Актьорите в политиката прогониха дейците

Политактьорът се плаши от неодобрението на задкулисния режисьор, а не на избирателя

АзГ отдавна налага политическия дневен ред, вече е станала ориентир и за другите партии

Живеем във време, в което политиката окончателно се превърна в скъпоплатена театрална постановка, но с една съществена разлика – билетите за нея се плащат с икономическата сигурност, суверенитета и бъдещето на цели нации. Когато сцената бъде овладяна от актьори, истинските държавни дейци биват прогонени. Днес Европа преживява именно това: срив на илюзиите и предчувствие за политическо земетресение.

На изборите в провинция Саксония-Анхалт партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ) постигна историческа за страната победа. Предстоящите вотове в Берлин и Мекленбург-Предна Померания, според сондажите, също вещаят за нея отлични резултати. Т. нар. системни партии обаче упорито продължават да обясняват случващото се с попълзновенията на Русия, възхода на десния популизъм и прочие празни фрази и риторични клишета.

Осъзнаващите социално-психологическия подтекст зад изборните резултати политически елити  са в объркване и отчаяние. Притаил се е цял букет от отрицателни чувства, водещ до вяло повтаряне на мантрите за общи европейски ценности, „сплотеност срещу агресивния Путин“ и „отстояване на устойчивия модел“. Поведение и обяснения на субекти, изправени пред трапа на отхвърлянето си от избирателите.

Die Welt със заглавие „Самоубийството на политическите елити“: „Политическата култура на „Берлинската република“ е близо до залез. Резултатите от изборите, които се оказаха катастрофални за културния, политическия и медийния елит, разкриха тяхното скрито отчаяние относно самите тях... Те отдавна са се откъснали от политическата и социалната реалност и са се превърнали в затворена система на морална надменност и икономическа некомпетентност.“

Моделът на политическото театро в Европа се напука в края на миналия век, започна да се оронва и руши преди около 20 години. Неговите мениджъри сториха принципна грешка, като подмениха държавния си инстинкт за самосъхранение с корпоративен конформизъм. Те монтираха в ядрото на ЕС евроатлантически лидери, формирани встрани от проверената от времето школа на реалната партийна и идеологическа борба. Издиганите през последните десетилетия политици в голямото си мнозинство се оказаха рафинирани продукти на глобални мрежи за лидерство – като Световния икономически форум в Давос или мрежите на трансатлантическите тинк-танкове.

Доста бързо политическите дейци по демократични формули бяха забърсани от горните етажи на властта. На техните места бяха настанени политактьорите – разновидност на шпионската агентура в този вид дейност. Политинженерството е огромна сила, щом в ръцете на задкулисните играчи, наред с парите, са и съвременните средства за масово (дез)информиране. Разликите между политическия деец и политическия актьор са сходни с тези между автора и марионетката.

Политактьорът играе по чужд сценарий и режисура – на задкулисието, по-често, на външни сили. Той не твори политика, а я възпроизвежда най-често срещу възнаграждение – финансово, кариерно или морално-психологическо. Продукт е на политинженерство и скъп PR, като единствената му задача е да изиграе убедително поредната роля според сценария. Затова е лесно сменяем. Когато публиката се умори от него, продуцентите просто сменят лицето с нов „проект“.

Външните фактори най-често предпочитат ролята на продуцента. Сценаристът съчинява историята, режисьорът я насочва на сцената, но продуцентът е този, който осигурява и контролира бюджета. Той решава кои партии, медии или фигури да бъдат „нахранени“, а кои – да мрат гладни. Продуцентът често има последната дума при кастинга на актьорите - притежава правата върху филма.

Както и контрола над финалния монтаж. Ако установи отклонения от плана, има силата да спре проекта, да смени екипа или да пренапише финала. Сценаристът и режисьорът са тактическите инструменти за управление на процесите, а продуцентството е стратегическата власт. Той определя дали изобщо ще гледаме филми с избори и кой ще спечели на поредния кастинг.

Случва се понякога публиката да бойкотира актуалните актьори, че и самия „демократичен кинофестивал“. Било като гласува не „за“, а „против“, било като изобщо спре да гласува. Нашенецът го прави напоследък. Той е Стоян – както писа големият Станислав Стратиев, Стоян стои и чака. Сега обаче и у нас, и в Европа тръгна голяма вълна на отхвърляне на кинофестивала и на политактьорите в серийните продукции.

По сцените започват да се появяват представители на държавниците. Деецът има субектност, той произвежда на обществената сцена свои собствени действия. Обляга се на идеология, традиция, трайно социално одобрение и държавен интерес. Притежава автентична воля и забита дълбоко в националните интереси котва. Неговата легитимност идва отдолу – от широко споделената кауза. Не отгоре или отстрани - от посолства или корпоративни централи. Готов е да понесе лична и партийна цена за идеите, думите и действията си във властта.

В Германия управлението на коалиции, съставени от фигури без стратегическа дълбочина, доведе до драстична деиндустриализация. Икономическият суверенитет на Берлин бе пожертван за чужди геополитически сценарии. Провалът на тези актьори не е само управленски – той е морално-психологически. Тъй като отказват да признаят реалностите, а декорите на собствената им държава се разпадат.

Повечето граждани в ЕС виждат войните, безумните климатични политики, влиянието на глобалните корпорации и неконтролируемото чуждо нашествие. Така възникват разочарованието и гневът от измамата за сключената преди сделка между гражданите и държавата - приемаш системата, пазарната икономика и глобализацията, за което получаваш добър стандарт на живот и сигурност. Този обществен договор отдавна е нарушен, и то не от избирателите.

Както винаги в такива случаи, появява се алтернативата, която ясно сочи проблемите. АзГ не от вчера налага политическия дневен ред и вече е станала ориентир за другите партии. Когато предлагаш решения, били те крайни или дори погрешни, печелиш публиката.

Проучване на Süddeutsche Zeitung сред 5834 граждани на Германия, Франция, Италия, Полша, Нидерландия и Великобритания, доказва този срив на доверието. Почти 75% от хората смятат, че Европа не се справя с геополитическите предизвикателства и икономическата криза. 56% вярват, че бъдещето на континента е „под заплаха“, едва 12% изпитват оптимизъм. 19% считат, че Европа се движи в правилната посока, 39% виждат упадък навсякъде; 31% са „несигурни“.

Предстоят избори в много страни от ЕС Сондажите предполагат мащабни размествания в политическата карта на Европа след редица парламентарни и президентски вотове.

В провежданата от днешните САЩ политика ясно се вижда, че икономическата динамика на капитализма вече в огромна степен е сменена с военно-политическа. Ситуацията силно наподобява онази в началото на миналия век, когато обективно на капитализма му е била остро необходима голяма война. Днес обаче тя не може да бъде друга, освен унищожителна...

Русия в Украйна премина от хоризонтална (север - юг) към вертикална война (от изток на запад). Украинците неведнъж в миналото от върли врагове на руснаците са се превръщали в техни съратници. Не може да се изключи в някой момент от яростни проевропейци да обърнат дулата срещу изоставилите ги западни партньори. 

Светът опасно се плъзга по плоскостта на военно-политическото преразпределение. Онези 75% от европейците, които виждат упадъка, вече отказват да купуват билети за фалшивия кинофестивал на статуквото, а времето за сеир изтича.

Ако европейските нации не намерят сили да качат на сцената истински политически дейци, има сериозна опасност продуцентите на глобалния спектакъл да пренапишат финала според собствените си разрушителни сценарии. И когато декорите започнат да горят, Стоян вече няма да може просто да стои и да чака.