20 дербита. Не между отбори, а между най-звездните треньори. 9 победи за единия, 4 за другия. В Шампионската лига, в Примера дивисион и във Висшата лига. Превъзходството на единия е повече от видно.

Сори, Моу! Пеп е по-добрият. „Манчестър Юнайтед” е добър отбор. Но „Манчестър Сити” е по-добрият. Преди години сър Алекс Фъргюсън определи градския съперник като „шумните съседи”, които много говорят, но никой не ги слуша. Днес е точно обратното. Моуриньо цяла седмица приказва за симулациите на „Сити”, за лъжливите контузии, за политическите активности на Гуардиола. Много шум за нищо!

На терена стилът на „Манчестър Сити” много повече наподобява на онзи „Манчестър Юнайтед”, който бе при сър Алекс. Агресивен от първата до последната минута. Атакуващ до победния гол. „Юнайтед” и „Сити” имат сходни състави. Млади и жадни атаки, страхотни вратари, стабилни защити. Основната разлика е на треньорската скамейка. Но има ли геймър, който би избрал в отбора си Ромелу Лукаку, Маркъс Рашфорд и Антони Марсиал пред Лерой Сане, Рахим Стърлинг и Габриел Жезуш? Би се поколебал само за вратарския пост. И то не защото Давид де Хеа е станал по-слаб, а защото Едерсон гони класата му с динозавърски стъпки.

„Ето че и в Англия може да се играе в стила на „Барселона”, иначе бих се отказал от футбола”, каза Гуардиола, който за втори път поред победи Моуриньо на „Олд Трафорд” с 2:1. В отговор Специалния се оплете в приказки за късмет и фатални реферски грешки при дузпи. Истината е, че съдията Майкъл Оливър трябваше да даде жълт картон за симулация на Габриел Жезуш, както направи с Андерс Ерера. Нищо повече. Владеенето на топката бе 65 процента за „Сити”. Точните удари бяха 5:2 също в полза на „шумните съседи”. Единствено при положенията за засада „дяволите” водят – 4:0. Толкова малко владеене на топката от страна на „Юнайтед” в „Театъра на мечтите” не е имало от сезон 2003/2004 година.

Моуриньо прокле съдбата, че „Сити” вкарал два късметлийски гола. Същият беше и на „Юнайтед”. Истината е, че „Сити” не спечели с късмет. Не направи рекорд от 14 поредни победи. Не води с 11 точки в класирането с късмет. Нито защото футболистите падат на земята, когато „духне вятърът”. Доминацията на отбора на Гуардиола не може да бъде потъмнена от мрънкането на Моуриньо. Докато двамата бяха в Испания, каталунецът не спираше да мачка португалеца в дуела „Барселона” срещу „Реал”. Сега битката за титлата дори по думите на Моуриньо изглежда приключила. В „Юнайтед” го взеха не заради купата на лигата или Лига Европа. Взеха го, за да донесе Висшата лига и Шампионската лига. За втори сезон поред първата мисия и по негови думи е провалена. В Шампионската лига изглежда има твърде много отбори, които не биха се затруднили особено с безкрайно дефанзивния стил на Специалния.

Моуриньо трябва да признае, че... живее в сянката на Гуардиола. С всяка изминала година специалността му да печели титли изчезва. А очевидно Гуардиола ще има само един сезон дупка между шампионския трофей в Бундеслигата и във Висшата лига. Просто неговите стандарти са значително по-високи от тези на Моуриньо. И в стила на футбола, и в поведението.