На 87 години ни напусна академик Благовест Сендов

На 36 г. е вече професор, а на 41 - ректор на СУ „Св. Климент Охридски“

Пише до Вълко Червенков, с молба да го назначи за... метач в столичната „Чистота“

На 19 януари 2020 година от този свят си отиде академик Благовест Сендов - математик, политик и дипломат. Блестящ учен с всички титли, които човек може да си представи, откривател, ректор на Алма Матер, председател на БАН, на Народното събрание, посланик на България в Япония... Рядко има хора с такава биография. Като за капак - и любител на поезията.

Президентът Румен Радев, премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, лидерът на БСП Корнелия Нинова изразиха скръбта си от кончината на академик Благовест Сендов, като изпратиха съболезнователни адреси.

Пътят на Благовест Сендов, както на всеки търсещ и изпреварващ времето си човешки дух, не е бил лек. Често е „разбивал стени и обитавал самотни острови“. Познава какво е вкус както на щастие, така и на болка. Хората на точните науки винаги са били малко странни. Какво може да се иска от този, който е познал вече мига на онова тайнство, наречено откривателство. Да прилича досущ на останалите? Абсурд. В този смисъл такива хора все си остават по малко неразбрани, малко самотни и безкрайно богати със своето преживяно. Благовест Сендов е роден през 1932 г., животът му е низ от предначертани приключения, които бележат един изключително интересен живот, пълен с обрати. В който възходите са много повече от паденията.

Запитан кое е най-лаконичното определение за него, той веднага отговаря: Математикът. Характеристиката, която би възприел като най-голяма обида, е: Родоотстъпникът. А най-много би го зарадвало, ако някой му каже: Много добре изглеждате. В биографията му е записано - откривател, математик, политик и дипломат. И за капак на всичко е голям любител на поезията.

През годините акад. Сендов не промени и на йота режима си. Ставаше рано и всеки ден пътуваше за Института по информационни технологии и комуникации към БАН, където имаше кабинет. Никой не си спомня да го е виждал без костюм и вратовръзка, чувството му за хумор бе известно, а ако човек е в неговата компания, никога нямаше да почувства скука.

Математикът е трябвало да бъде подготвен за капиталист, който да управлява с твърда ръка спечеленото от баща му за доброто на цялата фамилия. Но както знаем, животът винаги носи изненади. Роден е в Асеновград в заможно многодетно семейство. Иначе корените му по бащина линия са от Родопите - смолянското село Петково, а по майчина от Пирин - Банско. Фамилното му име Сендов идва от прякора на неговия прапрадядо, живял през XVIII век. Викали му Сенда, защото обичал често да казва на турски „адам сенде“, което на български звучи като „не ми пука“. Дядо му Благо по майчина линия, на когото математикът е кръстен, бил комита и помощник-знаменосец в четата на Яне Сандански.

Още четиригодишен малкият Благо разбира механизма на назоваване на числата - разхожда се с часове в двора на къщата и брои. На 5 години той вече е влюбен в числата, а покрай по-големия си брат, се научава да умножава. Мечтата му обаче е да стане авиоинженер и със свой приятел правят първия у нас модел реактивен самолет с твърдо гориво, за което получава медал и първо място.

След смяната на политическата система на 9 септември 1944 г. животът му минава през десетки перипетии. Като син на предприемач, изнасял през войната пулпове за немската армия, пътят на Благовест към университета е затворен. Тогава той пише писмо лично до Първия - Вълко Червенков, с молба да го назначи... метач в столичната „Чистота“. Молбата му е удовлетворена. Така Сендов находчиво решава едно тройно житейско уравнение от онази епоха - софийско жителство, следване и „почистване“ на буржоазната си биография. Талантът му си казва своето. Бил е само на 27 години, когато акад. Любомир Илиев му възлага да води първия в България курс по числени методи за нуждите на автоматичното смятане и подготовка на програмисти и хора, които ще работят с първите компютри, макар още да ги няма. На 36 г. Сендов е вече професор, а на 41 - ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.

Мнозина си спомнят за сериозния експеримент в трийсетина училища в България. Учениците, които учеха по него, ги наричаха „сендовчета“, а проектът, смятан за подранилата лястовица на демократичните промени в образованието, просъществува 12 години. Проектът обаче е ликвидиран. Защото в България има аксиома - всичко, което е направено в друг период - е вредно.

Именно това го задържа в левицата след промените през ноември 1989-а. Сендов обаче никога не е членувал в никаква партия, дори в БКП, както мнозина смятат. На „Позитано“ 20 му прощават прословутата фраза от времето на Кръглата маса през 1990-а, когато той е един от тримата безпартийни участници в нея. „Всички вкупом съгрешихме и вкупом непотребни станахме“, казва той и за капак прибавя, че партията трябва да се извини.

Известно е неговото приятелство с Джон Атанасов, създателя на компютъра. На въпроса щастлив човек ли е, отговаря с девиза на една група, която посещава в Япония като български посланик там: „Когато стигнеш състоянието да се чувстваш щастлив, да се чувстваш, че си жив, това означава, че си стигнал върха.“ Признавам - Да, аз съм щастлив, защото разбрах същността на живота.

На констатацията, че може би е трябвало да стане поет, отговаря с шега на знаменития математик Давид Хилберт. Попитали го защо един от бившите му асистенти, твърде добър с числата и формулите, го е напуснал и станал поет. „Нямаше достатъчно фантазия за математик“, отговорил Хилберт...

Поклон пред живота и паметта на Благовест Сендов!