Програмите за 4-ти и 10-и клас по математика, български език и литература и история да бъдат промевени драстично,  предлага МОН. В момента тече обществено обсъждане. След утвърждаване на проектите се предвижда да бъдат обявени процедури за написване на нови учебници, по които ще се преподава през учебната 2019/2020 година.

По математика четвъртокласниците ще изучават 6 нови геометрични фигури. В предаването "Хоризонт до обед" Младен Вълков – член на екипа на Института за прогресивно образование, изказа мнение:

"Действително има нужда от промяна на самата програма, но материалът е достатъчен. Добавянето на тези фигури е добавяне на нови знания за децата. Проблемът е, че те когато решават задачите, ги заучават. Заучават един и същи тип задачи и след това отиват на изпит и им дават същия тип задачи. Това означава, че децата какъвто и материал да има в програмата, те не развиват своето математическо мислене. Промените в програмата са добри, въпреки че някои от тях са козметични, но всичко това са знания. Те като знаят това нещо, не могат да го използват", коментира  в ефира на БНР  Младен Вълков, който е член на екипа на Института за прогресивно образование.

"Промените са наложени от самото решение да променим начина на завършване на училище, да въведем възможност учениците, които навършвайки 16 г. и не искат да продължават обучението си, да получат някакъв документ, че са завършили първия гимназиален етап, съответно те трябва да се явят на някакви изпити. Логично е от първото решение, което основно има социално-икономически аргументи, след това да се направи и друга стъпка и да се промени самата учебна програма. В този смисъл учителите с основание виждат логиката в това.

За мен, чисто педагогически е по-важно какво добрите учители правят, общувайки с учениците, отколкото конкретно коя литература и кои произведения ще бъдат записани. Човек трябва да се научи да чете, да разбира какво чете, да мисли и трябва да се научи да познава не само своите неща, а да може прочитайки неща от други страни и култури – да може да ги разбира и тях. Тези неща могат да се усвоят през всякакви литературни произведения, стига това, което се случва в училище, качеството на процеса на обучение да бъде на ниво", изказа мнение за програмите за 10-ти клас Боян Захариев от „Отворено общество“.

Захариев изрази надежда да се върви към по-отворено образование с повече възможности и свобода на учителите. Надявам се, че системата ще намери достатъчно ресурс да се адаптира, каза той.

Мариана Бакърджиева, председател на Асоциацията на учителите по български език и литература, също изказа своето мнение: "Вариантът на учебната програма по литература за 10-и клас е във вариант, който е на сайта на МОН. Променя се завършването на образователната степен и се очаква след 10-и клас учениците да държат вариант на изпит, с който да завършват тази образователна степен. Необходимо е наистина поне в последния клас преди завършване на образователна степен децата да изучават българска литература. Иначе завършването на степен как ще бъде, какъв изпит ще държат децата, без да са изучавали нищо по-продължително от българската литература, не ми се струва възможно. Обсъжданията обхващаха всичко, не само литературната програма за 8-и клас. От това, което се предлага в момента, не би могло да се изключи българската литература от 10-и клас. Тя би трябвало да влезе във варианта на изпит, който децата ще държат след 10-и клас", обяви Бакърджиева.