Иван Михайлов - последният велик българин
Нито една БГ медия, нито един общественик, нито един учен, човек на изкуството, музикант, работник, чиновник и прочие, и вероятно много малко българи не се сетиха да отбележат края на последния велик българин.
Какъв срам! Колко е къса паметта на почти всички българи!
На 5 септември 1990 г. си отиде Иван Михайлов. Човекът, за когото България и Македония бяха по-важни от живота.
Загубихме и предадохме Македония. В Балканската война загинаха 66 хиляди български войници и офицери. Десетки хиляди други бяха осакатени, ранени. В Първата световна война загинаха не по-малко от 115 хиляди български войници и офицери, десетки и десетки хиляди други бяха ранени. След 9-ти септември 1944 г. титовците и бг комунистите заедно избиха още хиляди български македонци. Общо не по-малко от около 200 хиляди българи оставиха костите си за тази пуста МЪкидония! И какво сега? Нищо - освен няколко десетки хиляди „българи“ с костюми, анцузи, смартфони и беемвета, които само искат ние да изглеждаме добре пред ЕС и неокомунистите, т. е. да пуснем наглите днешни македонци в ЕС, въпреки тъпите им антибългарски действия.
Да, загубихме и предадохме Македония. Но на днешния ден Иван Михайлов напусна живота и това не се забравя: Последният велик българин
На 5 септември 1990 г. в Рим почина Иван Михайлов. Каквото и да напиша за него ще е малко, ясно защо. Но в ръцете ми сега е „Спомени - младини“ от Иван Михайлов, издадена на български в Рим в 1958. Книгата е изключителна рядкост, защото е издадена на български, но в чужда страна. Издадена е с помощта на Андон Д. Каргов, имигрант в Америка, на когото на заглавната страница на книгата Иван Михайлов благодари. Изданието струва около 200 лева в Мрежата, аз го купих за 2 лева на сергия преди години.
Това са ранните, детски, юношески спомени на Михайлов, които ясно говорят какъв твърд, волеви човек е бил (освен че са изключително ценна картина на онези години). Ето части: при Балканската война той е ученик в Солун и при новината, че гърците първи ще влязат в града, пише: „Горчиво чувство потискаше сърцата ни. Бяхме готови да се сбием с всеки грък..... Главната причина на тая наеженост беше влизането на гръцката армия преди нашата в Солун“.
Балканските съюзници стават врагове: „Към Текето, по пътя за Каваклия срещнахме Тодор Александров, яхнал на кон. Баща ми го запита дълго ще се отстъпва пред сърбите, той ни поясни, че засега най-малко до Радовиш ще се отдръпнат войските“.
За следващите години Иван Михайлов пише: „Мрачният и зловещ сръбски режим в Македония - за него ще пиша в друга книга“. (За съжаление я нямам, но знам как се казва и как да я придобия - б. а.)
Глава 9-та от „Спомените“ се казва „Сърбия прегазена“. Става дума за есента на 1915 г. Всъщност не е така, за съжаление, явно силните чувства на Иван Михайлов без основание вземат превес над сърбите. Но ето любопитна част: „Оттам бидоха донесени убити знаменития войвода Христо Чернопеев,..... капитан Милош Станишев от Кукуш и поручик Цирункарев от Костурско“.
Тук Иван Михайлов оставя свидетелство за края на легендарния войвода Чернопеята и на още двама герои.
След Междусъюзническата война Иван Михайлов става сътрудник на Тодор Александров. (T. Александров и Иван Михайлов са родени в Ново село, махала на Щип, което е от онези „съвпадения“).
Ето какво се случва: „Дал бях за поправка обущата си, с които пристигнах от поробената Македония. До тогава носех войнишките чизми под панталоните..... Срещна ме мой съгражданин и ме запита за плановете ми..... попита ме дали бих работил за Тодор Александров, който искал верен младеж за работа на пишуща машина. Отговорих му, че..... с радост приемам..... и на другия ден се явих в канцеларията на Александров в София, на Гурко 22, където бе задграничното представителство на ВМРО“.
Ами това е от тези „съвпадения“, „случайности“ на Съдбата, които изобщо не са случайности - двамата най-големи дейци за свободата на Македония се събират съвсем „случайно“ заедно под един покрив, за Македония!!
Иван Михайлов е детският ми герой, след като дядо ми разказа за него - как често е гостувал в Даскаревата къща, моята родова къща в Банско. Двамата заедно са чупили хляб на трапезата със сладки разговори, но Ванчо често скачал неспокойно и се ослушвал. Дядо ми, като много млад добре е познавал Войводата и често ми разказваше необичайни неща за него, които само аз знам. В 1928 г. сърбите от чиста злоба убиха брат му, съвършено мирен човек. По-късно е известна историята с Менча Кърничава и нападението в Бургтеатър във Виена. Това допринесе за романтично-насилствения (някои го наричат тероризъм) образ на Иван Михайлов, което не е в негова полза, но със сигурност е било за Македония.
Иван Михайлов в 20-те и началото. на 30-те превърна Македония в бойно поле, защото искаше тя да е българска. Той не се колебаеше да рискува живота си многократно, направи го много пъти и много пъти, защото беше български патриот, нещо почти непознато сега при неокомунизма и политическата коректност.
Няма да забравя пронизващите му, стоманеносини очи, когато каза малко преди края си, цитирам по памет: „Как сте търпели комунистите?“
Като имам предвид датата на смъртта му 5 септември 1990 г., спокойно мога да кажа, че Иван Михайлов е последният велик българин. Знам, че Иван Михайлов е противоречива личност. Като християнин не мога да одобря някои от действията му.
Но това мога: Господи, дай покой на Иван Михайлов.