Петко Венелинов: Исках да стана лекар, но припадам от кръв

Нямам нищо общо с героя ми Станислав от „Скъпи наследници” по bTV, категоричен е актьорът

Петко Венелинов е роден на 26 октомври във Враца. Летните си ваканции прекарва основно в Монтана, на язовир Огоста, където лови риба и кара съб. Майка му е завършила мениджмънт на търговията и работи като ТРЗ в болница във Враца, а баща му има фирма за подръжка и сервиз на телевизори. Петко има по-малка сестра Ивалина, която в момента е студентка. До 18-ата си година Венелинов живее във Враца. Средното си образование завършва в училище „Христо Ботев” с профил История и литература с разширено изучаване на английски език. Обича да се занимава с различни видове спорт - тренирал е киокушинкай, кикбокс, тенис на корт. От дете е очарован от кукления театър и мечтае да се занимава с актьорство. В десети клас се записва в детска театрална школа във Враца, а по-късно решава да продължи обучението си в НАТФИЗ. Първата година не влиза, но втората е приет в класа на Маргарита Младенова. Участва в редица постановки на Младежкия и на Народния театър, а за широката публика стана известен с ролята си в сериала „Скъпи наследници” на bTV. Има приятелка, която също е актриса. През юни двамата очакват първото си дете.

- Петко, ти стана известен за широката публика благодарение на сериала „Скъпи наследници”. Как попадна там? Имаше ли някакви колебания дали да станеш част от него?

- По време на моето следване имах предложения от три български сериала, но категорично отказах да участвам в тях, макар че ролите не бяха малки. Не че не исках да се снимам в сериал, напротив – всеки иска. Но за мен беше важно да започна да играя първо в театрите и хората да ме познават от представленията, а не от екрана. Не защото подценявам сериалите и телевизията, а защото аз така го усещах и исках това. За „Скъпи наследници” ме извикаха на кастинг и аз реших да се пробвам. Интересното е, че на втория кастинг не ми се обадиха и аз си мислех, че са се отказали от мен. Но един ден, докато си мажех латекс в апартамента, ми звънна продуцентът и настоя да се срещнем възможно най-скоро. Отидох на срещата целия намазан с боя, но бях много щастлив, защото ми казаха, че ще играя сина на Койна Русева. Ние с нея се познаваме от 10 години и сме играли заедно на сцена.

- Ти си в образа на един много характерен за наши дни типаж – разглезено, богаташко, мамино синче. Какво е мнението ти за тези младежи?

- Аз съм много далеч от този човек и като начин на живот, и като приятели, и като възпитание. Гледам да стоя настрана от такъв тип хора, защото не се припокриваме. На мен те не ми харесват, но не ги съдя.

- Твоят герой е голям женкар и като цяло си доста отрицателен типаж. Получаваш ли негативни коментари от зрителите?

- В действителност не съм женкар като Станислав и нямам нищо общо с него. На улицата още не ми се е случвало, но в социалните мрежи има много гадни коментари. Много е странно това, че зрителите приемат Станислав за мен самия. Според мен те не проумяват, че аз съм просто актьор, който влиза в образа на героя си. Той взима моето лице, но това не е моето поведение. Аз не се държа така в реалния живот. Мисля, че това припокриване с екранния ми образ е комплимент, че съм успял да вляза добре в ролята.

- Налагало ли ти се е да си изкарваш парите с нещо друго, различно от актьорството?

- Помагал съм на баща ми да ремонтирам телевизори. Той ме е научил да се чувствам добре, когато създавам и правя нещо. Когато си купихме апартамента с моята приятелка, заедно с нея и с баща ми направихме тотално целия ремонт – гипсокартон, смяна на кабели, мазане с латекс и т.н. Обичам да поправям и да ремонтирам счупени вещи. А иначе първата година, когато кандидатствах в НАТФИЗ, не ме приеха, но още на същия ден след изпита започнах работа в кафене, което беше на гърба на Академията. Там идваха всички преподаватели от НАТФИЗ. Успях да завържа и много приятелства със студенти, които ми помогнаха със съвети какво да прочета и как да се подготвя за кандидатстване. Ходих и по много купони с тях. На практика си бях част от НАТФИЗ, макар и да работех като барман. За щастие втората година успях да вляза и съм много щастлив от този факт.

- Това ли беше детската ти мечта?

- Да ти призная, като малък исках да стана лекар, но ми става лошо от кръв. Може би това се преживява, ако отидеш в моргата или започнеш да учиш медицина, но аз щом видя кръв, директно припадам.

- Предстои ти скоро да станеш баща. Разкажи ми повече за твоята приятелка?

- През юни очакваме момиченце. Моята приятелка е много магичен човек и тази магия е не само в големите й очи, но я носи вътре в себе си. Интересното е, че тя ме е сънувала, още преди да ме познава. В момент на житейско стъписване, една нощ ме вижда в съня си и аз й казвам, че ще й помогна и ще променя живота й. Два-три дни тя не може да се отърве от този сън и от моя образ. Минавайки покрай плакат на мое представление, ме вижда и загубва ума и дума. Намери ме и ми писа в нета. В началото бяхме просто приятели, но си дадохме сметка, че ние сме две половини на едно цяло.

- Как си прекарвате времето заедно?

- Много забавно. Откакто си направихме ремонта в апартамента, имаме много разкошна и уютна кухня, в която тя не ми дава да пристъпвам. Много обича да ми угажда, прави страхотни картофи на фурна, сякаш са от друга планета.

- Романтичен ли си?

- Да, и постоянно я изненадвам с разни жестове на внимание. Тя в първия момент се притеснява и леко се чувства неудобно.

Д-р Анелия Хохвартер:

С Локомат прохождат отново половината от болните

20 000 българи на колички нямат достъп до нормална рехабилитация, възмутена е лекарката филантроп

Д-р Анелия Хохвартер е офталмолог хирург в болницата „Рудолф Щифтунг” и в университета във Виена, където живее и работи от 27 години. Тя е лектор, водещ студентски групи, ръководи първия по големина в Австрия специализиран кабинет за лечение на възпалителни процеси в окото. Специалист е и по хирургия и съдови заболявания на окото и е един от най-авторитетните офталмолози в Европа.

Офталмологът филантроп участва в много социални проекти, голяма част от които са свързани с нейната специалност: лекарски мисии в Йемен (2009), Зимбабве (2011-2012), както и в Етиопия (2014-2015), където изгражда първия център за ретинална хирургия в страната.

От 2 години родолюбивата българка води кампанията „Локомат за България“ за събиране на средства за закупуване на робота, с който успешно се рехабилитират деца с церебрална парализа и възрастни с множествена склероза, инсулт, черепно-мозъчни травми и др. Книгата й „Пътуване“ е преведена на английски, немски и руски език и средствата от нея отиват за инициативата „Локомат за България“. Д-р Хохвартер е сред 10-те номинирани в кампанията „Будител 2017“ на Радио FM+ и носител на специалната награда „Човекът с голямото сърце“.

- Доктор Хохвартер, наскоро посетихте централата за производство на медицинските апарати Локомат в Цюрих. Какво ново научихте за робота, за който толкова много се борите да се закупи за българите?

- Бях убедена в качествата на Локомат, но отидох, за да науча още повече за него. Изчела съм много научни публикации в PubMed - международната медицинска библиотека. Много е важно да се знае, че Локомат не може да изпълнява чудеса, ако няма и сателитна програма към него. Научих и нещо много важно – че не е само терапевтичен, но и диагностичен уред. Когато едно дете с детска церебрална парализа се изпрати на уреда, той му снема и данните как работят мускулите, кои мускулни сухожилия са скъсени, кои трябва да се оперират и кои могат да се подобрят само с терапия на Локомат и с шини и други помощни средства. Голям проблем в България е, че много от операциите се правят поетапно, защото здравната каса плаща само една оперативна намеса – този месец ще режем на детето ахилесовото сухожилие, другия месец ще режем сухожилието на ръчичката, след два месеца нещо на коляното... А през това време детето не може да бъде включено в никаква терапия. То е обездвижено. Правят му се 5 наркози или 12 операции вместо една, при която да се оперира всичко наведнъж, защото касата не плаща и защото тези центрове са водени от финансовите интереси. Ако разполагаме с Локомат, чрез който ще се направи диагностика кои операции са необходими и кои не, с това ще се спестят много излишни и травмиращи оперативни намеси на децата.

- При последствията от кои болести е ефективен Локомат?

- Преди всичко при детска церебрална парализа, при хора с множествена склероза, които са вързани за инвалидните колички. Ефективен е и при хора, прекарали черепно-мозъчни травми и кръвоизливи в мозъка вследствие на аневризми; при оперирани от мозъчни тумори. С тази терапия се осмисля и лечението на неврохирурзи, невролози, ортопеди, детски лекари. В следоперативния период е задължително да се продължи с ефективна рехабилитация, за да може болният отново да проходи или поне да подобри двигателните си умения. В България се заплаща по каса само една седмица рехабилитация, което е напълно недостатъчно и против всички правила на съвремената медицина. Да се отбие номерът. Все едно на болен от ангина да му дадем една таблетка пеницилин и да се надяваме, че ще се оправи. Тази псевдо медицина е ненужна, но струва пари и се оказва, че те са хвърлени на вятъра. Липсващата рехабилитация и свързаното с това обездвижване оказва голяма роля върху смъртността на пациентите. Затова в България например смъртността е четири пъти по-висока в сравнение със Западна Европа при пациенти, прекарали мозъчен инсулт.

- Почти всяко семейство в България има по един лежащоболен вкъщи, най-вече след инсулт. До каква степен може да се раздвижат тези болни с Локомат?

- Научните изследвания, публикувани в Международната библиотека PubMed, дават около 50% шанс на човек да проходи отново с локоматизираната терапия. Има хора, които след инсулт си седят вкъщи без никаква рехабилитация. Скандално е, че в България се плаща за рехабилитация една седмица, това го няма никъде в света. Човекът прекарва инсулт, лежи в болницата една седмица, защото толкова е по клинична пътека. След това се изписва и се оставя на грижите на близките си или на произвола на съдбата. Необходими са революционни промени в здравната политика. Трябва много добре да осмислим здравеопазването и да имаме визия, че това е комплексно лечение – хирургия, локоматизирана терапия и осигуряване на помощни средства, без които децата не могат. Многократните ни разговори в здравното министерство потъват някъде в папки заради честата смяна на здравните министри.

- От 2 години събирате средства с кампанията „Локомат за България“, като дарявате приходите от продажбата на книгата ви „Пътуване“.

- „Пътуване“ се купува срещу дарение за Локомат, като минималната сума е 20 лева. Моята книга е една хубава любовна история, на която хората се радват и ми пишат обратно, и аз съм щастлива, че не съм им пробутала един боклук. Разпространява се много добре, но нещата в България вървят много бавно. До момента сме събрали едва 50 хиляди лева и 90 процента от даренията са чрез книгата. Австрия, една страна, сравнима по територия с България, вече е закупила 27-ия си Локомат. Моят призив е всички българи и големите компании да подкрепят кампанията и да знаят, че един Локомат може да осигури годишно рехабилитацията на 1000 пациента на колички. В България за такава грижа чакат 20 хиляди деца и възрастни хора на колички и на легло! Желаещите да дарят средства могат да намерят банковите сметки на кампанията на страницата на „Локомат за България“.

И още...

Благой Георгиев и Есмер пак се развеждат

Камелия първа награбила Цветин

Емилия - на любовен воаяж в САЩ

Иван Ласкин не ходи на театър

Илиана Раева замазва скандала с Нешка

Слави Трифонов предлага 100 бона на Лили

Най-красивият ни мъж в нов латино проект

Едно пиано решава живота на Вида Пиронкова

„Живият Кен” си търси жена в Русия

Оскар Уайлд пише три месеца любовно писмо

Ракът на щитовидната жлеза не е агресивен

3D козметиката е новият хит за пролетта

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица