Все чакаме някой да ни оправи, а идват само банките, ЧСИ, инкасаторките...

Коронавирусът промени изцяло света. Какво се случва сега - след поетапното разхлабване на мерките. Какво е психичното здраве на българите, как действаха те по време на карантината и сдобихме ли се с нови болести. Какво време идва и как ще живеем - в мир или в страх. По тези въпроси разговаряме със социалния психолог проф. Петър Иванов.

- Какви са изводите от „COVID-19“, за които ние и светът не сме готови, професор Иванов - засега изглежда невъзможно светът скоро да се върне към предишния си порядък? Въобще - какъв свят се задава?

- Изводите са обезпокоителни. Светът никога вече няма да бъде същият отпреди пандемията, това е сигурно. Задава се време, което ще е изпълнено с несигурност и обществени тревоги, не знам дали да не кажа - и с отчаяние. Никога, даже и след опустошителните световни войни, не е следвало такова униние и такива лоши последствия в толкова различни области - икономическа, социална, политическа, културна, спорт, здравеопазване, демографска, етническа и т. н.

- Този вирус освен, че заразява, прави и други зулуми - последиците от него са най-вече за психиката на хората. Какви са те?

- Точно така, най-силно е засегната, обременена и повредена обществената психика. Навсякъде, при всички народи. При нас - българите, мъчителният безкраен тридесетгодишен вече преход и без това уби всяка надежда за просперитет. Налице са социален деклинизъм (упадък) и социална анхедония (безразличие, апатия), които водят до примирение, леност, отказ от всякаква активност, униние. Пандемията добавя към него още злини за обществената психика. Общественото психично здраве у нас в момента е в изключително лошо състояние. Това е така, поради постоянното внушаване на страхове, тревоги и паника по повод на COVID-19. Действията на правителството, създадените от него институции, щабове, съвети и др., които ползват в неограничена степен всички медии, даже и да са по своему резултатни, не се ползват с високо обществено доверие. Според мен някъде те бяха не дотам компетентни, по военному простовати, упорстващи и прибързани. Колко често се сменяха разни заповеди...

- Все пак изследвания сочеха, че много хора одобряват мерките, но кажете как се променяше психологията на хората в условията на тази пандемия и карантина, какво стана с психичното им здраве?

- Ето какво се случи. Имаше неотчитане на всички аспекти и последствия от карантината - не само икономическите (безработицата, фалитите и кражбите на евросредства), социалните и политическите, но още и психическите и социалнопсихическите опасности за цялата нация, заставена да спазва понякога ненужни, неефективни и често променяни забрани. И при това към нацията се чуха заплахи за „кервани от камиони с трупове“, за масова смъртност, за „детски площадки-морги“, за настъпване на ада и др. Защо в НОЩ на генерал Мутафчийски нямаше психолог? В резултат наблюдаваме ясна тенденция към масова страхова психоза и висока степен на обществена тревожност и паника.

- Депресията и тревожността ли ще са сега главният проблем, с който ще се сблъскат хората? Разбрах, че дори пишете книга за това...

- Книгата излезе вчера по книжарниците и се казва „Тревожност, депресия, самоубийство“, на ИК „Ахат“. Що се отнася до главния проблем, той наистина е свързан със страховете и тревожността на хората, които водят до депресия и..., защо да крием, до суицидни помисли и опити. Патологичният страх е безпредметен, блуждаещ, необясним. Фиксира се трайно в съзнанието, обикновено се усилва от фантазирането, нараства по интензивност, става все по-настойчив, „ненаситен“ и недосегаем. Много от нашите съвременници, особено възрастните хора, изпитват почти параноидални страхове от коронавируса.

- Как се познават такива хора, имате ли данни какво най-много ги тревожи?

- Ще познаете такива хора по упорстването да носят маска навсякъде и по застояването в къщи, независимо от всичко. Те са тревожно и страхово обсебени, с фрустрации и депресия. Тревогите и страховете на хората в България (пълнолетни в различни възрасти) в личен план имат по наши данни следната структура: 1) Тревоги и страх от болест (24,3%) с тенденция към рязко покачване; 2) Тревоги и страх от престъпност, насилие (18,7%); 3) Страх от безработица (16,1%) с тенденция към покачване; 4) Страх от бедност (15,0%) с тенденция към покачване; 5) Страх от самота (7,2%) и др. Тенденциите, които са посочени, произхождат пряко от пандемията и последиците от нея, както и от мерките срещу нея.

- След пандемията и тази социална изолация депресията излиза на преден план. Колко сериозна ще е тя?

- Според СЗО тъкмо депресията ще се изкачи на второто място като фактор за смъртност след сърдечно съдовите заболявания преди рака и тя никак не е за подценяване. Води често към самоубийство. По официални статистически данни у нас всяка година се самоубиват по около 800 души, като е налице тенденция към увеличение. Ако имаме предвид скриването по различни причини на много осъществени суициди, както и самоубийствата по пътищата, които влизат в дефиницията на Емил Дюркем за самоубийство, то броят на самоубийците, които са умрели, е двоен - около 1600 (0,23 промила). А общо суицидните опити, успешни и неуспешни, са около 6000 годишно, като съотношението им е 1:4, а в Европа е 1:7. Значи всеки ден около 16 българи правят опит да се самоубият, и 4-5 от тях, уви, успяват. За последните 10 години са се самоубили около 15 000 български граждани (между 7 и 8 хиляди, според казионните институции), имаме и около 60 самозапалвания (за този период в целия останал свят има само едно самозапалване, в Япония). Този брой се увеличава от пандемията и от депресиите, свързани с нея. България сега е на първо място в света по брой на самоубийства, след нас са Латвия, Унгария и др.

- Тревогата, масовата страхова психоза - не са ли те начините, с които се управляват хората, не елитите?

- Има много начини за сугестия и за управляване на социалните общности. Внушаването на страх и тревожност са сред тях. Както и лъжите и измамите. Както и празните обещания, както и заплахите, наказанията и т. н. Не бих казал, че сегашните управляващи от трите власти, а и медиите, са особено компетентни в областта на психологическите въздействия върху общественото съзнание и върху обществените емоции и настроение. Напротив, те много често грешат и си вкарват автоголове с непремерени изказвания, обидни квалификации, нагло поведение... Но, какво да се прави, все пак българите сме на 47-мото място по интелигентност в Европа, не можем да искаме много от хора, които са извадка от населението, и също като него не се отличават с кой знае колко разум, такт и морал.

- Имаме ли шансове да престанем да губим контрол върху живота си?

- Отговорът на този въпрос е много опасен, защото шансът да си глупав, да не разбираш как да живееш и да не управляваш живота си е твърде голям. За българите пък е огромен шанс. Повечето българи въобще не се замислят как да променят живота си чрез собственото поведение и чрез действията си, чакат цял живот някой да ги оправи, Радецки, Дядо Иван, американците, Хелзинкския комитет... Пък то няма никой. Никой не идва. Идват само инкасаторките, банките, ЧСИ, колекторските фирми, и друг никой.

- Виждате какво става и в социалните мрежи - там избуя омраза, хейтърство, докъде ще стигне това?

- Непроменяйки живота си, пък и никой не идва да помага, българинът е нещастен. Беден, изоставен, болен... Изпитва омраза към другите, които не се чувстват толкова нещастни като него, и ги мрази - българите мразят властта, богатите, банките, хотелиерите, търговците, катаджиите, политиците. Българинът смята, че те са виновни за всичко, даже и за коронавируса. Липсва обществено доверие към управляващите, към президента, към съдебната власт, към системата на здравеопазването и т. н., Налице е обществена омраза, отчаяние, социално отвращение и негодуване. Да кажа още: налице е остро всенародно недоволство от нехайното и безхаберно отношение на политическите сили и на властите към демографската катастрофа на България. И още нещо: регионалното (София срещу цяла България) неравенство, както и социалната несправедливост, са умопомрачителни, и са на ниво, което в политически план, според мен, предполага социални вълнения, протести, остри конфликти, включително и етнически, и даже... гражданска война, да не чува Дяволът.

- Опазил ни Господ от това... Но вижте - агресията се развихри към всичко и към всеки - това незачитане на усилията на лекарите, полицаите - хората на първа линия, наистина показва, че има проблем и то задълбочаващ се. Как да бъде решен той?

- Агресивното поведение обикновено е характерно за патологичните изменения на разума. Сънят на разума ражда чудовища. Простите хора не могат да решат проблемите си и търсят лесния начин - чрез омраза и агресия. Това наистина става тенденция у нас - всеки мрази всеки. Как можем да решим този проблем е сложно да се каже в параметрите на това интервю. Трудно е вече да се успокои масовото подлудяване около коронавируса. Непрекъснатото съобщаване на заразени и починали как ви действа на вас лично?

- Кажете на вас как ви действа, вие сте психолог?

- Аз не подлудявам. Не гледам и не слушам телевизии. Имам лошо мнение за генералите въобще. И не изпитвам топли чувства към българските медии, особено към електронните медии, към българските депутати, към разни застарели като мен учени, към агенти на ДС. Знам реалните неща. Не от Мутафчийски, а от световния корона център. До вчера например, те са следните: в целия свят заразените с коронавирус са 4,1 милион души, умрели са 283 хиляди, това прави 6,9%. Числата в България са следите: 2069 заразени, умрели - 96, значи 4,7%. Добре. В сравнение със света. На пръв поглед. Не е нещо, което да те подлуди, напротив. Ама да видим как е в съседите? В съседна братска Турция процентът на починалите е два пъти по-малък - 2,7%. В братска Сърбия е 2,1%. Това говори ли ви нещо? трябва ли да се хвалим?

- COVID-19 вече управлява света. Този непознат и невидим наш владетел успя да преобърне всичко - и хората, и бизнеса, и елитите. Какво става и ще трябва ли да изграждаме наново приоритетите си, самия ни живот?

- Определено, трябва рязко да променим отношението си към живота, към света, а може би и към самите себе си. Ясно е, че са нужни други нови приоритети. Албер Камю казва „Чумата може да бъде победена само от честността“. Значи, в основата на тези нови приоритети, трябва да бъде моралът, който толкова липсва на българското общество, съставено, за жалост, от балами.

- Защо мислите така?

- Давам един пример. Цената на едро на един плажен чадър е около 25 лв. Той се отдава под наем на баламата за 70 лв. Значи така, а? Чадърът ти струва 25 лв., а ти го дава под наем няколко пъти на ден през курортния сезон (той е 120 дни) за по 70 лв. Оптималните очаквания на концесионера е да спечели през сезона само от един чадър 16 800 лева (120х2х70). Ако има 1000 чадъра (обикновен среден брой на концесионер на плаж), на него в мокрите му сънища му се привижда печалба 16 800 000 лв., близо 17 милиона лева. Сега същият този хотелиер те моли със сълзи на очи да дойдеш под чадъра му безплатно (всъщност с пари от бюджета), за да може той пак да печели. Иска и да не плаща ДДС, т. е. пак да ощети данъкоплатците, за да спечели за нова любовница или за ново Ламборжини, както каза премиерът, Господ здраве да му дава. Разбирате ли защо говоря за приоритети, в които има морал?

- Нарастващият хаос не увеличава ли търсенето на диктатори, които ще бъдат приети за спасители?

- Увеличава търсенето на диктатори, безспорно. Диктатори като Жан-Клод Дювалие от Хаити, като Ево Моралес от Боливия, като султана на Малайзия Мехмед II, като Гамсахурдия в Грузия и др. Впрочем, знаете ли, че всичките тези страни имат национален девиз като нашия - „Съединението прави силата“. Странно нали?

- Чуват се анализи, че COVID-19 се е оказал доста интересен инструмент за преустройство на света в ръцете на върхушката от човечеството. Има ли логика в такава констатация?

- Не. Не си падам по конспиративните теории на лаици или самозванци по Мрежата. Изпитвам уважение към Бил Гейтс, Марк Зукърбърг и т. н. Приказките за илюминати, рептили и други ми се виждат глуповати. Толкоз. Не мисля и че има опасност за демокрацията.

- Да се готвим ли за апокалипсис, проф. Иванов?

- Не съвсем.

Нашият гост

Социалният психолог проф. д-р Петър Иванов е роден и живее в Русе. Той е един от основателите и пръв ръководител на катедра “Психология” във ВТУ “Св. Кирил и Методий” и във Варненския свободен университет. Директор е на Демографския институт към БАНИ, академик. Автор е на много книги и учебници, научни статии, издадени у нас и в чужбина. Ръководител на около 30 национални изследвания и проекти.