, мненията на гостите се събират чрез таблет, не на хартия. И така служителите имат възможност да се съсредоточат върху главната задача - обслужването на клиентите. Чрез технологични решения се оптимизира и управлението на резервациите, като се игнорира риска от дублажи и се менажират по-прецизно приходите. Тези наглед дребни детайли за година доведоха до 12% икономии на разходите за персонал, въпреки че заплатите се увеличават.

- Възможно ли е роботи да изместят част от персонала в хотелите?

- Смарт технологиите са огромно предимство, но не са панацея. Те трябва да допълват структурата и организацията на хотела или ресторанта. Не бива да се залита в крайности като тази, че роботите могат да изместят персонала. Защото зад технологиите отново стоят хора, които трябва да ги избират и поддържат. Те трябва да са добре подготвени. Иначе има опасност да се получи ситуацията като тази - да си купиш смарт телевизор, но да не ползваш всичките му възможности, защото не си прочел упътването.

- Но вие управлявате и хостел, в който не работи нито един служител.

- Така е, това е първият във Варна и по мои данни втори в страната подобен обект. Системата е подходяща за хостел, но не и за хотел, където обемите са по-големи, а и изискванията са съвсем други.

- Как работи този туристически обект без персонал?

- Гостите се обслужват напълно сами. Резервации се правят само по електронен път, като системата генерира парола. При пристигането човек се регистрира с нея на киоск чрез опростена и достъпна процедура. Получава от устройството карта, с която може да отваря входната врата и тази на стаята си. За разлика от други подобни обекти, тук стаите са индивидуални, но има обща трапезария с посуда, телевизор и вендинг машини. Когато откривахме хостела преди 2 г. бях доста притеснен, че въпреки камерите отсъствието на персонал ще доведе до кражби на инвентар. Оказа се, че липсите от хостела са много по-малко, отколкото в големия хотел.

- Какви хора предпочитат да отсядат в този технологичен обект?

- Гостите са предимно чужденци, които имат опит с този тип настаняване. Изненадан бях, че идват не само хора с ограничен бюджет. Отсядат и чужденци с луксозни лимузини, които непрекъснато пътуват по работа. Избират този вариант, защото имат нужда от социални контакти, каквито в голям хотел трудно биха осъществили за разлика от неформалната атмосфера, царяща в общата трапезария. Българите не са много, просто защото са свикнали да отсядат в хотели и да се пазарят за цената. Все още у нас хората не четат подробно, преди да резервират. Гледат само локацията и цената. Но на нашия пазар има положителна тенденция - отмира практиката на резервациите в последния момент.

- Курортите край Варна посрещат летовници, дошли предимно за слънце, пясък и море. Какъв е профилът на градския турист?

- Профилът на отсядащите в града гости се влияе от сезона. През зимата повечето клиенти са бизнес и конгресни туристи, а през останалото време пристигат предимно групи, включили Варна в обиколните си турове из страната или из Балканския полуостров. Изискванията се промениха. Докато преди акцентът падаше само върху културно-историческия туризъм, сега се търси по-комплексен продукт. Само ходенето по музеи вече не задоволява туристите. За тях плажът не е приоритет. Те искат да се потопят в атмосферата на града, да видят природните дадености, да опитат автентична българска кухня и вина.

- Има ли отчетлив ръст на гостите, пристигащи с евтини полети и близо ли е Варна до приоритетната цел да стане целогодишна дестинация?

- Това е труден проект, по който общината и бизнесът работят от няколко години. Привличането на нискотарифни авиокомпании бе ключов фактор, който вече е налице. Макар и още да няма солиден наплив на индивидуални туристи, ползващи евтините полети за градски туризъм, посоката е правилна. Доказват го и групите от екзотичните страни, които се увеличават. Важен елемент в стратегията за целогодишен туризъм е пълната промяна на инфраструктурата, без която няма как градът нормално да приеме по-големи потоци от гости. Инвестициите, които се правят сега в тази насока, са с голяма възвращаемост и водят към поставената цел.

- Част от варненци обаче негодуват срещу плановете за развитие на крайбрежната алея, тъй като се опасяват, че брегът ще бъде застроен и няма да остане природа. Дори настояха за референдум за съдбата на Морската градина. Основателни ли са, според вас, тези притеснения?

- Одобрявам будната гражданска позиция на варненци. Но специално по темата за референдума имаше доста спекулации. Подписката бе за това дали да се застроява Морската градина, или не, при положение, че е ясно, че строителство там не може да има, защото става дума за парк. В него наистина преди години бяха вдигнати сгради. Въпрос на проверка е да се разбере кой, как и защо е допуснал това строителство. Категорично обаче крайбрежната алея трябва да се развива. Освен заведения, там трябва да има експо център, културни сцени и модерно яхтено пристанище. Каква морска столица сме, ако нямаме яхтен и пасажерски порт?! Това са възможностите да привлечем заможни туристи като контрапункт на масовия ол инклузив продукт в курортите. Алеята, а не Катедралата, трябва да стане визитката на Варна. Днес разкрасяването е видимо и естетизацията и развитието на този район трябва да продължат. Спирането на процеса би било огромна грешка.

- Каква е прогнозата ви за лято 2018?

- Оптимист съм. Засега записванията вървят силно в тон с очакванията на бранша. Прави впечатление, че доста хотелиери са ограничили ранните записвания с големи отстъпки, чрез които предишни години си осигуряваха предварително до 60% заетост на базите срещу по-ниски цени. Средната цена на нощувките това лято ще е от 5 до 15% по-висока спрямо миналото. Повишението бе неизбежно заради ръста на заплатите и електроенергията. Но е факт, че мощни преки конкуренти на България се връщат на сцената. Турция е предплатила 600 000 самолетни седалки, на пазара отново излизат Египет и Тунис. Затова не бива да се самозабравяме. В нашия бранш позиции трудно се отвоюват и лесно се губят. Важно е да намерим баланса, защото конкуренцията не спи.

- Като говорим за конкуренти, такъв ли е квартирният туризъм за градските хотели? Имам предвид не бабите хазяйки от жп гарата, а масовото отдаване на ваканционни апартаменти.

- Квартирният туризъм е конкурент на градските хотели и то сериозен. Член съм на комисията по категоризация на туристически обекти към общината и там виждаме, че има наплив от желаещи да отдават жилища с от 3 до 10 легла. Лошото е, че значителен брой подобни места за настаняване работят изцяло в сивия сектор. Повечето са собственост на руснаци, които ги купиха по време на строителния бум и не успяха да ги препродадат в кризата. Затова намериха изход да печелят чрез нелегалното им отдаване под наем. В бранша се говори, че бизнесът се върти по интернет чрез форуми в Русия. Това не само е нелоялна конкуренция, но е зле за цялата икономика, защото обемите никак не са малки, а в крайна сметка от дейността в хазната не влизат никакви приходи.

Нашият гост

Павлин Косев е магистър по мениджмънт от Икономически Университет - Варна. Специализирал е „Управление на персонала“ в Мюнхен и е сертифициран тренер по мениджмънт към WIFI Академия за Туризъм - Виена. Бил е ресторант-мениджър "Макдоналдс България", национален оперативен мениджър във верига ресторанти „Хепи“, а от 15 г. е генерален мениджър на хотели „Аква“. Носител е на наградата на БХРА „Мениджър на верига хотели за 2013 г“ От 2015 г. е председател на ВАРХ и член на УС на БХРА. Член е на Консултативния съвет по туризъм към община Варна. От 2017 г. е гост лектор във Висшето училище по мениджмънт. Организатор на изложението „Дестинация Варна“. Женен е, с две деца.