Проф. Нина Дюлгерова - специалист по геополитика, пред „Труд“: Дойде време хората да решат: Случайниците вън от политиката

Държавата на Тръмп се бори за личности, а финансовият капитал за послушни бройки

Как енергетиката от бизнес се превърна в явна политика. Каква ще е 2019-а за света – проблемите на Балканите, в Европейския съюз преди изборите за Европарламент, докъде ще стигнат в битката си републиканци и демократи в САЩ. Предстои ли нова „пролет“ за Европа и защо нашите политици изглеждат като стаени в миша дупка. По тези въпроси разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

- САЩ заплашиха Германия със санкции заради газопровода „Северен поток 2“. Подобен беше казусът и със спрения Южен поток. Енергетиката в последните години открито се превърна в политика, макар че е логично тя да бъде бизнес – защо, проф. Дюлгерова?

- Живеем в енергийния XXI век, в който енергетиката се е превърнала не само в основен филтър на международните отношения, но и в ефективен геополитически инструмент, чрез който се създават и регулират конфликтни зони или се оказва дипломатически натиск с преки икономически заплахи. Газовата политика на Русия в европейска посока е много чувствителна тема за Вашингтон, който през второто десетилетие на XXI век активно работи за елиминирането на всеки диверсификационен енергиен проект, конкурентен на украинската преносна мрежа. Американската активност се прояви много ярко през 2013 и 2014 г. по отношение на алтернативния „Южен поток“, а сега за пореден път подобен натиск, но не с такива политически и задкулисни размери се оказва върху Берлин по отношение на „Северен поток 2“. Този натиск може да се приеме повече като част от инерцията на натиска, отколкото като дипломатически акт със сериозни последствия за Германия.

- 2019-а предстои да бъде доста бурна политическа година – това се вижда още в началото й. Ето нашият Балкански регион – вижте какво става в Гърция, в Косово, в Сърбия и Македония – ври и кипи. Преспанският договор ще разбуни ли пак региона?

- Тази година действително е бурна и непредсказуема, но въпреки всичко тя е подчинена на два основни приоритета – избори (очаквани европейски и вероятно предсрочни в Гърция, а може и в други балкански държави) и резонанс от битката между демократи и републиканци в САЩ, които резонират във всяка зона по света и сфера .на обществен дейност. Действително информацията от държавите от т. нар. Западни Балкани е почти винаги негативна.

- Процесите обаче не променят като цяло статуквото на Балканите.

- Така е. Ето - македонският парламент гласува промяната в името на държавата, а в Гърция излизането на партията на „Независими гърци“ много бързо ще бъде решена чрез организирания бърз вот на доверие, който партия „Сириза“ успешно ще получи. Размяната на реплики между косовските ръководители и сръбския президент Вучич не преминават границата на реториката. Протестите в Белград и други сръбски градове не оказват съществено влияние върху политическите процеси в държавата. Румънското европредседателство е своеобразна гаранция за стабилност поне първите шест месеца на годината. Едва ли водещи европейски и световни фактори ще позволят Букурещ да влезе в политическа криза в период, в който ще се проведат европейските избори и Англия, може би, ще осъществи излизането си от ЕС.

- Ние къде сме в казуса с Македония, нашите политици изглеждат стаени в миша дупка, все едно всичко е под контрол.

- Моята позиция винаги е била да се борим за българското минало на Македония и за европейското бъдеще на тази държава. В контекста на гръцко-македонския спор България като цяло отсъства. Почти е сигурно, че Атина и Скопие ще се разберат за името „Северна Македония“, което ще отвори пътя към НАТО, което е и целта на САЩ, но едва ли ще стигне в близко бъдеще до Европейския съюз. Не трябва да се забравя, че НАТО и ЕС са американски проект. В 2019 г. обаче има съществена разлика по отношение на възможностите на Вашингтон в двете организации. НАТО продължава да е под контрола на САЩ, но ЕС през миналата година показа, а през настоящата ще има още по-големи възможности да засили дистанцията си от своя задокеански закрилник. Това може да се случи чрез изборите за европарламент, както и със състава на Еврокомисията.

- Европа хич не е спокойна. Възможна ли е нова „пролет“ на континента? Питам ви след като италианския вицепремиер Салвини обсъди преди дни с полския си колега възможността за създаване на нов евроскептичен алианс в противовес на политиката на Берлин и Париж.

- Италианско-полската дъга е една част от възможностите за промяна. Другата е излизането на Великобритания от ЕС, с което ще засили европейската консолидация чрез френско-германския съюз за европейска армия и с европейски бюджет. Третата възможност е засилване на националната държава, която в евросъюз да защитава интересите си в областта на сигурността, отбраната и осъществяването на външна политика, подчинена на политическата, икономическата и военна изгода за обществата на Европа.

- Вече пророкуват, че евроизборите в края на май щели да са на живот и смърт. Как изглежда разпределението на силите, възможно ли е статуквото да се запази или напротив – ще има засилване на скептицизма?

- Едва ли ще са на живот и смърт, тъй като европарламентът, най-вече еврокомисарите и другите водещи фигури в Брюксел и Страсбург са по-близо до политическия и иконимическия елит на държавите членки, отколкото до всички прослойки на обществата. Еврофондовете са мотивиращия елемент, както и възможностите за политическо или лично облагодетелстване. Европейската риторика не решава проблемите на ежедневието, но може да предизвика процеси като лобисткия проектозакон на Франция за превозвачите. България все още се учи, но не зная дали иска да се научи, че не може безкрайно да лъже избирателите си за светлото европейско настояще и бъдеще, тъй като държавата ще остане в ЕС, но вероятно без тези политици и суфльори, които само крадат. Идва момент, който вероятно през следващите месеци ще се прояви, когато вече парите са безсилни да контролират, но най-важното да спрат процесите на деградация, неглижиране и разпадане на държавността. Без държава и без власт парите са безсилни.

- Казусът с миграцията е основният в момента на нашия континент. Има ли сили Европа да реши този проблем или ще продължава да се мотае в собствените си кълчища?

- Ако Европа не реши проблема, миграцията ще разруши континента. През тази година ще видим резултатите от гласувания от Генералната асамблея на ООН глобален пакт за миграцията, а няколко дни по-късно резолюцията за бежанците. Това е предизвикателство, за което най-наясно са италианското правителство. Политическата реторика на останалите европейски лидери не излиза извън рамките на обобщенията, отсъствието на решителни мерки и като цяло странно бездействие, което може да се приеме повече като отстъпление и отказ от решителни мерки за опазване на Европа от етническа и религиознна асимилация.

- Покрай Европа, в близкия до нас Близък Изток никак не е спокойно. Макар Тръмп да обяви, че ще изтегли американските войски от Сирия, там нещата стават много интересни. Извършва се прегрупиране на силите, а вече стотици хиляди се завръщат в Сирия. Войната обаче още се води на някои места, докога?

- Проблемът в Сирия не е създаден, за да бъде бързо решен. Там се сблъскват много интереси, които преминават през призмата на етноконфесионалните конфликти със сериозен енергиен привкус. Изказаното от американския президент пожелание за изтеглянето на 2000 американски войници от Сирия и 7000 от Афганистан си остава едно добро пожелание, което няма как да се случи. Доказателство за това е както неговият неофициален отказ, така и активната дейност на американския държавен секретар Майк Помпео и съветникът по сигурността Джон Болтън. Те даже засилиха своята дейност по сирийския казус, както със заканите към Турция за икономически санкции, ако продължат своята деструктивна дейност към сирийските кюрди, така и предложението за поредна среща на заинтересованите страни в близко бъдеще. Не е случайна и обиколката на държавния секретар във водещите държави от Персийския залив.

- Едно от най-неясно представяните неща в медиите по казуса със Сирия винаги е било кои са умерената опозиция и кои са терористите там? Дали пък американците или по-точно Тръмп не разбра заблудата си – нека така да го кажем?

- Тук не става въпрос за заблуда на Тръмп, а за една сложна игра, в която в началото се посочват (защо не и създават) кои са умерената опозиция и кои са терористите. В процеса понякога те променят своето позициониране в зависимост от конюнктурните ситуации, но без да се забравят стратегическите цели. Мисля, че дори не е важно кой кой ще бъде в тази касапница. Важното е да има конфликт, да се продават оръжия и да се конфронтират обществата. Римският принцип „разделя и владей“ е вечен. Промяна има, но като цяло не много съществена само, когато се намеси неочакваният субективен фактор, който забавя или напротив - ускорява процеса, винаги контролиран отвън.

- След заплахата на Тръмп, предстои ли нов сблъсък между САЩ и Турция, видяхме миналата година как Щатите с едно действие съсипаха турската икономика?

- Заплахата е реална, но видяхме също, че Анкара се справи доста добре с американските действия. Разбира се, да се дразни Вашингтон непрекъснато, не е безопасно. От друга страна кюрдският въпрос е един от основните кошмари на президента Ердоган, тъй като запазването на сирийските кюрди като компактна част от северна Сирия може да повлече верижна реакция към кюрдите в Ирак и най-вече в малоазийската част на самата Турция. Страхът от създаването на кюрдска държава, което е част от американските планове за този регион би довело до необратими за самата Турция процеси и превръщането й във второстепенна регионална държава. Това е в разрез и с паносманистките и пантюркските амбиции на турския политически елит. През следващите седмици ще видим резултатите от близкоизточното турне на Майк Помпео, което ще даде отговор на въпроса за турските амбиции и реалностите в региона, свързани с кюрдския проблем.

- Тръмп разбра ли, че войната на два фронта – вътре в държавата му и извън нея е доста трудно за овладяване? Вътрешните му проблеми изникват един след един, а войната между републиканци и демократи е трудна за прогнозиране.

- Не трябва да се забравя, че от две години насам светът е подчинен на амбициозната и с висока степен на непредсказуемост като поведение на президента Доналд Тръмп, програма – „Америка на първо място“. Тук не става въпрос за неговото разбиране, а въпрос не само за неговото политическо оцеляване за втори президентски мандат, колкото за жестоката битка между държавите и финансовия капитал. Държавата, чийто представител е Тръмп, се бори за икономически просперитет и запазване на хората като част от съществуването им като личности. Финансовият капитал се бори за печалби, в които хората са само бройки, послушни, зависими и маргинализирани. Тази битка се води не само в САЩ, но на практика във всяка държава, най-вече в Европа и Азия.

- Трудна година за света ще е 2019-а, а нашите български ядове си изглеждат все едни и същи от години – невъзможни за решаване, заради политическия инат и партийните игри, от които няма излизане. Тъжно ли е положението, или песимизмът ни е виновен?

- За българите е характерно първо да отрекат всичко, а след това да се погледне на проблемите като процес, който може да бъде решен. Отказът от действие обикновено води до предсказуемо поражение. Настоящата година е важна за България, тъй като тя е в ситуация, в която вече личностите, професионалистите, а не маргиналите и случайно поставените на важни позиции хора ще имат шанса да очертават решенията и бъдещето на държавата. Край на случайниците! Всеки, който има илюзията, че с пари, но с малко знания и опит ще запази парите и властта си, се лъже много. В миналото остава празната реторика и изпразнените от съдържание обещания, които съпътстват българската политика.

- Сериозно ли мислите така?

- Да, смятам, че е дошло времето това да стане. Тази година отново е изборна – европарламент и местни избори, а максимата на Ото фон Бисмарк – „всички лъжат преди избори, по време на война и след лов“, според мен няма да е актуална. Надявам се да е така! Само разумните, премерени решения, и действия, осъществени от професионалисти с ясна визия за отстояване на българските национални интереси, са гаранция за устойчиво бъдеще на България.

Нашият гост

Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“и в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Автор на няколко книги и стотици статии.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта