Педагожка спасява “трудни” деца в Кубрат

Д-р Карагьозова е лектор към две големи обучителни организации на национално ниво, където представя теми като разпознаване и превенция на агресията в училище, мениджмънт на класната стая и изграждане на позитивна среда, лидерство и други.

Зад противообществените прояви често стои детски протест

В последните години все по-често има случаи на т.нар. кибертормоз

Да „издърпаш” едно дете от безхаберната обстановка у дома, от опасния приятелски кръг и социалната изолация, в която често е попаднало от раждането си. Да намериш думите, заниманията и примера, за да го убедиш, че нещата не са предопределени и окончателни. Че в живота има и друг шанс, друг път. С това се занимава вече 13 години д-р Надие Карагьозова, секретар на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Кубрат, Разградско.

Нади, както я наричат, често разказва на децата, попаднали при нея, и за своя път, и за своя избор. Среща ги с известни, с успели хора, минали и те по свой трънлив път. Събира ги в общ клуб с другите деца. Тези, които могат да са добрия пример и да им дадат друга среда. Води ги в спортни клубове, на конкурси и други. И отново през всяка от годините, през която в комисията за възпитателни мерки идват средно по 20 до 30 деца. И за Нади те не са случаи. Те са деца, които с действията си просто протестират, викат за помощ и обич. Защото ги боли.

„Има случаи, в които и при ангажиране на целия ни ресурс трудно се променят нещата. Помня такъв отпреди години, когато при нас попадна 12-годишно момиче. Не беше ходило на училище. Беше извършило кражба на 5 лв. от възрастен мъж, който се оказа, че е нейн клиент. Детето разказа, че се договорили за плащане, но после той се отметнал. Затова откраднала парите. С тях щяла да купи хляб и мляко на четирите по-малки деца у дома. Майката ги зарязала и дала инструкции на дъщеря си как да изкарва пари, че да храни другите деца. Оставила ги при болния им дядо, който нямаше как да ги гледа. Детето беше толкова преждевременно остаряло, толкова мъдро в ужасната ситуация, в която животът беше го вкарал“, разказва Нади. Тя споделя и друга история, която нямало да забрави. Седмокласник направил опит да си пререже вените, след като родителите му се развели. Таткото създал ново семейство и не се интересувал от момчето. Майката също поела в друга посока. Детето останало при възрастни баба и дядо. „Преди този опит правеше беля след беля. Това беше неговият вик за помощ, за обич. При срещите ни беше мълчалив, забил поглед в една точка. Страдаше, че никой не го иска. След много срещи, които започна и сам да търси, създадохме контакт. Записахме го да тренира борба. Там треньорът полагаше грижи за него, подкрепеше го и усилията на всички дадоха резултат. След години таткото го прибра. Разбрахме, че се е вписал добре в новото семейство“, разказва и за тази детска болка Нади.

За всеки от случаите тя и колегите u търсят конкретен подход. Разработила е своя програма, която нарекла „Час по щастие“. Създала е клуб „Емпатия“, в който влизат около 30 от талантливите деца от училищата в района. Самите те привличат в дейностите съученици с противообществени прояви - учат заедно, спортуват. Правят акции да помагат на възрастни хора, благотворителни кампании. „Няма по-важно от възпитанието чрез подражаване. Непрекъснато го казвам на родителите. Децата гледат и повтарят. Реагират на добрия пример, когато до тях застане човек, който иска да ги чуе, да ги разбере, да ги подкрепи. Затова много залагаме на тази програма, в която събираме едните и другите деца. Насърчаваме ги да спортуват, да рисуват. Оказа се, че много от момчетата, които са при нас, са много добри художници и картините им разказват толкова много за тях, за живота, за надеждите им“, споделя още Надие.

Тя самата е от близкото до Кубрат село Бисерци. Родителите u работили на нивата и във фермата. Учителката u в началното училище открила, че има талант да рецитира и започнала да я стимулира. Подкрепена, тя намерила своите криле. Баща u, който нямал възможности да учи някога, държал децата му да вземат своите дипломи. Така Надие станала магистър по педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет. Има и докторска степен по организация и управление на информационни процеси. 13 години е работила в администрацията на парламента. Била е в консулството ни в Истанбул. Наложило се да се върне в Кубрат и се посветила на децата, често и на тези, които се оказват ничии и са поели по опасен път. За работата, разработките и публикации си, които описват нестандартни подходи при овладяването на различните случаи, е отличена в кампанията „Учител на годината България 2016“. Носител е на специалната награда за граждански принос от „Полицай на годината 2017“. Миналата година получила и специалната награда на елитно столично училище- почетен плакет „Народен будител“. Така тя показва на своите деца, че можеш да промениш нещата, да бъдеш полезен и ценен, че не всичко е пари. Самата тя получава малко над минималната заплата, но това не я отказва. Работи на пълни обороти.

„Много от децата, с които работим, идват при нас заради кражби на скъпи телефони и пари, които родителите им не могат да им осигурят. Боли ме за тях. Трудно е да обясниш на едно дете защо едните имат, другите - не. В последните години все по-често има случаи на т.нар. кибертормоз. Децата са в социалните мрежи без надзор. Стават жертви на изнудване, на обиди, клевети. Затова настоявам в училищата да влизат лектори по всички актуални теми, за да запознават децата, да им дават съвети как да реагират“, казва още секретарят на комисията в Кубрат.

Наскоро се занимавали с момче от гимназиалния курс, което тормозело по-малка ученичка и я принудило да се снима по бельо, а после я изнудвало. Момичето изпаднало в дълбока криза и признало на какво е подложено. Оказало се, че момчето било влюбено, но объркало тотално начина, по който търсело вниманието на тийнейджърката. „Много разговори и силна емоционална подкрепа“, това е част от рецептата на Нади. Сега в ход е поредната u кампания. При нея ученици от 5 училища сами номинират деца, които се отличават с поведение, с отношение, с грижа и разбиране. Всяка седмица те правят обсъждания и гласуват, за да изберат кой ще бъде ученикът за пример. Имат подкрепата на местни фирми, които осигуряват награди. „Каквото и да правим, ако не даваме на децата добри примери и със своето поведение, то трудно ще сполучим“, казва Надие.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи