- Г-н Воденски, 20 дни след обявяването на резултатите от референдума в Турция, ситуацията в югозападната ни съседка изглежда все по-мрачна. Резултатите явно вдъхновиха турския президент да продължи с чистките сред силовите структури, както видяхме миналата седмица. След блокирането на достъпа до социалните мрежи като туитър и фейсбук, през уикенда властите спряха и „Уикипедия“. Сбъдват ли се най-лошите страхове на критиците на референдума на Ердоган?

- Спрели са „Уикипедия”, както и сайтовете на редица български медии, дори не повярвах, когато приятели от Турция потвърдиха това.

Репресивните мерки на режима в Турция не са нещо ново, особено след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г., когато бяха закрити стотици медии, бяха арестувани стотици хиляди души - военни, полицаи, журналисти, преподаватели в училищата и университетите, държавни чиновници и пр. Те бяха разследвани, като по-голямата част от тях бяха хвърлени в предварителен арест за провеждане на следствие, а след това и в затвора за различен срок и с различни присъди, най-често за „терористична дейност“, за „принадлежност към структурите на Фетхуллах Гюлен“ или и за двете. Една цяла парламентарна група (опозиционна) е в затвора. Резултатът на 16 април - както и се очакваше - бе приет от Ердоган като своего рода легитимиране на подобни репресивни мерки.

Буквално вечерта след референдума, в речта си по случай победата, Ердоган заяви, че „още утре“ ще постави пред премиера Йълдъръм въпроса за връщане на смъртното наказание, а на следващия ден удължи с още три месеца извънредното положение в страната.

Още преди референдума Венецианската комисия на Съвета на Европа еднозначно не одобри предлаганите промени в турската конституция, а след това наблюдателите от мисията на ОССЕ отправиха редица критики по отношение правилата и практиката в гласуването на референдума. Изявленията по повод конституционните промени в Турция от страна на управляващите и особено от опозицията в някои страни от Западна Европа са далеч, далеч по-критични, отколкото коментарите в България.

В Турция се наблюдава засилващ се култ към Ердоган, като буквално с всеки изминал ден се увеличава броят на онези, обвинени в „неуважение“ към личността на турския президент, при това извършили подобно „прегрешение“ не само в Турция, но и в други европейски страни. Миналата година бе отправено обвинение към един комик във ФРГ (той е нещо като германският Слави Трифонов), който бе изпял една неуважителна песничка за Ердоган, а след референдума от 16 април турската страна заяви, че ще съди един бивш френски дипломат турколог за негов коментар в медиите по отношение нередностите в споменатия референдум.

- България се озова в доста сходна ситуация, макар че масовите електронни медии като че ли пресяха доста от значението й в обществения дебат?

- Именно. Защо да „ходим“ до ФРГ и Франция... Та по официална информация турското посолство в София миналата седмица е изпратило нота до българското Министерство на външните работи, с която заявява, че Турция ще съди бившия генерален консул на Република България в Одрин за негов критичен коментар в медиите по отношение на референдума!?! При това в споменатия коментар българският дипломат просто преповтаря критиките, отправяни публично от опозицията в Турция във все още незакритите няколко опозиционни медии!

Интересна би ми била българската официална реакция спрямо намерението на турското посолство относно бившия ни генерален консул в Одрин. Помним как турският съд повдигна обвинения срещу наш морски граничар за това, че си е свършил работата и е предотвратил нарушения на морската ни граница от страна на турски граждани. И в двата случая става въпрос не просто за съдене от турска страна на български граждани за нещо, извършено на българска територия, а става въпрос за такива български граждани, облечени в българска държавна институционалност - граничар и дипломат. Турската страна сякаш с тези актове казва: „Ха да ви видим сега дали имате държавност и докъде се разпростира тя.“ По знаковост бих сравнил тези действия на Турция с прословутата реплика на канцлера Ангела Меркел към бежанците в смисъл „всички сте добре дошли, ние ще ви приемем“. Въобще, създава се впечатление, че Турция сякаш се мисли в правото си да разпростре своя суверенитет - засега в областта на юрисдикцията - и над български граждани за стореното от тях в България.

А какво би казал турският посланик в София, ако България реши да постъпи реципрочно? Ако българската прокуратура например започне разследване за намеса във вътрешните ни работи спрямо турския социален министър, който на митинг агитираше българските турци за кого да гласуват на изборите у нас? Или турският посланик в София ще ни препоръча „да се допитваме“ до него, да определя той, че коментарите на българските експерти „са намеса в турските вътрешни работи“, а действията на официалните турски лица „не са намеса“? На мен лично това ми идва малко в повече.

- В контекста на двустранните ни отношения с Турция виждате ли парадокс във факта, че в крайните резултати се оказа, че мнозинството от турската диаспора в Европа - в Германия, в частност - е подкрепила „референдума на Ердоган“, докато у нас е точно обратното - българските турци са гласували против?

- Във ФРГ, в Нидерландия, в Белгия, в Австрия турските избиратели гласуваха масово в подкрепа на промените за превръщане на Ердоган в едноличен, неоспорим и несменяем лидер. Това бе много разочароващо за местните политически елити и въобще за обществото там. Чуха се остри критични гласове, особено от страна на опозицията. Насоката на критиките бе, че „нещо й куца на интеграцията, след като за толкова години не сме успели да интегрираме тези турци, които или са родени тук, или са специално дошли да живеят и работят в Европа и по такъв начин са предпочели местната демокрация пред режима в Турция“. Имаше дори изказвания от страна на по-радикални партии, че „който иска да живее в авторитарен режим, той няма място тук, нека си събира багажа и да се връща в Турция“. Появиха се и гласове в полза на преразглеждане на законодателството в областта на двойното гражданство, в посока ограничаване.

Това, бих казал, е много, много поучително и за нас по отношение на политиката, която водим - в областта на интеграцията, религиозната област, двойното гражданство и т.н.

- Германският канцлер Ангела Меркел направи изявление преди дни, че политиките на Ердоган са нанесли тежки щети на отношенията на Анкара с Берлин и с ЕС като цяло. Брюксел ще търси диалог с Турция по време на срещата на НАТО на 25 май, за да се опита да възстанови двустранното доверие - топката май е изцяло у турския президент?

- Прикритите разногласия на Ердоган с голяма част от европейските лидери по различни въпроси - човешки права, Кипър и др. - не е от вчера, но те, донякъде за вътрешнополитическите цели на режима в Турция, се засилиха особено преди референдума, когато добиха неконтролируеми размери. Ердоган стигна дотам да обвини ФРГ в нацизъм, макар че, ако погледнем безпристрастно фактите и направим някои сравнения, виждаме, че през 1933-1934 г. Хитлер получава от депутатите в Бундестага извънредни пълномощия да управлява с декрети (това го има и в промените в турската конституция), тогава в Германия се суспендират някои права на гражданите (след опита за преврат, в Турция действа и до днес извънредно положение), съдиите полагат пред Хитлер клетва за вярност (турският президент ще има право да назначава половината от състава на Висшия съдебен съвет). Нещо повече - след влизането на промените в сила Ердоган ще си върне лидерството на партията (при избори ще определя кой на кое място да бъде записан в изборните листи), постът министър-председател ще се закрие и ще бъде зает от президента - сиреч Ердоган. Той ще си назначава и вицепрезидент да го замества (сега при необходимост го замества председателят на Меджлиса). Както се вижда, ако трябва да избираме кого да сложим по-близо до нацисткото законодателство, днешна ФРГ или днешна Турция, „печелившият“ ще бъде... нека всеки избере сам за себе си.

В същото време, между Турция и страните от ЕС има много общи интереси - както в политическата, така и в икономическата област. Дори когато е имала най-сериозни търкания с Турция, Европа не прибегна към най-силния си коз, а именно - икономически санкции. Спомняме си, че когато турците свалиха руския самолет над Сирия, Путин наложи на Турция икономически санкции и Ердоган издържа по-малко от година, след което се извини и отношенията Москва-Анкара се позатоплиха. Очевидно в Брюксел бе преценено, че загубите от евентуални икономически санкции биха били твърде тежки. Ето защо очаквам икономическите отношения да се запазят, а реториката постепенно да снижи тона си и да се нормализира.

- България има ли полезен ход в подобна ситуация, или както обикновено, сме само зрители на процесите, част от „пакета ЕС“? Най-малко предвид факта, че все още нямаме действащо правителство, а и да се сформира скоро, тепърва ще трябва да се „ориентира“.

- За България е много важно Турция да бъде стабилен и предвидим партньор, с който да имаме добросъседски, приятелски отношения и сътрудничество на равноправна основа, без намеса във вътрешните ни работи по един или друг начин. Мисля, че служебното правителство успя в тази политика, то не се поддаде на провокации и същевременно предприе комплект от мерки в областта на дипломацията, външната политика, вътрешните работи, специалните служби и правосъдието, с които показа, че няма да допусне намеса.

Би следвало тази политика да се осъществява и в рамките на нашия принос към политиката на Брюксел спрямо Турция, с наши конкретни предложения и действия. Много съществено е Европа да започне - образно казано - да гледа на нашите граници като на свои и да е съпричастна към опазването им, а за това е необходима още работа от наша страна - с политика и дипломация, на различно ниво. Благоприятно обстоятелство в този аспект е предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС.

- Ердоган държи и картата „Сирия“, което несъмнено му дава широко поле за маневра във всякакви диалози със Запада, най-вече от гледна точка на европейската сигурност във всичките й измерения; но и като посредник за нов старт на руско-американското сътрудничество?

- Като продължим с терминологията от играта на карти, Ердоган е получил в раздаването някаква карта от колодата в Сирия, но тя (вече) не е коз или поне не е от най-силните козове. От десетилетия в международното пространство битуват различни сценарии за промени в Близкия изток, включително преначертаване на сегашните граници. Кюрдите в региона отдавна се борят за (някаква) своя автономия. Евентуалното реализиране на подобно желание в Сирия би било много опасно за Турция, защото то би подклаждало въжделенията и на кюрдите в Югоизточен Анадол, а това вещае нестабилност - както за самата Турция, така и за Балканите и за Европа като цяло. Ето защо Анкара се стреми да намери баланс в отношенията си с „големите играчи“ на терен там, особено със САЩ и Русия, с цел недопускане на нежелани за страната подобни промени. Впрочем в този аспект интересите на България и на Турция донякъде са сходни.

Нашият гост

Посланик Петър Воденски е български дипломат от кариерата. Роден е през 1951 г. Бил е генерален консул и посланик на страната ни в Турция, Молдова и Кипър. На два пъти е заемал длъжността началник на кабинета на министъра на външните работи. Служил е като офицер от военното разузнаване. През 2013 г. издава автобиографичната книга “А иначе дипломацията е сериозен занаят”.