В нормалните държави акциза от алкохол и цигари отива за здраве

България е една от водещите държави в Европа по сърдечно-съдови заболявания и смъртност. На фона на черните статистики страна ни е сред лидерите на стария континент и по брой пушачи на глава от населението. По тези въпроси, както и по здравословните проблеми, свързани с цигарения дим, потърсихме мнението на проф. д-р Борислав Георгиев, главен асистент в Национална кардиологична болница в София.

- Проф. Георгиев, България продължава да е водеща в Европа по брой пушачи на глава от населението. Какви са вредите от тютюнопушенето и какви са възможните решения?

- Първо трябва да се започне от профилактиката. В Европа има два вида профилактика – първична и вторична. В САЩ има и трета – най-ранна, която обхваща малките деца и ги възпитава на физическа активност и спорт. В Европа първичната профилактика е профилактика на рисковете. Тя включва, освен овладяване на високо кръвно налягане до нормални стойности, и тютюнопушенето. То не е болест, но е риск за много заболявания. В първичната профилактика влизат още физическата активност и практикуването на някакъв спорт; здравословното хранене - консумацията на повече плодове и зеленчуци; прием на по-мазни риби заради омега-3 мастните киселини, на които са богати, вместо взимане на хранителни добавки с омега; намаляване на солта; ограничаване на алкохола при системна консумация. Тази първична профилактика принципно не се осъществява от лекарите. Тя е приоритет на държавата заедно с най-ранната профилактика. Държавата трябва да осигурява на децата подходящи условия да спортуват – да има повече площадки, наличие на достатъчно часове спорт в училище; да се възпитават подрастващите на здравословно хранене. Държавата положи усилия по отношение на храненето чрез екипа на проф. Веселка Дулева - ръководител на Националния център по обществено здраве и анализи и национален консултант по хранене.

- Заговори се за увеличение на акциза на бездимните цигари. Това ще реши ли нещо?

- В нормалните държави акцизът от цигарите и алкохола отива директно за здравеопазване – за направа на спортни площадки, за стимулиране на селскостопанските производители да добиват екологично чисти плодове и зеленчуци. Между 400 и 800 гр. дневно трябва да консумира човек, за да бъде здрав. Това са четири ябълки, няколко моркова, две салати – на обяд и вечеря. Единственото, което се постигна на практика, пак повтарям благодарение на екипа на проф. Дулева, е да се премахнат кифлите и баниците от училище и да се въведат плодовете. Това е първична профилактика, или най-ранна. В държави като Бразилия се създават спортни площадки, за да може навсякъде да се играе футбол, да се спортува. А това ще отдели децата от улицата и наркотиците. При първичната профилактика е и тютюнопушенето. То е голям проблем и за борбата с него е необходима държавна стратегия, а не само група хора, които Министерството на здравеопазването е ангажирало. Държавната стратегия не трябва да се свежда до ограничаване на тютюнопушенето на определени места. Да, мярката е добра, но няма да промени навика на пушачите. Който иска, ще излезе навън да запали. Защото това е един сложен проблем. Човек се пристрастява към цигарите по три причини. Едната е, че никотинът води до пристрастяване. Втората, е че това е свързано с навик – да държиш нещо в ръка, да изпиеш едно кафе с цигарата, което пак е вид пристрастяване, ритуал.

-Как стои въпросът с електронните цигари?

-При електронните цигари проблемът е, че никотинът се разпрашава от вещество, което е глицерин или друго. При поглъщане обаче то има вреден ефект върху белия дроб. По тази причина медицинските общности застанаха зад мнението, че вариантът с електронните цигари не е безвреден.

-А по-щадящ вариант ли е все пак от тютюнопушенето?

-Всичко е по-щадящо от тютюнопушенето. Ефектът на електронната цигара е да засити никотиновия глад. Самият никотин не е опасен, но води до пристрастяване.

-Каква са вредните аспекти при различните видове прием на никотин?

-Има цигари, пури и дъвчене на тютюн. При дъвченето на тютюн се увеличават карциномите на устната кухина. При пурите ефектът е подобен като този на цигарите, но няма такова количество дим. Най-много е това количество при цигарите. Всеки дим съдържа между 70 и 300 различни вредни вещества. Част от тях вредят на белия дроб, свързани са с белодробните болести и карциноми и това е много добре обяснено от пулмолозите. В кардиологията димът увеличава хормона на стреса. Това обаче не е толкова вредно, колкото процесите на окисление в кръвта, които създават вредните вещества в погълнатия дим от цигарите. Това действа опасно върху самия кръвоносен съд, стимулира атеросклерозата и т. нар. ендотелна дисфункция, т.е. вътрешният слой на кръвоносния съд спира да функционира нормално, той вече е увреден и реагира парадоксално. Това е в основата на атеросклерозата. Тютюнопушенето може да засили процеса на атеросклероза по една линия. По друга може да се стигне до това атеросклеротичната плака да се спука и да се получи инфаркт, инсулт или периферна болест. Всичко това е по отношение на димните цигари.

- Какво се случва при бездимните цигари, които са различни и от електронните?

- Те съдържат от 0,5 до 8% от веществата на димните цигари. От 15 години водим сърдечно-съдова профилактика, която е на световно ниво. Успоредно водим и преговори на европейско и световно ниво как да решим проблема с вредата от цигарите. Когато се появи концепцията за бездимните цигари, попитахме дали те ще бъдат регистрирани като никотин-заместителна терапия. Отговорът беше, че ще са регистрирани като никотинов продукт. Тогава поискахме да се докаже ползата от тях. В момента производителите на бездимни цигари правят мащабни проучвания. Установено е например, че ако в затворено помещение се изпушат десет бездимни цигари, въздухът ще има замърсяване на чисто битови нормални нива. Причината за това е, че бездимната цигара отделя изключително малко дим – нагрява се тютюнът и от там се извлича никотинът. Проучванията са по изискване на световните регулатори за лекарства. Затова ние дори си позволяваме в определени случаи да препоръчаме бездимната цигара като заместител на димната, когато не може пациентът да откаже тютюнопушенето. В съдовата хирургия има състояния, при които спирането на цигарите задължително. Някои пациенти, които са пушачи от 60 години обаче, изпадат в абстиненция и не могат да спрат. С бездимната цигара поне вредата е по-малка.

- Как стои този проблем в цифри?

- Допреди 4 години 22% от болните с висок сърдечно-съдов риск (а не от цялата популация) са пушачи. Над 19% от болните с коронарна болест на сърцето, т.е. инфаркти, инсулти, стентирани и т.н., след като са лекувани от болестта си и им е препоръчано от лекар да спрат да пушат, продължават с вредния навик. Това е една пета от тези пациенти. Тази година през април официално публикувахме резултатите от коронарната болест в Европа. България от болните, които са с инфаркт, със стентиране, с инсулт и т.н., 28,9% продължават да пушат след инцидента срещу 19% за Европа. С други думи независимо, че при нас се създадоха условия за ограничаване на тютюнопушенето, спад в цифрите няма. За да има ефект, е необходима държавна стратегия. Все пак младите в момента пушат по-малко. Наблюдавам и го и при пациентите си. По-голямата част от тези които са между 25 и 35-годишни, са непушачи. В дългосрочен план ефектът ще е по-голям, ако държавата започне да отделя парите от акцизите за здравословно хранене при децата. Желанието ни е приучим така детето, че то само да поиска ябълка да речем. Но за целта трябва да се промени възпитанието му по отношение на храненето. Така ще намалим диабета и инфарктите в дългосрочен план. Сега децата са затлъстели или с наднормено тегло и между 25 и 45 години ще са диабетици, с атеросклеротична болест. По отношение на това големите проблеми идват от държавните политики. Субсидира се производство, дават се пари, но за евтино хранене. Целта е да се произведе повече храна, на по-ниска цена, но съответно и с по-лошо качество. В момента в храната има добавки – палмово масло, което е вредно. Част от новите добавки в храните могат да променят генетиката ни и това е по последни данни, които излизат. След десет години може така да стане, че и да спрем да консумираме тези вредни т.нар. „фаст фууд“, затлъстяването да продължи, тъй като се е променил геномът. Тези процеси текат в организма още вътреутробно с храненето на майката, което влияе и на плода. Затова трябва да се наблегне на профилактиката.

- Тепърва предстоят горещини. Какво бихте препоръчал като кардиолог на хората с проблеми?

- Не препоръчвам на сърдечно болни сауни при високи температурни стойности. Високата температура прави фазодилатация, т.е. разширяват се малките кръвоносни съдове – понижава се артериалното налягане. Това води до два проблема. Ако се понижи значимо систолното налягане (горната граница), намалява храненето на мозъка. В горещниците се понижава и диастолата обаче, а това може да доведе до намалено хранене на сърцето. Затова хора, които приемат лекарства за артериално налягане, трябва да приемат литър и половина-два вода, не чай, а вода. Онези хипертоници, които са постигнали нормални стойности на кръвното налягане и то се понижи, може малко да се намалят лекарствата, но не и да ги спират напълно, защото това може да доведе и до хипертонична криза. Целта в горещините е да се поддържа оптимално налягане с повече течности и евентуално намаляване на лекарствата, но не и спиране на прима им.

Нашият гост

Удостоен е с награди на XX Международен конгрес по електрокардиология и на Международния съвет по електрокардиология.