Слави Трифонов, председател на Националната Био асоциация, пред „Труд“: Едва 10 процента от зеленчуците и плодовете в магазина са български

Човекът, който съсипа биоземеделието, се казва Румен Порожанов - бившият земеделски министър

Какво се случва с българските плодове и зеленчуци и защо на пазара масово се продава вносна стока. На тези въпроси търсим отговор със Слави Трифонов, председател на Националната Био асоциация. Той ни разказва откъде идват доматите и краставиците на трапезата ни.

„Производителите трябва да излезем на протест пред централите на търговските вериги, а не пред Министерството на земеделието, храните и горите. Защото те са тези, които държат пазара, но отказват да продават българска продукция“, казва Трифонов.

По думите му, докато съседите ни - Гърция и Турция пазят ревниво пазара си от чужда продукция, нашият е разграден двор.

- Г-н Трифонов, на една пресконференция Вие казахте, че българският пазар не е за българските производители. Още ли мислите така?

- Още повече се е засилила тази тенденция. Колко български плодове и зеленчуци намирате на пазара? Не говоря за това, на колко на табелката пише „български домати“ или „български краставици“, а за реалните количества родно производство, които се продават в големите вериги и по борсите. Ако поискаме една статистика от хипермаркетите колко български плодове и зеленчуци са продали, ще видим, че не са повече от 10 процента. Това е нищожно. Като имате предвид, че по пазарите само пишат, че произходът е от България, а той не е, остават само бабичките по улицата, които продават от градината. Произходът трябва да се контролира, но няма кой да го прави.

- Тогава, това, което ядем, откъде е?

- Внос, разбира се. Доматите са основно от Турция, Гърция и Македония. През август се намесват поляците, които вкарват оранжерийни домати у нас. Някои зеленчуци внасяме дори от Африка - например зелен лук от Тунис.

- Само защото произвеждаме малко плодове и зеленчуци ли има толкова голям внос?

- Как да има наше производство, когато супермаркетите и търговците на едро купуват вносна стока. А защо го правят - защото, когато купят официално от български производител, му слага 20% ДДС. От внос обаче не му слагат данък.

- Затова ли вносната продукция е с по-ниска цена?

- Не мога да се съглася, че вносните плодове и зеленчуци са с по-ниска цена. Просто пазарът е напълно манипулиран от търговците на едро. Сега си купих домати на пътя от една баба - 1,40 лв. за кг, 10 сантиметра - български вкусен, огрян от слънцето. Намерете такъв домат в хипермаркета или на борсата, ами няма. Не е само ДДС причината, просто хипермаркетите държат голям обем от продажбите, имат си собствена политика - знаете колко от тях са български. Но това дава отговор на въпроса защо нямаме българско производство. Защото първо трябва да се преборим за българския пазар и после за производство. Много често си мисля да отидем да протестираме пред централите на големите вериги, а не пред Министерството на земеделието, храните и горите. Защо не купуват наша продукция, на какво основание? И това ще бъде най-справедливият протест. Да видим така ли е във Франция, в Гърция. Нека някой българин да отиде да продаде домати в Гърция, да видим как ще стане. Турска фирма се опита да вкара два тира домати в Гърция. Една седмица ги проверяваха и те се върнаха обратно, защото доматите ще се развалят. Никой не ти позволява да си отвориш вратата на камиона там, преди да ти разрешат. А ние сме разграден двор - търговците на едро се научиха да купуват от вън, хипермаркетите се научиха да купуват отвън - нашите производители им се струват дребни. А как да станат едри, като никой не им купува стоката. Оправданието, че не може да се задължат търговските вериги да продават българска стока, защото така е в ЕС, не е вярно. Вижте румънците - те въведоха изискването 50 процента от стоката да е местна селскостопанска продукция. Тя можа де бъде доставена от максимум 250 километра от магазина. Във Франция изискването е до 180 километра.

- Имаше идея, представена от заместник-министъра на земеделието Чавдар Маринов да се промени законът и да се въведе пресните зеленчуци да се доставят само от определени километри.

- Той няма да може да прокара такова предложение, защото търговците на едро са против. Браншови организации внесохме предложение храните по схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ да са само българско производство. Няма значение кой ще ги доставя, но да са български. Защото турски домати по схемата станаха 7 лева килото, докато стигнат до учениците. От прекупвач на прекупвач, на този рушвет, на онзи рушвет. Ние скочихме - не може децата ни да ядат скъпи турски домати. И какво мислите, че направиха търговците на едро - сезираха Комисията за защита на конкуренцията, че нарушаваме правилата на конкуренцията. Чий интерес нарушаваме - на хипермаркетите и на търговците на едро. Ние предложихме да не се дават вносни плодове и зеленчуци. Отговориха ни - не може без банани и портокали. Защо? Ябълки ли нямаме, круши ли нямаме, защо трябва да внасят банани и портокали от 2-3000 километра.

- Предложихте и част от храните за децата да са био. Какво се случва с тази ваша идея?

- Нашата идея беше да се направи скала, защото в скандинавските страни имат програма 2020 и до 2020 година 20 на сто от храните в търговската мрежа трябва да са био, а за децата - 100 процента. Предложихме у нас да се въведе изискването поне за децата. Защото човекът, който съсипа биоземеделието в България се нарича Румен Порожанов - бившият земеделски министър. Защото това е едно съсипано биоземеделие.

- Какво имате предвид, като казвате, че той съсипа отрасъла?

- Когато се обяви първият прием по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ по Програмата за развитите на селските райони, няколко умни глави и един консултант казаха - ще дадем приоритет на биопроизводителите и то без предварителен договор. Въпреки че наредбата казва, че за да кандидатстваш, трябва да имаш договор от предната година със сертифицираща организация. Изведнъж бум на биопроизовдители, които искат да вземат субсидия. Така се създаде огромен бюджетен дефицит само за една година - 2015 г. от 60 до 95 милиона лева. Затова трета година няма субсидии за биопроизводителите. Няма прием на нови биопроизводители, като тук влизат и старите, на които им е изтекъл биологичният ангажимент. Естествено е биопроизводителите да намаляват, защото си казват, като няма субсидии, защо да се занимавам. Въпреки че има една група от 100 човека, които не се отказваме, защото така ни е устроена главата.

- Намалява ли и биопродукцията, която се предлага у нас? Какъв е делът на родните чисти храни на пазара?

- Няколко пъти предлагахме субсидията за биопродукция да зависи от стоката, която се предлага на пазара. За щастие успяхме да се преборим субсидията за производството на плодове и зеленчуци да е срещу фактури. Ако това се беше въвело като правило и за биопродуктите, 80процента от биопроизводителите тогава щяха да окапят, защото се занимават с това само заради субсидиите. Те не участват на пазара. Ако разгледате един биощанд в голям хипермаркет, където има обособен такъв, ще видите, че не повече от 10-12 процента е родната стока. Ако отидете на фермерски пазар, където продават само родни производители, делът на биологичните продукти е около 20-25 на сто. В училищата и детските градини делът е 0. А не трябва да е така - това е подрастващо поколение, а у нас има прекрасни условия за биопроизводство. В различните общества делът на биохраните стига до 20 процента на пазара, но рядко надхвърля този дял. Това се дължи както на покупателната способност, така и на манталитета на хората. Но винаги се подобряват условията - в Германия, например, освен че има огромни биосупермаркети, отделно има и пазари за екохрани. Във Франкфурт има биопазар върху 5 декара.

- Оправданието обикновено е, че биохраните се търсят по-малко, защото са много по-скъпи. Така ли е?

- В България си представят, че чистата храна трябва да бъде поне два пъти по-скъпа от конвенционалната. В развитите общества не е така. Да не говорим, че в развитите страни цените на биохраните и на конвенционалните почти се изравниха. Максималната разлика е не повече от 20 процента. Когато изнасям череши навън, ми дават не повече 10-15% по-висока цена, защото са био. Магазините ги купуват за асортимент.

- Търсят ли се наши плодове и зеленчуци навън. Последните данни на земеделското министерство показват, че износът на български пресни плодове и зеленчуци намалява. Не сме ли конкурентни на пазара?

- Конкурентоспособни сме с български череши, праскови и оранжерийни краставици. Когато говорим за експорт обаче трябва да знаем, че 70 процента от експорта отива в Румъния. Ако не са румънските търговци, които идват с бусовете, трудно се изнася. На пазара в Пловдив почти винаги има румънски търговци, които разтоварват пазара. Тук трябва задължително да се спомене затварянето на руския пазар, който ни се отрази много зле. Руският пазар е много подходящ за нашата продукция - не е толкова капризен, в същото време е огромен, има традиции. За Гърция изнасяме основно краставици - има двама-трима наши производители, които изнасят основно за там. Сега се борим да разработваме арабските пазари. Там има много голям потенциал заради кризата в Сирия. Там нашите стоки - плодове, зеленчуци, сирена имат много голям шанс.

- Какво ни спира?

- Трябва много работа, за да се разработи този търговски канал, защото те са много недоверчиви хора.

- Каква ви е прогнозата за следващата година?

- Ако не вземем мерки, за да се справим с климатичните промени, земеделието ни ще загине. В момента се разправяме с министерство на земеделието, защото бяха орязани проекти за напояване. Направена е градината по проект, кандидатства за напояване, но проектът е отхвърлен. Тази градина не я чака нищо друго освен да изсъхне. Климатичните промени ще влияят все повече. Тази година се изляха много дъждове и загубихме биочерешите. Аз лично съм пръскал 12 пъти заради дъждовете с биопрепарати. Това увеличава драстично себестойността на продукцията.

- Какво се случва с реколтата от грозде? И какви цени получиха стопаните тази година?

- Има свръхпредлагане на грозде тази година, което свали драстично цената. Тези, които традиционно изкупуваха най-много, сега не купуват. Изкупната цена пада до 50 стотинки за килограм. Друга причина за пренасищането е, че се внесоха големи количества винено грозде от Македония и Молдова. То е с много по-лошо качество от нашето. Сега излиза наше грозде от Тракия и Розовата долина, което е страхотно за производство на вино.

Нашият гост

Слави Трифонов е завършил ВИХВП (днес Университет по хранителни технологии) в град Пловдив през 1974 г. Доктор на науките, с дисертация в областта на плодовете и зеленчуците. Специализирал в Германия, САЩ, Холандия и др. страни.

Работил в Министерство на търговия и Министерство на земеделието. В рамките на българо-германското сътрудничество 12 години ръководи проект “Маркетингови структури за плодове и зеленчуци”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта