Три десетилетия управниците на столицата спаха като къпани

Заради термите император Константин Велики планира да премести столицата в Сердика

Пастир забелязал, че болнавите му овце влизали във водата на Овча купел и оздравявали

Три десетилетия управниците на София спаха като къпани. Затваряха си очите пред знакови символи на столицата. Каквито са минералните бани. С изключение на Централната тези шедьоври на архитектурата днес са призрачни сенки от миналото. Автентични декори за страховити филми. Чак сега кметът Йорданка Фандъкова обяви, че ще възкръснат от руините.

Топлият извор в центъра е “ембрионът” на града. Около него в дълбока древност възниква първото селище. Римляните, любители на къпането, каптират ценната течност и издигат внушителна постройка. Заради термите Константин Велики планира да премести столицата. “Сердика е моят Рим!”, възкликва императорът.

По-късно са построени още бани. Османският пътешественик Евлия Челеби идва в София през ХVII век и хроникира, че действат турска, гръко-латинска, еврейска, циганска и баня на бедните. Той разказва чудеса за лечебните свойства на минералната вода. Течността лекувала краста, дезинтерия, сърцебиене, треска и какво ли не още. Ако пиеш и се топиш в нея, можеш да се отървеш дори от проказа, твърди летописецът.

Лейди Монтегю мие лондонската прах

Поетеса и есеистка, Мери Монтегю е най-колоритната англичанка на своето време. През 1717 г. тръгва на пътешествие до Цариград. Изпраща 52 писма, обявени са за класика на епистоларната литература.

“София се слави със своите топли бани, които се посещават както за здраве, така и за развлечение. В този град останах цял един ден, за да видя баните”, пише лейди Монтегю. “Знатните жени обикновено дават една крона или шест шилинга, толкова дадох и аз”, продължава разказа си тя.

Къпалнята е постлана с мрамор и опасана с мраморни пейки. Ложетата от първия ред са покрити с възглавници и скъпи килими. Богатите се изтягат на тях, а отзад седят робините им. “Те не можеха да се различат едни от други по облеклото, защото всички бяха в естествено положение, което на добър английски език значи - изцяло голи, с всичката си красота и грозота наяве”, описва ги чужденката.

“Жената, която се радваше на най-голямо уважение, ме покани да седна до нея и настоятелно искаше да се съблека и вляза в басейна, тя поиска дори да ми помогне в събличането”, разказва Монтегю. Англичанката първо се дърпа, но после започва да се разкопчава. Отдолу се показва корсет, който стяга гърдите и талията като ризница.

Местните не са виждали такова чудо, озадачено го разглеждат и стигат до заключението, че е средство срещу любовни изкушения. “Мюсюлманките отдадоха това изобретение на мъжа ми”, предава реакцията им Монтегю.

Като отмива лондонската прах от себе си, знатната дама продължава към Цариград.

Овча купел блика след земетръс

Подземна потайност лежи под Овча купел. На 18 септември 1858 г. София и околията е разлюляна от силно земетресение. “Цариградски вестник” хроникира:

“Писмата казуват, че до 40 каменни домове паднали, до 20 минарета, една джамия и телеграфическото заведение се събориха. Много человеци се убиха и много ранени се извадиха.”

Пада викалото на Сиявуш паша джамия. Това е храмът “Св. София”, обърнат от поробителите в мюсюлмански молитвен дом. Под развалините остават двете момчета на джамийския мютевелия. Турците се сепват от Божието наказание и отменят служенето в Сиявуш.

Трусовете продължават следващите месеци. Отварят се пукнатини в земята, като тази между Бояна и Драгалевци е широка 20 сантиметра и дълга километър и половина. Западно от града блика горещ гейзер, който шопите нарекли “Жежката вода” или “Гьоло”.

Пастир забелязал, че болнавите му овце влизали във водата и оздравявали. Самият той се изцерил от ревматизъм, докато газел из гьола. Други страдалци последвали примера му. През 1915 г. изворът е каптиран под името Овча купел.

Банята е построена през 1933 г. по проект на талантливия архитект Георги Овчаров. Той решава сградата в неокласически стил с антични колони. Препратка към някогашните терми на Сердика.

Вазов топи снага в Княжево

До Освобождението днешният софийски квартал се нарича Бали ефенди. През 1879 г. е преименуван на Медено село. През 1881 г. с височайши доклад става Княжево, понеже било любимо място за разходка на княз Александър Батенберг.

“Там има гостилничка, баня, съборен кервансарай и джамия, запустяла фабрика (Ислехане), шопско село - пустота”, описва предградието Константин Иречек.

Княжевският минерална вода е хладка и целебна за нервни болести. Иван Вазов редовно топял снага в басейна. “Ах - възкликва поетът през 1905 г., - аз имам там рядкото удоволствие да срещам често нашия оригинален сладкодумец и философ г. Вълко Нейчов, който сега вкушава поезията и балсамическия въздух на тамошната природа. Често нашите весели разговори, поръсвани с прелестни духовитости от г. Нейчова, се прекъсват и той с едно юношестко въодушевление ми декламира на латински стихове от Хорация, втълпени неизличимо в паметта му още от Сорбоната, дето е придобил науката си.”

Парижки възпитаник, Вълко Нейчов влиза в историята като пионер на евронудизма. “Видях неговата фотография (от Париж): гол с огромен изправен полов орган!”, свидетелства Иречек. Перото на историка се е сепнало по средата на изречени­ето и го е довършило на латински. Така фразата след думата “гол” звучи научно и не боде очите.

Вазов и Вълко взаимно си сапунисват гърба. С укрепнала нервна система поетът се прибира у дома, за да създаде поредния шедьовър в българската литература.

Смирненски пие горнобанска вода

Пролетарският бард живее в Ючбунар, кварталът на софийската беднотия, където всеки трети е заразен от туберкулозния бацил. Смирненски го носи в гърдите си, докато през април 1923 г. получава първия кръвоизлив.

Родителите му наемат къща в Горна баня с надеждата чистият въздух и минералната вода да излекуват белите дробове. Всеки ден по-големият брат Тома Измирлиев пълни една дамаджана от чешмите пред банята.

На 6 май Крум Кюлявков иде да види поета: “Заварих го бледен, подпрял се с едната си ръка и загледан през прозореца. По лицето му сякаш беше паднала някаква сянка. Като ме видя, той се обърна и сякаш по привичка леко трепна върху устата му познатата негова усмивка.”

“Ще се мре, Круме”, усмихва се певецът на гладните и онеправданите. И му дава ръкописа на знаменитата “Приказка за стълбата”.

Трябват пари за санаториум. Тома моли за помощ партийната кооперация “Освобождение”, която има солидни банкови сметки. “Пари няма!”, отсичат обаче марксистите, верни на лозунга “Революцията изяжда децата си!”

Поетът остава без храна и лекарства. Най-сетне е приет в един частен санаториум. На 18 юни към 6 и половина сутринта се повдига от възглавницата. “Искаш ли нещо, Христо?”, пита го майка му. “Молив и хартия”, отронва Смирненски.

“Даваме му молив и хартия. Мъчи се нещо да запише, мъчи се и току изпусна молива и ми падна на ръцете. И свърши. Свърши милото, измъчено чедо”, плаче покрусената майка.

Царското семейство предпочита Банкя

Тамошните минерални извори са каптирани през 1905 г.. Банята е построена през 1911 г. по проект на баварския архитект Карл Хохедер. Великолепната барокова постройка допада на цар Фердинанд и втората му съпруга Елеонора.

Наследникът Борис III също харесва Банкя. Двамата с царица Йоана имат специално къпално пространство. Столичният елит допълва клиентелата на това райско кътче от родината. Сред висшите военни се извисява достолепната фигура на ген. Никифор Никифоров.

Една свежа утрин офицерът излиза от банята и сяда в парка. На съседната пейка са стихоплетецът Станислав Вихров и поетът Божидар Божилов. Вихров е пресрочил войнишкия си отпуск с половин година. Божилов е парламентьор.

Божилов отива при Никифоров, а Вихров се ослушва. Божилов пита Никифоров ще има ли милост, ако избягал от казармата се предаде след шест месеца. “Как шест месеца! Кой ще допусне това?”, подскача генералът. Пот избива под фуражката и зяносва банята.

“Вихров разбра, че няма друг изход и че той трябва да отива партизанин - не винаги партизанин се отиваше доброволно, понякога обстоятелствата налагаха това”, обяснява Божидар Божилов. “И стана партизанин в родопския отряд доста кратко, тъй като този разговор се води един-два месеца преди Девети септември”, уточнява той.

Само в Панчарево може да се изкъпеш

Легендата разказва, че един от минералните извори в Симеоново пресъхнал. Баща го затиснал с овча вълна заради удавеното си момче. Земята потреперила и отворила гърло за водата в Панчарево.

Всъщност панчаревските кладенци са много древни, още от времето на траките. Римляните полагат първите градежи, достроявани през следващите епохи. Евлия Челеби пише:

“В старо време Мурад I издигнал на тази баня едно малко, но красиво кубе. Тази минерална вода е лековита против седем болести и при нея се стичат болни от разни краища, като се мажат и с калта и. Особено градските аяни идат тук през месец юли и с цялото си домочадие се къпят цяла неделя и добиват пресни сили. Тя е прочута минерална вода…"

Днешната сграда на банята е завършена през 1945 г. Лежи върху старите римски основи. Единственото място, където може да се изкъпеш и усетиш силата на софийската минерална вода.