Време съдбовно

Очевидно България днес е изправена пред безпрецедентен кръстопът

ЕС от години бие тревога, че България е най-корумпираната европейска държава

Ще станем ли нормална държава, най-после? Да! Ако разделението на властите, този безалтернативен принцип за успешно развитие и просперитет на всяка държава, стане най-после, след повече от столетие, факт и в управлението на България.
Разработен от англичанина Джон Лок, далеч преди Монтескьо, той е фундаментален принцип повече от три успешни столетия в управлението на Англия и прилаган два и половина века в САЩ. Той се практикува в преобладаващата част от страните в Европа, както и в други страни по света.
На българска територия е намирал приложение с малки изключения до 1911 г., след което до днес е напълно елиминиран. Напразни се оказаха надеждите на обществото след 1989 г., според които разделението на властите трябва да намери място като категоричен принцип и в управлението на българската държава. Ръководещата политическа прослойка усетила дивидентите, които предлага властта, приема такава нормативна уредба, която по същество елиминира разделението на властите и прехвърля и трите в изпълнителната власт на държавата. Законодателната и особено съдебната са напълно обезличени и подчинени на силните на деня, т. е. на “силните лидери” и техните кукловоди. И цялото това наложено статукво се поддържа повече от три и половина десетилетия със “завидно” усърдие и упоритост от основните политически сили в Народното събрание. Затова законодателната система е такава, каквато отговаря на техните интереси, а съдебната с подчертано голямо старание бди над тях и им гарантира пълна неприкосновеност дори и при извършено престъпление.
Очевидно България днес е изправена пред безпрецедентен кръстопът. Ще успее ли правителството да реализира фундаменталното си послание да превърне страната ни в правова държава, която най-после да поеме пътя към успешно развитие и просперитет или ще остане в това блато натикана над три десетилетия от шайка олигарси, мафиоти и партийни тарикати?
Огромната съпротива на тази оформена прослойка срещу промяната на това пагубно за държавата ни статукво е факт. Затова свидетелства и включването на тримата последни главни прокурори, хукнали преди дни из страната да търсят свои протежета, които да пробутат във Висшия съдебен съвет, запазвайки дори частично контрола върху третата власт.
Тази проява на яростна защита на статуквото, което защитава и отстоява интересите на група олигарси и мафиоти, показва изключително важното място на прокуратурата като институция в съдебната система. Прокурорът, а не следователят и съдията е факторът, чиято преценка е решаваща за всеки наказателен процес. От него зависи дали да прекрати дадено предварително производство поради липса на извършено престъпление или с обвинителен акт да изпрати делото в съда за търсене на наказателна отговорност.
Както е известно на обществеността последните трима главни прокурори Цацаров, Гешев и Сарафов бяха назначени от властващата политическа сила, т. е. от нейния лидер. Двама от тях бяха избрани без конкуренти, защото всеки един кандидат знае, че назначаването на главния прокурор е предрешено. Той не се избира, а се назначава за да “върши” работата, която му е възложена.
Европа, респективно ЕС, от години бие тревога, че България е най-корумпираната европейска държава. Крадат се огромни суми, милиарди евра. От Вашингтон също виждат крупните далавери и дори извършителите на кражбите, сочейки ги в специален списък “Магнитски”. Този фрапиращ факт не се виждаше години само от главните прокурори на България. Възлагат се поръчки за милиарди в строителството на магистрали. Но след като се вземат комисионните, контролът върху изпълнението става нулев, а и резултатите от строителството също са близки до нула. Перфектна възможност за намеса на разследващите органи и прокуратурата. Но как? Та главните изпълнители на тези престъпни деяния са същите, които са кадрували в тези институции.
Известно е, че една от основните задачи на олигарсите и мафиотите бе да се занимават с назначения или повишения на разследващите и обвинителни кадри, която задача те изпълняваха блестящо. Един от най-важните критерии при избор на кадри за прокуратурата е успешната им практика именно като прокурори. Наред с този показател трябва да се вземе предвид и университетската подготовка отразена в дипломата. Основателно е изискването успехът при следването да бъде важна предпоставка при назначаване на новопостъпили прокурори както и съдии, но при избор на ръководни кадри в съдебната система този факт се пренебрегва. А посредствеността на една университетска подготовка трудно се преодолява в практиката.
Скандално е при наличието на няколко авторитетни юридически факултета със сериозен преподавателски състав при назначаването за прокурори, особено пък за главни, да се избират хора от академията на МВР. Крайно време е да се разбере, че тяхната юридическа подготовка е доста недостатъчна. Този факт задължително трябва да бъде отчетен от парламентарно представените политически сили и особено от първата политическа формация Прогресивна България, която пледира за радикална промяна на избора и функционирането на съдебната система. От тази промяна зависи бъдещето ни като държава - правова и народ, развиващ се в положителна насока.
Изключително значение за жадуваното от българския народ разделение на властите има фигурата на главния прокурор. Само през последните две години тази фигура нанесе такива поражения на българската държава и нейния авторитет, които ще се помнят десетилетия. Затова на първо място избраният главен прокурор трябва да бъде юрист завършил право в престижен български университет с необходимия успешен практически опит. Особено важно е този кандидат да бъде човек с характер и достойнство. Според древната гръцка мъдрост, който няма или си е загубил достойнството, той си е загубил човешкия образ. А достойният човек никога на може да бъде зависим от когото и да било.
Отчитам деликатността на проблема със съдебната реформа. Убеден съм, че при добра воля, упоритост и чувство за отговорност тази болна сфера може да бъде “излекувана”. Още повече, че страната разполага с впечатляващо подготвени и морално почтени кадри, отлично образовани и с безупречна професионална репутация, както и с доказано човешко достойнство, които да бъдат включени в предстоящата битка за налагане върховенството на закона като непоклатим фундамент в днешната и бъдещата управленска система на българската държава.
Основание за тази категорична увереност ми дава 25-годишният преподавателски опит в ЮЗУ “Неофит Рилски” Благоевград и повече от 10-годишния СУ “Св. Климент Охридски”. Наистина, отчитайки качествата на студентите, на които съм преподавал, аз съм убеден, че българският народ, въпреки сложните и тежки времена, които изживя през последните десетилетия, и днес разполага с такъв качествен кадрови потенциал, с който може да реши дори съдбовни за страната ни проблеми.