Гласуваш за маймуна - получаваш маймуна

Политическото в България вече не просто страда от дефицит на идеи, а от липса на смисъл

Бедата у нас е, че комичното и пародийното твърде често се приема напълно сериозно

През последните години българските избори се превърнаха в огледало, отразяващо интелектуалната деградация и малокултурие, завладели немалка част от нашето общество. Диагнозата може да изглежда прекалено сурова, но иначе рискуваме прекалената учтивост спрямо очевидното да заприлича на съучастие. Предстоящите президентски избори изглеждат като пореден омерзителен епизод от това падение. Политическото в България вече не просто страда от дефицит на идеи, а от липса на смисъл. Идеите, впрочем, отдавна не са задължителен реквизит за българския политик.

В други демократични държави също се появяват комични, екзотични, гротескни и откровено нелепи кандидати. Разликата обаче е, че там те обикновено са такива целенасочено и нарочно - пародират системата, осмиват партийните функционери, довеждат до абсурд политическото говорене и чрез смеха отправят съвсем сериозно послание. У нас е обратното - не екзотичните кандидати пародират политическата система, а самата система произвежда и толерира пародийни кандидати.

Затова нека за малко да оставим всички тези не особено сладкодумни гости на държавната трапеза да се боричкат за държавна заплата, служебен автомобил, охрана и останалите държавни привилегии, които те без особени скрупули ни представят като „любов към отечеството“ и да видим как изглежда политическият абсурд там, където поне е съзнателен и смислен.

Още през 1963 г. в Канада се появява Партията на носорозите, политическа формация, извършила нещо революционно като обявява предварително, че ще говори само глупости. Между другото дали не е добре и ние да променим Изборния кодекс така, че при регистрация в ЦИК да се подава такава декларация по образец? Тъй или иначе говорят глупости, поне да го превърнем в официална процедура. Но да се върнем към канадските носорози. През годините те предлагат да бъде отменен законът за гравитацията, защото никога не е бил гласуван от канадския парламент; да се осигури „по-високо образование“, като построят по-високи училищни сгради; да се ликвидира престъпността чрез отмяна на всички закони и да се обяви неграмотността за третия официален език на Канада.

Последното предложение заслужава специално внимание и в български условия - така или иначе все с Конституцията се занимават, а уредбата на официалния език е там. Сред по-новите идеи на въпросната канадска партия е всички автомобили да станат „зелени“, като бъдат боядисани в зелено.

Британците пък предпочитат гротеската. На изборите през 2017 г. Тереза Мей очакваше резултатите в своя избирателен район, а на подиума сред нейните конкуренти имаше един с черна мантия и черна кофа на главата, представящ като „междугалактически космически лорд“ - Лорд Бъкетхед. Той получи 249 гласа, което си беше успех, защото тридесет години по-рано персонаж със същото име се изправи срещу самата Маргарет Тачър и получи едва 131 гласа.

Следователно за три десетилетия политическото движение на хората с кофи на главите почти е удвоило електоралната си подкрепа, вероятно биха казали някои социолози. Подобна устойчивост и разширяване на електоралната база биха могли да предизвикат завист сред немалко български партии.

Американците, естествено, не могат да оставят подобно британско предизвикателство без отговор. Техният принос се нарича кандидатът с комиксовото име Върмин Сюприйм, който се появява на политически събития с гумен ботуш на главата и огромна четка за зъби. Сред програмните му приоритети са задължителната устна хигиена, подготовката на САЩ за зомби апокалипсис и нещо дълбоко прогресивно и много ляво - безплатно пони за всеки американец. Нашите прогресивни политици очевидно имат още какво да научат.

Но ако канадският, британският и американският пример са някак прекалено интелектуални, а оттам и доста отдалечени от родната политическа действителност, Бразилия предлага случай, който би трябвало да ни накара да се почувстваме някак свойски, почти като у дома. През 1988 г. в Рио де Жанейро се появява един забележителен кандидат за кмет - шимпанзето Тиао. Неговият предизборен лозунг е: „Гласувайте за маймуна и ще получите маймуна“. Това според мен е мечтата за българска предизборна програма - простичка, разбираема и честна. Няма дребен шрифт и няма нужда на следващата сутрин да се обяснява, че думата „маймуна“ е била извадена от контекста. Тиао не обещава икономически растеж, съдебна реформа или борба с корупцията.

Силата на шимпанзето Тиао е в това, че не обещава нищо. Следователно вероятността да не изпълни предизборните обещания е нулева. Освен това никой не може след изборите да каже, че е бил подведен и излъган, защото Тиао е шимпанзе преди кампанията, шимпанзе по време на кампанията и по всички природни закони ще остане шимпанзе и след изборите. По онова време повече от 400 хиляди избиратели изписват името на Тиао върху бюлетините. Ако тези гласове бяха действителни, шимпанзето щеше да се класира на почетното трето място сред общо дванайсет кандидати.

И така стигаме до същината. Защо има хиляди хора, които са готови да гласуват за шимпанзе, защо някой пуска бюлетина за човек с ботуш на главата, защо британец избира между министър-председател и междугалактически лорд, нахлузил кофа, защо канадец подкрепя партия, която възнамерява да отмени гравитацията? Едва ли защото очаква шимпанзето да оправи транспорта. И вероятно не защото смята, че канадският парламент действително има юрисдикция върху Нютоновата механика. Такива кандидати се появяват, когато избирателят вече не вярва достатъчно на политическия език, за да му отговори със сериозен тон и действие. Тогава смехът се превръща в бюлетина. 

Професионалният политик залъгва с общи приказки: „Ще направим структурна реформа, която ще отключи потенциала на икономиката“. Докато сатиричният кандидат обещава ясно и конкретно: „Ще отменим гравитацията“. Не е необходима говореща глава вечерта в телевизионното студио да обяснява какво точно е искал да каже кандидатът. Няма нужда и от коалиционен партньор, който след изборите да обяснява защо гравитацията засега ще бъде запазена, но нейното премахване продължава да бъде стратегическа цел на новото управление. 

Затова най-смешните кандидатури в историята на демокрацията всъщност не са истории за луди кандидати. Те са истории за напълно рационални избиратели, които са решили да използват смеха като политически език. Канадската Партия на носорозите открито се подиграва с политиците, които обещават всичко на всички, и предварително признава, че няма да изпълни обещанията си. Трудно е да не признаем едно нейно безспорно преимущество. 

Предупредили са избирателите преди изборите. Но може би най-съвършената политическа програма все пак остава тази на шимпанзето Тиао: „Гласувайте за маймуна и ще получите маймуна“. Никакъв дребен шрифт.

Никакви коалиционни преговори. Никакво „тежко наследство“. Никаква „променена геополитическа обстановка“. Никакви „непредвидени обстоятелства“. Просто и ясно: гласувате за маймуна - получавате маймуна.

Подобно съответствие между предизборно обещание и следизборен резултат в съвременната политика граничи с подвиг. Бедата у нас обаче е друга. Тук комичното и пародийното твърде често се приема напълно сериозно. 

Значителна част от и бездруго свиващото се обществено малцинство, което отива до урните, продължава да вярва в сериозността на предлаганите му кандидати, в автентичността на техните изневиделица появили се „убеждения“ и „каузи“, в тяхната независимост, в спонтанността на гражданските инициативи и в неизменното обещание, че този път всичко ще бъде различно. Бразилците поне са били предупредени. Ние не сме. Но въпреки това ще получим точно онова, за което сме гласували. Нищо повече и нищо по-различно.