Труд
Автор:
Росен Тахов
Под авиаторския комбинезон тялото му било нашарено с белези. Няколко пъти чупил крака и ръце, но винаги се връщал на пистата
Българският въздушен ас Коста Малеев постави рекорд по оцеляване във въздуха. През Втората световна война 13 пъти врагът улучва самолета му, но не може да затрие пилота. След всяка драма Коста отново сяда в кабината. Затяга коланите и поема към облаците.
Капитан Малеев първо се сражава на страната на Полша. После брани София от англо-американците. Завършва кариерата си в Отечествената война срещу нацистка Германия. Кавалер е на всички ордени “За храброст”, гърдите му красят и чужди военни отличия.
Колегите наричали безумно смелия офицер “Щурия капитан”. Изключително силен физически, той нехаел за травмите. Под авиаторския комбинезон тялото му било нашарено с белези. Няколко пъти чупил крака и ръце, но винаги се връщал на пистата.
Константин Малеев е роден през 1913 г. в Одрин. Още е пеленаче, когато баща му издъхва като заточеник в Диарбекир. Коста завършва педагогическо училище и става директор на школото. После семейството му се преселва в Свиленград, а оттам в София.
Малеев минава през Военното училище и специализира авиаторство в Германия. Връща се с две значки на мундира - щурманска и пилотска. Започва работа в Казанлък, където пробва нови модели аероплани.
През 1939 г. с още двама колеги Малеев е командирован в Полша. Тук българите трябва да усвоят управлението на френски самолети за нашите ескадрили. В същото време избухва войната и тренировъчните полети са прекратени. Тримата обаче отказват да се върнат.
Искат да се бият срещу германците
В небето над Полша Коста е улучен за сефте. Това е първото му сваляне, за което получава и първия орден - полският “За заслуга”. Тъй като България все още е неутрална, награденият е изпратен по етапен ред у нас.
Паметникът на българския летец.
Коста Малеев замалко щял да се прости с небето, когато отива под венчило с актрисата Ирина Тасева. Той пристъпва офицерските канони, като се влюбва в девойка без зестра. Освен че е бедна, избраницата се показва и на сцена, негодуват началниците на авиатора.
Решителният Коста обаче е категоричен - подава рапорт за напускане. Военният министър Теодоси Даскалов излиза човек и не го уволнява. Така капитан Малеев поделя сърцето си между земните и небесните страсти. Комендант е на летището в Божурище.
Скоро над София започват да прелитат англо-американците. Първите бомби отрезвяват политиците ни, които са обявили “символична война” на двете могъщи държави.
Коста Малеев разбира, че френските самолети са боклук. И без вражески попадения са ковчези за пилотите. По неизвестна причина всмукателните тръби се задръстват, прекъсва се подаването на гориво, двигателят спира и машината пада.
От друга страна германските изстребители Месершмит са кът. Българите се сражават с нищожни шансове за оцеляване. “Беше такава касапница, че не е за разправяне - спомня си Коста. - Ние кръжахме като оси. Целта ни беше да откъснем самолет от вражеското ято и тогава да го обстрелваме. Директно атакуване на англо-американските ескадрили беше невъзможно.”
Нашите летци са настанени със семействата си в село Гурмазово до Божурище.
Ние разчитаме на немска радарна система
Тя засича чуждите бомбардировачи още преди българската граница. При тревога пилотите хукват към пистата палят машините и се вдигат да пресрещнат нападателя. “Всеки беше наясно, че излитайки, едва ли ще се върне”, разказва комендантът на летището.
В един от боевете самолетът на Малеев е поразен над Сливница. Офицерът катапултира, но не успява да стигне земята - парашутът му се заплита в някакъв орех. За щастие го забелязва евакуираният Георги Михайлов. С помощта на местен селянин той прерязва въжетата, които душели пилота.
Преди войната Георги, известен като Джо, редактира списание “Летец”, което награждава Никола Вапцаров за стихотворението му “Романтика”. Малеев вади късмет, защото самият Джо е авиатор, знаел е как да го смъкне от дървото.
Под ореха става ясно, че Коста е ранен в ръката. Превързва го съпругата на Георги Михайлов. Само след няколко дни Малеев е отново на пистата.
На 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва първия в авиационната ни история таран на противников самолет. Със своя Месершмит той се врязва в четиримоторен американски Либърейтър. Горящите отломки падат около Горни Пасарел.
Капитан Малеев е извикан да разпознае останките на живата торпила. Двамата са съвипускници и комендантът идентифицира овъгления труп по зъбите. Малеев обаче е толкова уморен от битката, че докато чака да оформят документите заспива в моргата.
Събуждат го да се подпише на книжата
Димитър Списаревски посмъртно е произведен в чин капитан, а англо-американците още по яростно връхлитат над София. “По бул. “Фердинанд” отляво и дясно кооперациите са полуразрушени. Улица “Венелин” е цялата затрупана. Убити, ранени и затрупани в голям брой”, описва столицата съпругата на регента Богдан Филов. “Какво безбожие!”, възмущава се тя.
Това са поражения от голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г. След нея Коста среща човек, който стискал кърпичка в ръката. “Аз, господине, съм най-богатият човек на земята”, казал му той. Офицерът го погледнал озадачено. Непознатият отворил кърпичката, в която имало шепа прах: “Тук е къщата ми, жената, децата и всичко, което беше скъпо за мене.”
След 9 септември 1944 г. капитан Малеев участва в двете фази на Отечествената война. За последен път е свален в небето над Унгария. Връща се от фронта с пагони на майор.
Макар че на гърдите му свети и съветски орден, “народната власт” го държи под око. Летецът завършва право, но скоро става клиент на лагерите из страната. После е въдворен в провинцията. Като “общественоопасен”, не му разрешават да отиде в пограничния Свиленград, за да си види къщата.
Някогашният въздушен ас се препитава с какво ли не. Според трудовата му книжка през 1953 г. е тракторист в Тутракан. Умира през 1980 година.
Последното желание на Константин Малеев било в некролога му да пише, че е авиатор. Не искал да го помнят като юрист, нито пък като тракторист.
