Къде е Pisa, къде сме ние?

На всекиго е ясно, че нашата образователна система не е адаптирана за международното изследване

„Какво се сещаш, като видиш малко зелено човече?“ - въпрос по Pisa.
(Честно ли... нищо! Пък то било вървящото човече на светофара.)
Вероятността ученик, който има 100 точки на НВО по математика да има нисък резултат на Pisa е огромен!
Целите са различни.
Формулировката е различна.
Нагласата е друга!
Всяка година, когато представят резултатите на учениците по Pisa, у нас настава голяма бъркотия. Учителите се снишават. Родителите се наежват. МОН чупи пръсти и говори небивалици.
На всекиго е ясно, че нашата образователна система не е адаптирана за международното изследване. Не се и вълнува от това изследване.
Как се прави тест за Pisa у нас - идва едно писмо, в което пише: от този клас да правят 20 ученици тест. Извеждат се от час и се вкарват в другата стая да пишат нещо. На тях изобщо им е все едно какво ще се получи. Знаят, че от този тест не следва нищо за никого.
Освен за самото изследване.
Няма подготовка, няма адаптация, няма и стрес. И хоп, след година - учениците на Х години са функционално неграмотни.
На тях им е все едно - и тогава, и сега.
Какво ни дава Pisa на страната - нищо, освен сигурна и категорична ниска оценка.
Работи ли се на национално ниво за добри нива на Pisa - пак толкова категорично - не!
Може ли да има обрат в резултата - да!
След категорична и последователна реформа - в това какво и как се учи, в това как са формулирани въпросите на изхода.
Едно е категорично ясно - учителите нямат никаква вина за резултатите на Pisa!
Учениците и догодина ще имат същите резултати.
Причината - направена е първата крачка в промяната на образованието преди години.
Следващата сериозна реформа е в очакване!
До тогава и малко след това резултатите ще са все такива.