Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Въвеждат 10% данък за посредниците на хазартните оператори
Държавните служители ще плащат сами осигуровките си, но ще бъдат компенсирани
Вдигат осигурителните прагове с 5%
Винетките ще поскъпнат с 30% от 1 август, ще бъде увеличен и обхватът на тол таксите, заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев, който представи основни параметри от бюджета за 2026 г. Това са част от мерките с цел намаляване на дефицита. Поскъпването на винетките и разширяването на пътищата, за които се плащат тол такси, ще осигури допълнително 53 млн. евро в бюджета.
Максималният осигурителен доход от 1 август нараства до 2300 евро, което ще доведе до повишаване на приходите в бюджета с над 90 млн. еувро. Освен това от същата дата с 5% ще бъдат вдигнати минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности, което ще осигури на бюджета допълнително 40 млн. евро.
С данък от 10% ще бъдат обложени участниците в хазартни игри, което ще осигури 100 млн. евро допълнително в бюджета, заяви министърът на финансите Гълъб Донев. Самите хазартни фирми няма да бъдат облагани допълнително, каза зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. Тя обясни, че хазартните фирми използват посредници, които получават възнаграждение за постигнати резултати, например за привлечени клиенти. Установено е, че тези приходи на хазартните посредници не се облагат. Посредниците в хазарта ще трябва да бъдат лицензирани, а комисионните им ще бъдат обложени с данък от 10%. Освен това ще бъдат блокирани плащания от банките към нелегални хазартни оператори. Самите нелегални хазартни сайтове ще бъдат блокирани. В момента 40% е делът на сивия сектор в хазарта.
Всичко това е част от по-голям пакет от мерки за повишаване на приходите в бюджета, каза Людмила Петкова. Сивата икономика в страната се оценява на 34,6% от брутния вътрешен продукт. Секторите с най-голям дял на сивата икономика са туризма, строителството, търговията, развлеченията и земеделието, допълни тя. Затова разработват секторни мерки за намаляване на сивата икономика. Сред тях е въвеждане не електронно фактуриране на всички вътрешни за страната доставки, което ще влезе в сила от 2027 г.
За намаляване на дела на сивата икономика е предвидено повишаване на контрола на рискови за хазната стоки, повишаване на контрола върху електронната търговия, дигитализация на контрола на целия процес от вноса и производството до доставката на крайния потребител.
Държавните служители и работещите по Закона за съдебната власт ще започнат сами да плащат осигуровките си, но това ще стане на два етапа. От 1 август те ще плащат 20% от осигуровките си, а 80% ще бъдат от работодателя им, от началото на 2027 г. ще плащат 40% от осигуровките си, а 60% ще бъдат от работодателя, както е и в частните фирми. Освен това от началото на 2027 г. подобен механизъм за плащане на осигуровките ще има и за хората, работещи по Закона за МВР, Закона за отбраната и други специални закони, обясни министърът. Но тези промени при плащането на осигуровките през 2026 г. и 2027 г. ще бъдат компенсирани с даваните възнаграждения, така че да се запази нетният доход, допълни той.
Всички автоматични увеличения на заплатите заедно с повишаване на минималната или средната заплата, ще бъдат премахнати. Например в съдебната система, в някои комисии заплатите в момента се определят в зависимост от възнагражденията на депутатите.
Ще бъдат променени и правилата за определяне на заплатите за изборни длъжности. Ако те се вдигат заедно със средната заплата или на база Колективни трудови договори, това ще бъде променено. Заплатите на бордовете в дружества с над 50% държавно участие ще бъдат ограничени до размера на заплатата на президента. Тези мерки ще доведат до спестяване на 564 млн. евро бюджетни разходи.
По отношение на минималната заплата министърът на финансите обясни, че за настоящата година тя е определена на 620 евро. За 2027 г. предстои работа между министерствата на финансите и на труда, работодатели и синдикати, така че да бъде разработен нов механизъм за определяне на минималната заплата.
Гълъб Донев, вицепремиер и министър на финансите:
Ще минем през труден период, но ще се справим, заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев. Целта ни е през 2028 г. бюджетният дефицит да бъде 3% от брутния вътрешен продукт на страната, допълни той. За настоящата 2026 г. дефицитът ще бъде свит от 7,4% на 5,7% от БВП, което прави 7,2 млрд. евро, заяви Гълъб Донев.
“Свръхдефицит е парите да свършат 10 дни преди заплата. В живота на всеки човек настъпва такъв момент и, за да се справи трябва да наложи мерки за икономии. Това се отнася и за държавата ни в момента”, заяви вицепремиерът. Приходите изостават от разходите и Европейската комисия подкрепи тези констатации, дефицитът е реален и прекомерен, допълни той. Няма да намаляваме доходи, няма да режем права, това може да е трудно изпълнило, но е възможно, заяви министърът.
Не са малко държавите със свръхдефицит, каза още Гълъб Донев. Но те прилагат мерки за намаляване на нетните разходи. Имаме мерки, които гарантират, че ръстът на дълга ще бъде контролируем и ще се върнем към дефицит от 3%. Ако има реално намаление на нетните разходи в рамките на няколко години, Европейската комисия ще прекрати процедурата за свръхдефицит спрямо България, заяви вицепремиерът.
Планираните приходи в хазната са 49,5 млрд. евро
Държавният дълг ще нарасне до 50,5 млрд. евро през 2028 г.
600 млн. евро за общините
Държавният дълг ще нарасне до 37,7 млрд. евро в края на настоящата година, което прави 30,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, показват разчетите на Министерство на финансите. През 2027 г. държавният дълг ще достигне 44,7 млрд. евро, или 33,2% от БВП, а през 2028 г. ще нарасне до 50,5 млрд. евро, или 35,2% от БВП. Фискалният резерв към края на 2026 г. не трябва да е под 2,6 млрд. евро, колкото са парите в Сребърния фонд, предвижа проектът на бюджет.
За да бъде финансиран бюджетният дефицит ще бъде пуснат нов държавен дълг, като според ситуацията на пазара това може да бъде на вътрешния или на външния пазар. По отношение на вече увеличения таван на дълга с 3,8 млрд. евро, ще бъде пуснат държавен дълг на международните пазари.
Планираните приходи в бюджета за 2026 г. са 49,5 млрд. евро, а разходите са 56,8 млрд. евро. От тях 9,3 млрд. евро ще бъдат за капиталовата програма на бюджета. 4,28 млрд. евро ще бъде националното финансиране на инфраструктурни проекти, а 5 млрд. евро ще бъдат парите от ЕС. Ще има допълнителни разходи за здравеопазване, образование и култура, каза вицепремиерът Гълъб Донев. 600 млн. евро в бюджета за 2026 г. са предвидени, за да бъдат разплатени разходи на общините. От Агенция “Пътна инфраструктура” ще бъдат разплатени фактурирани дейности, а приети обекти ще бъдат фактурирани. Обществени поръчки за около 500 млн. евро с висок корупционен риск няма да бъдат включени в бюджета за 2026 г.
Румен Радев: Дефицитът ще бъде над 3%
Румен Радев, премиер
Променят философията на бюджета
Дефицитът в бюджета ще бъде над 3%, заяви премиерът Румен Радев в Министерски съвет. По думите му, остават три основни цели пред правителството - спиране на съмнителните обществени поръчки, подкрепа и стимулиране на инвестициите и реформа в държавната администрация.
По отношение на държавната администрация Радев коментира, че “реформата в администрацията е в ход и продължава анализът за ефективността на отделни звена, за препокриването на функции, за възможностите за дигитализация и автоматизация. Масови уволнения и чистки без обоснован анализ няма да правим, защото разчитаме на тази администрация да движи тези важни процеси в държавата”.
Няма да понижаваме нито с евро доходите на работещите - с едно изключение, заяви Радев. “Няма да оставим българската икономика да се задушава, защото тъкмо тя, а не екселските таблици, ще ни изведе от тежката ситуация. Няма да оставим българските общини с разкопани улици и незавършени проекти, няма да понижаваме нито с евро доходите на работещите - с едно изключение: ще има реално снижаване на заплати на ограничен брой хора, на някои ръководства на държавни предприятия и бордове. Реално намаление на броя на хората, които участват в тези контролни органи, а където законът позволява, ще се премахнат и одитните комитети”, обясни премиерът.
“Особено важно е предприемането на реални мерки за подпомагане на инвестиционния климат. Дефицитът ще бъде над 3%, даже доста над 3%. Всички, които докараха дефицита до 7,5% и до това положение, ще имат своите претенции и те вече ги изразяват”, заяви премиерът. “Нашето най-голямо предизвикателство не е огромният дефицит, а заложената в последните парламенти и сглобки философия на бюджетиране, изразяваща се в стремежа за неудържим ръст на разходите, с опита да се направи България богата чрез финансови гимнастики. Големият проблем, който стои пред нас, е да променим философията на бюджета и траекторията на проектиране”, допълни премиерът Румен Радев.
Нарастват пенсиите, несвързани с трудова дейност
Наталия Ефремова, министър на труда и социалната политика
Увеличение със 7,8 на сто
Социалната пенсия за старост нараства до 183,81 евро от 1 юли, реши Министерският съвет. Увеличението е със 7,8% и е в съответствие с процента, използван при актуализацията на пенсиите по т. нар. швейцарско правило, както и при повишаването на минималните пенсии, коментира министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова след заседанието на правителството.
Социална пенсия за старост се отпуска на хора, навършили 70 години, чиито средномесечни доходи на член от семейството са под определения праг и които нямат необходимия осигурителен принос за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Министърът обясни, че увеличението на социалната пенсия ще доведе и до ръст на други плащания, които са обвързани с нейния размер. Сред тях са социалната пенсия за инвалидност, персоналната пенсия и част от инвалидните пенсии, които не са свързани с трудова дейност.
От 1 юли ще се увеличат и две добавки към пенсиите - добавката за чужда помощ, изплащана на хора с увреждания, както и добавките за ветераните от войните, каза Ефремова. По думите є повишението на социалната пенсия и на свързаните с нея плащания ще доведе до увеличение на доходите на над 163 хил. човека. “По този начин подкрепяме хората в най-ниския сегмент на доходите”, каза министърът.
Пламен Димитров, президент на КНСБ:
Пламен Димитров, президент на КНСБ
Искат оптимизация и в МВР
“Ако държавните служители започнат да си плащат осигуровките сами, какъв е смисълът тогава от Закона за държавния служител, след като той ще остави само вреди и никакви ползи за тях. Ако видим това в бюджета, очевидно няма да сме доволни и ще подготвим реакции”. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. КНСБ се противопоставя на подхода и на начина, по който ни се сервира това, обяви Димитров. И подчерта, че синдикатите очакват сериозни консултации и разчети за предложенията относно държавните служители.
Ако управляващите вървят в тази посока, съвсем спокойно и официално предлагаме да се разгледа отпадането на Закона за държавния служител и всички да минат по трудови правоотношения и да имат права на сдружаване, колективно договаряне, стачка, на допълнителен труд, където решат, заяви още Димитров.
Президентът на КНСБ заяви, че държавните служители нямат правомощията, които имат работещите в непубличния сектор. Те нямат право на допълнително трудово договаряне, ефективни стачни действия са забранени, на тях не им се плаща клас прослужено време.
От КНСБ са недоволни, че орязването на разходите за персонал и въвеждането на личните осигуровки няма да засегне системата на МВР и Министерството на отбраната. “Там никакво действие, никаква оптимизация, никакво орязване, за нас този въпрос стои във въздуха и не получава отговор”, заяви президентът на КНСБ.
Любослав Костов, главен икономист на КНСБ:
Любослав Костов, главен икономист на КНСБ
Искат увеличение, което да покрие инфлацията
Настояваме за ръст на заплатите в бюджетните организации, който да не доведе до загуба на реална покупателна способност, каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов. “В еврозоната сме, клуба на богатите. До преди осем месеца всички ни убеждаваха, че ще станем по-богати. Сега чакаме един бюджет по средата на годината, който най-малкото, ако не да ни направи по-богати, поне да адресира онези социални дисбаланси, които в момента пазарът поражда с цените, които рефлектират директно в загуба на покупателна способност”, каза Любослав Костов.
Според нето разходите за персонал в бюджетните организации трябва да бъдат увеличени най-малкото с още 5%, тъй като вече има 5% увеличение от началото на годината, за да се компенсира средногодишната инфлация. “Не е тайна, че сега можем да си купим по-малко, отколкото можехме преди осем месеца. Не казвам, че вината е в правителство, вината е в много други външни шокове на предлагането и неща, които не бяха предвидени”, каза Любослав Костов.
Приказки от сорта, че минималната работна заплата би могла да бъде замразена, са несъстоятелни, заяви главният икономист на КНСБ. Според него трябва да бъде измислен адекватен механизъм, през издръжката на живота, който да определя минималната заплата. Според сегашната формула, за 2027 г. минималната заплата трябва да бъде 700 евро, заяви Любослав Костов. “Директивата на ЕС е за адекватни минимални работни заплати. Ако направим механизъм, който ще дава по-ниска от тези 700 евро, значи никой не се е свършил работата и бизнесът е победил”, допълни той.
Според Любослав Костов бюджетът за 2026 трябва да адресира най-спешните проблеми на всички икономически субекти, не само на домакинствата. “Предизвикателствата са огромни, дефицитът ще бъде над 3%, но това не е голям проблем, тъй като 13 други странни членки, голяма част от тях в еврозоната, имат над 3% дефицит. Въпросът е да се направи един фискално-структурен план с умерена консолидация, и тази умерена консолидация да не бъде за сметка на средната класа, работещите и хората с ниски доходи”, каза Любослав Костов.
