Драмата на Чарлс Дарвин при българските избори за президент

Изборите не са изпит по политическа теория, а състезание за доверие

Най-подготвеният може да бъде победен от кандидата, който по-добре усеща духа на времето

Представям си как Чарлс Дарвин седи някъде на “Острова на блажените”, отваря българските новини и изпуска чашата с чая: “Не, господа! Не това имах предвид!” Дарвин е прекарал години в изучаване на еволюцията, естествения подбор и приспособяването към средата. Но българските президентски избори очевидно ще го принудят да напише нова глава: “За произхода на инициативните комитети и оцеляването на най-подкрепения кандидат”.

Защото в политическата еволюция има една фундаментална разлика. В природата оцелява най-приспособеният, но и достатъчно приспособените. На избори президент става най-подкрепеният. Това не е непременно едно и също.

Най-интелигентният може да загуби от най-разпознаваемия - Ал Гор загуби президентството от Джордж Буш, макар да получи повече гласове през 2000 г.. Най-опитният може да загуби от онзи, който успее да превърне общественото недоволство в политическо послание - Джими Картър срещу Роналд Рейгън през 1980 г. Най-подготвеният може да бъде победен от кандидата, който по-добре усеща духа на времето - Хувър срещу Рузвелт през 1932 г. А човекът с най-много идеи понякога може да бъде победен от човека с най-добрата кампания - защото изборите не са изпит по политическа теория, а състезание за доверие. Най-опитният не винаги печели от най-новото лице - през 2011 г. политическият и дипломатически ветеран Ивайло Калфин загуби президентския балотаж от Росен Плевнелиев - кандидат, зад когото стоеше мощната електорална машина на ГЕРБ и “лично” посочилият го Бойко Борисов.

В политиката понякога не печели този с най-дългото CV, а този, който е най-добре позициониран в конкретния исторически момент. Дарвин, най-вероятно, би записал в бележника си: “Не оцелява непременно най-силният организъм. Оцелява този, който най-добре се приспособява към средата.” Българската политика вероятно би добавила: “И този, който има най-добрата партийна машина.” Дарвин вероятно би нарекъл това изкуствен подбор. Българската политическа фауна би го нарекла просто “избори”.

Шоуто и войните 
на “инициативните комитети”

И тук започва голямото шоу. Предстои да наблюдаваме - и вече е така - не толкова борба на идеи, колкото война на инициативни комитети. Комитет срещу комитет. Подпис срещу подпис. Оттеглен подпис срещу оттеглен подпис. Съобщение от комитет срещу съобщение от друг комитет. Кой кого подкрепя? Кой за кого е застанал? Кой е събрал повече известни имена? Кой има по-впечатляващ списък от професори, интелектуалци, политици, спортисти, общественици и други представители на националната флора? В един момент може да се окаже, че инициативният комитет е станал по-важен от кандидата. И тогава ще настъпи върховният момент на българската еволюционна теория: кандидатът ще бъде подкрепен от толкова много хора, че никой няма да успее да разбере какво точно предлага този кандидат. Но няма страшно. Ще има комитет. А комитетът е сериозна работа.

Само че президентът 
не се избира заради комитета

Президентът не трябва да бъде председател на най-големия инициативен комитет. Нито победител в конкурс за популярност. Нито човекът, който най-добре се усмихва или е най-намръщен от плаката. Нито политическият еквивалент на “Мис Вселена”, само че с повече “правилна” геополитика и европринадлежност (за еврото като пари става дума). Президентът трябва да бъде човек с идея за България. И тук вече идва големият дефицит. Вместо да слушаме отговори на въпросите: “Каква България искаме след пет години и как ще я постигнем?”, вече слушаме баналното “Кой стои зад кандидата?”. Вместо: “Каква трябва да бъде ролята на България в Европа?” си задаваме въпроса “Кой комитет го издига?”. Вместо: “Как ще се справим с демографската катастрофа, отвратителните неравенства, проваленото образование, икономическата изостаналост и националната сигурност?”, обсъждаме кой кандидат е по-одобряван и кой има повече шансове... (Малко мое отклонение по темата - във всички досегашни комитети досега виждам както симпатяги, така и хора с “нечисти” съвести.) Така политиката постепенно се превръща в конно състезание. Само че вместо състезателни коне имаме кандидати/кандидатки (въобще не е интелектуално да твърдим че единият пол е по-приспособен за длъжността), вместо жокеи - (платени) социолози, а вместо хиподрум - телевизионните студиа.

Това е същинският въпрос. България няма нужда от още една президентска кампания, в която основният въпрос е кой ще победи. Тя има нужда от кампания, в която основният въпрос е: “Какво ново ще предложи победителят?” Защото държава не се развива чрез правилно подредени инициативни комитети. Развива се чрез идеи. Нова визия за икономиката. Нова политика за образованието. Нова концепция за демографията. Нова роля на България в ЕС и света. Нова политика за националната сигурност. Нова представа за социалната справедливост. И най-вече - нова политическа култура, в която гражданите не са публика на спектакъла, а негов автор.

Което ще рече че будещият президент ще трябва да се изяви като ярка опозиция както на статуквото, така и на провежданата политика от бившия президент и сегашен министър-председател.

Дарвин би имал последна забележка

Ако Дарвин наблюдава българските избори, вероятно постепенно ще разбере, че еволюцията има и политически вариант. В природата организмът се приспособява към средата. В политиката кандидатът се приспособява към предварителните социологическите проучвания. В природата мутацията може да създаде нов вид. В политиката новата идея може да създаде ново мнозинство. А най-лошото, което може да се случи на една демокрация, е всички кандидати да бъдат прекрасно приспособени към старите идеи.

Тогава еволюция няма. Има само въртене в кръг. Затова истинската битка на предстоящите президентски избори не трябва да бъде “инициативен комитет срещу инициативен комитет”. Трябва да бъде стара идея срещу нова идея, статукво срещу необходима промяна, политическа инерция срещу политическо въображение. Защото президентът на България в крайна сметка няма да стане най-приспособеният към политическата джунгла. Ще стане най-подкрепеният. Но големият въпрос е с каква идея ще спечели тази подкрепа. И ако накрая единственият отговор бъде: “Защото има най-големия инициативен комитет”, Дарвин спокойно може да заключи накрая в книгата си “Еволюцията наистина е спряла.”