Очакваме тази година около 200 милиона килограма грозде, което е напълно нормална реколта.

- Г-н Радев, започна ли вече гроздоберът у нас?

- Да, гроздоберът започна, разбира се все още не е с пълна сила, а само в отделни региони при отделни сортове. Тази година е малко по-рано поради по-високите температури и по-сухия климат. При някои сортове вече и приключи.

- Означава ли това, че тази година ще имаме добра реколта?

- Както казах, заради климатичните условия, реколтата ще бъде добра откъм качество, но не и като количество. Вероятно ще е по-слаба в сравнение с миналата година. Но все още сме на ниво прогнози, защото активно ще се бере гроздето през втората половина на септември и началото на октомври. Очакваме някъде около 200 милиона килограма грозде, което е напълно нормална реколта.

- Какви сортове грозде се отглеждат днес в България?

- През последните години голяма част от новите насаждения лозя са със сортове, които преди не са се отглеждали в България. Например като сира, малбек и други. Собствениците проявяват интерес към тях. Те се развиват много добре в нашите почвено-климатични условия, показват високо качество. На десетата-единадесетата година те дават най-високото качество. Но това не означава, че се изоставят родните сортове. Навсякъде, където се създават нови насаждения, се засаждат и традиционните български сортове грозде. Така че местните сортове няма да загинат, напротив, всички колеги, които обновяват масивите си, проявяват интерес към традиционните български сортове.

- Има ли някакви проблеми с вредителите по лозята и по гроздето?

- Този проблем много силно се влияе от конкретните особености на региона – почвени, киселинност, климатични - т. нар. тероар. Това е комбинация от състав на почвата , слънцегреене, вятър и т. н.  Така че във всеки район е различно, поради което общи изводи и тенденции не могат да бъдат посочени. Но не може да се говори за някакъв общонационален проблем.

- Сега да минем към виното. Къде стои България на световната винена карта – като производител и износител?

- През последните години на световната винена карта България е някъде на 11-то, 12-то място. Това е съвсем нормално като се гледа територията и климата на страната.

- А как е било преди време?

- Били сме и в шестицата, но при съвсем други условия и при друг тип икономика.

- Вероятно имате предвид годините преди демократичните промени…

- Да. Тогава в рамките на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) България изнасяше вино за страните от тази общност, основно за бившия Съветски съюз. Тогава е имало някакво вътрешно разпределение, България определено е била лидер, имала е гарантирани пазари в Източна Европа и в СССР. Нещата обаче днес са доста по-различни. Тогава сме изнасяли количества, а не качество. Сега пазарът е много повече ценово ориентиран, затова трябва да търсим собствената си ниша. Тя днес се формира основно от местни сортове и от блендове с чужди.

- Смятате ли, че българинът вече има винена култура?

- Да. През последните години не само като консумация, а като преживяване, все повече хора у нас се интересуват от виното. И като хоби. Това наистина става едно малко по-комплексно преживяване, не само като напитка.  Създадоха се доста винени клубове, барове, организират се винени турове – както за любители, така и за професионалисти. Ние, като винопроизводители, разглеждаме тази тенденция като огромен потенциал. За нас е ясно, че българският пазар е основният за нас. Затова всички производители  залагат на него.

- Стават ли все повече истинските ценители на българското вино, за които то е наистина повече преживяване и начин на живот?

- Има вече ново поколение, хората израстват в една по-друга среда. Те стават ценители, отварят се към виното. По света има безкрайно много вина, различни са и това предизвиква интереса на хората. Те искат да опитват, да сравняват, да анализират. Увеличават се ценителите. А ние, в колегията, в бранша, активно работим в тази насока. Организираме потребителски дегустации, представяне на вина…

- В повечето магазини и хипермаркети у нас има огромно изобилие от вносни вина. Как е възможно според вас бутилка от Чили или от Южна Африка да е по-евтина от съответната в същия сегмент от България?

- Всичко зависи. Има огромна разлика. Всичко зависи от средния добив, от сортовете. Това е търговска политика на съответния производител. Засажда на определено място съответния сорт и клон на сорта, вдига добива, количеството, прави по-масов продукт. Да, има два случая. В първия говорим за една масова напитка, така както се консумира всекидневно вода, сок, бира. А във втория случай става дума именно за преживяване, за което говорихме преди малко. Не пия вино, защото съм жаден или защото предпочитам конкретния вкус, а защото гледам на това като на едно по-комплексно изживяване. Например като на докосване до някаква традиция, до някакво преживяване. Това е точната дума.

- По-масовите вина са с винтови капачки, има със синтетичен корк, с истински корк. Къде е истината?

- Не може да се каже, че виното с винтови метални капачки е с по-ниско качество. Всичко е съобразено с нагласите на купувача. Например в авиокомпаниите се сервират такива бутилки. Просто по-лесно се отварят. Около 80 процента от домакинствата в Съединените щати нямат тирбушон. Не можем да кажем, че вино с естествен корк на тапата е по-добро от онова със синтетичен корк или с винтова капачка.  Просто е възприето така – в по-ниския сегмент са с винтови капачки, защото това са вина за по-бърза консумация. Естественият корк е за по-скъпите вина, производителите решават в крайна сметка. Има и сега вина от по-високия клас, които не са за бърза консумация, но са с винтова капачка.

- Да ви попитам, има ли в България вина ментета?

- Няма вино менте у нас. Знаете, че виното е акцизна стока, но ставката върху него е нулева.  Менте се прави, ако има интерес да не се плаща акциза. При виното не е така.

- Ментетата са при твърдия алкохол. Например в пластмасови бидони при ол инклузива по морето…

- Да, това е възможно, особено при ол инклузива. Проверките са показвали, че има разреждане с вода. Необходим е строг контрол от страна на държавата. Туристите са си купили съответния пакет от услуги, има такива, които и един лев не харчат извън предварително платеното. Но трябва да им бъде предложен качествен алкохол. Въпреки всичко е факт, че има случаи да се сервират немного качествени напитки. Управителите ги доставят отнякъде. Важното е обаче наистина да има контрол.

Нашият гост

Радослав Радев е роден през 1968 г. в Стара Загора. През 1994 г. получава магистърска степен по право в СУ „Св. Климент Охридски“. Три години по-късно завършва специализация по лозаро-винарско право в юридическия факултет на Университета по право и икономика в Екс-ан-Прованс, Франция, и Университета по вино в Сюз-ла-Рус, също във Франция. От януари до декември 2003 г. Радослав Радев е консултант в GTZ (Германското бюро за техническо сътрудничество), където работи за съставяне на национална стратегия за лозарството и винарството и консултира Изпълнителната агенция по лозата и виното. От 2014 година е председател на Националната лозаро-винарска камара в България.